С какво въоръжение разполагат съседите край Вардар

Въоръжените сили на Република Македония са отбранителното звено на страната. Те са сформирани през 1992 година след обявяването на независимостта на страната и изтеглянето на югославските войски от територията й. Македонските въоръжени сили по това време са разполагали единствено с четири повредени танка Т-34 от Втората световна война и съвсем малко преносими оръжия. Това пише в справочниците в интернет. Какво е днес състоянието на армията на нашите съседи, колко души могат да вдигнат под знамената в случай на война? “Труд” потърси отговор на тези въпроси в открити източници, до които имаме достъп.

Сухопътни войски: Имат 31 танка Т-72

Сухопътните войски са най-голямото звено на въоръжените сили. Състоят се от сили за бързо реагиране, сили за поддръжка и стратегически резерв. Силите за бързо реагиране са съставени от 1-ва и 2-ра бригади, както и бронетанков батальон с 31 танка Т-72. Стратегическият резерв има също две бригади - 3-та и 4-та и променлив брой по-малки части. Силите за поддръжка се делят на артилерийска част с 12 установки БМ-21, батальон за ПВО, рота за разузнаване, сигнален и логистичен батальон, инженерен батальон, разузнавателна рота и жандармерийска рота.

Към момента числеността на армията е около 13 000 души, изцяло професионални. На мобилизация при война подлежат 533 000 души, като годни за служба са около 444 000.

Бюджетът за отбрана е 230 млн. щатски долара, което представлява 2,5 процента от брутния продукт на страната. За сведение – в България този показател е 1,35 % през 2016 г., като целта, поставена от НАТО, е те да достигнат 2 процента след време.

Военновъздушни сили: Разчитат на вертолети Ми-24

ВВС на Република Македония се състоят от въздушно крило и сили за поддръжка. Въздушното крило включва бойна ескадрила, транспортен ескадрон, батальон за ПВО, разузнавателен батальон и отряд за логистична поддръжка.

Основата са вертолети Ми-24, предоставени от Украйна. Те са 10 на брой, има и още седем Ми-8, както и два “Бел”. Разполагат и с един самолет Ан-2. По брой на бойните вертолети македонските ВВС чувствително превъзхождат българските. Освен това съседите имат над 200 броя преносими зенитни комплекси “Стрела 2”, както и 10 от системата “Игла”.

По обясними причини Република Македония не разполага с военно-морски сили.

Участие във военни конфликти

Армията на Македония участва усилено в конфликта срещу бунтовниците от Албанската народоосвободителна армия, започнал в началото на 2001 г. Сблъсъците продължават през по-голямата част от годината, въпреки че жертвите и за двете воюващи страни са сведени до няколко дузини, според източници и от двете страни. Конфликтът бе разрешен с подписването на Охридското споразумение през август 2001 г.

Република Македония е изпратила 244 войници в Афганистан като част от международните мироопазващи сили в Афганистан. На 13 септември 2011 македонски сили са заснети да се сражават заедно с американски войници, докато успешно отблъскват талибанска атака в Кабул.

Славна история, която може да има продължение

Македония бе част от Социалистическа Федеративна република Югославия, от която се отдели и обяви независимост на 8 септември 1991 година.

Във военновъздушната база Петровец до Скопие е била дислоцирана 98-а авиационна бригада от югославските ВВС. В състава на бригадата са влизали 24-а и 247-а изтребително-бомбардировъчна авиационна ескадрила, въоръжени със самолети, югославско производство “Соко” – “Ястреб” и “Орао”, както и радиоелектронно разузнавателно звено.

След оттегляне на бригадата с цялото й въоръжение младата република остава без ВВС. На 10 април 1992 г. излиза президентски указ за създаването на Военновъздушни сили на Република Македония. По-рано от различни аероклубове са взети учебни самолети УТВА 75 и първият официален полет на македонските ВВС е извършен на 10 юни 1992 година.

Развитието на младите ВВС е ограничено от Резолюция 713 на ООН, която налага оръжейно ембарго върху всички бивши югославски републики. Придобитите на 28 юни 1994 година четири вертолета Ми-17 са боядисани в бяло и са имали гражданска регистрация в съответствие с наложените ограничения.

След вдигане на ембаргото на 1 октомври 1996 г. македонските ВВС боядисват наличната авиационна техника в камуфлажен цвят и ги регистрират с военни номера.

На 7 юни 2001 огневата мощ на македонските ВВС значително нараства с получаването на два щурмовика Су-25, като после пристигат още два.

За да може да експлоатира новопридобитата авиационна техника, състав от македонските ВВС спешно е изпратен на обучение в Украйна и Гърция.

Бойните действия в Македония приключват с подписването на 13 август 2011 г. на Охридското споразумение.

През декември 2001 г. са доставени два Ми-24К, модификация на Ми-24, предназначени за визуално наблюдение на района на бойни действия, разположението на противниковите войски, коригиране на артилерийската стрелба и въздушно фотографиране. Така общият брой на Ми-24 нараства до дванадесет.

Вертолетите Ми-8МТ/Ми-17 и четири Ми-24В са модернизирани с израелска помощ. През декември 2003 година е подписан договор с Elbit Systems за поетапно модернизиране на два Ми-17 и два Ми-24. На първия етап от програмата, наречена “Жасмин”, се инсталират редица системи, съвместими с тези на НАТО, като например ANVIS (система за нощно виждане), приемник за спътникова навигация, електронен навигационно пилотажен прибор, нашлемен индикатор, както и навигационни системи, припомня специализираният сайт Pan.bg.

През 2001 г. македонската Агенция за гражданска авиация прехвърля собствеността си върху два Zlin 242L и един Zlin на ВВС на страната. Двата самолета Zlin 242L получават военна регистрация, докато Zlin 143L запазва старата си. По-рано на 7 април 1999 един Zlin 242L, доставен през 2005 г., се разбива. Пет учебни самолета Zlin 242L се прехвърлят в новосформирания Център за обучение на пилоти

На 28 декември 2010 година македонското Министерство на отбраната подписва договор с израелската компания Elbit Systems за създаване на център в авиобазата Петровец. Македонското правителство инвестира 43 милиона евро в проекта, като след осем години собствеността върху центъра и имуществото ще се прехвърли на Министерството на отбраната. Амбициите са големи – центърът да осигурява обучение на пилоти за страните от региона. Петте учебни Zlin 242L ще получат цифрови системи за запис на параметрите на полета, което ще позволи да се правят по-качествени анализи на полетите.