Агрономът Цвятко Пенев е управител на лозови разсадници край Дунав в началото на XX век

В Лом той създава 70 дка опитно лозе

Лозарството е един от източниците на благосъстоянието на народите. То дава на лозарите продукти, които добре възнаграждават труда им, на търговците - материал за обмяна, а на държавата едно от добрите бюджетни пера. В него учените намират материал за изследвания. А художниците се вдъхновяват от блестящата красота и форма на гроздето. Това пише в началото на XX век агрономът Цвятко Пенев. По онова време той е управител на лозови разсадници край Дунав и е посветил почти целия си съзнателен живот на изучаване и развитие на лозовите насаждения у нас. Резултатите от неговите наблюдения и проучвания агрономът обобщава в труда си “Ампелография” – първият в България сборник с описание на близо 60 сорта лози.

Пътят до земеделската наука на Цвятко Пенев обаче е дълъг и изпълнен с много премеждия. Животът му преминава през отчайваща бедност, сирашки мъки и тежък труд. Цвятко Пенев се ражда през 1858 г. в търновското село Самоводене в семейство, в което несгодите и немотията са постоянни гости. За да помага в изхранването на фамилията, едва завършил началното си образование, напуска училище и става чирак в коларска работилница. Със схватливия си ум и сръчни ръце бързо овладява тайните на занаята и се издига до майстор. Съдбата обаче товари работливия младеж с още несгоди. Родителите му умират и той остава сирак.

В първите години след Освобождението майстор Цвятко Пенев постъпва в българската армия и след три години служба се връща в родното си село. В годините на горчиви изпитания обаче младият мъж е прозрял, че само с просвета и труд човек може да се измъкне от мизерията, да промени живота си и да намери достойно място в обществото. И макар вече на сериозна за онова време възраст – над 20 години, се захваща да продължи образованието си. Завършва прогимназия в Бяла Черква, а след това и училището при образцовия чифлик в Русе. В края на XIX век току що освободена България е земеделска страна с много плодородна земя и работлив народ и ученолюбивият младеж насочва интересите си към селското стопанство.

Цвятко Пенев става един от първите агрономи в България и се заема да проучи имащото вековни традиции в страната лозарство, чието развитие обаче е затруднено от липсата на научни основи. Оценяват знанията и интереса му към занимания с лозовите насаждения и го назначават за учител в Плевенското винарско училище, после работи и като агроном в Свищов и Русе. В края на XIX век Пенев сбъдва голямата си мечта – държавата го назначава за управител на лозовите си разсадници край Лом и над 30 години той се занимава със засаждане, отглеждане и проучване на български сортове грозде. Още като ученик в земеделското училище Цвятко Пенев пише статии в аграрни издания като “Целина”, “Нива”, “Градинар” и “Лозарски преглед”. Написва книгата “Маната. Отглеждане на лозата”, която претърпява три издания, и се превръща в настолно четиво на лозарите в България. Но трудът на живота му и връх в изследователската му дейност става книгата “Ампелография. Сортоописания на българското грозде”. За да натрупа познания и лични впечатления, той обикаля цяла България и се запознава с над 250 наши и чужди сортове грозде, произхода им и начина на обработка от стопаните. В разсадниците в Лом пък създава 70 дка опитно лозе, в което работи всекидневно и трупа наблюдения върху растежа, развитието и качествата на различните сортове. Овладял огромно количество знания за възникването и развитието на лозарството, Цвятко Пенев превръща книгата си “Ампелография” в библия на българските лозари.

В първите страници на мащабния си труд той проследява историята на лозарството по света и нашите земи. “Отечеството на лозата е Мала Азия (Персия, Армения и Менгрия) оттам е пренесена в Европа от гърците, а после преминала в Испания и Африка... Като завладели римляните Балканския полуостров лозарството, овощарството и земеделието бързо се развили и от 30 г. преди Христа България се обърнала в цветуща лозаро-земеделска страна, каквато я заварили славяните и българите!”, разказва агрономът. Пенев описва с ентусиазъм хоризонтите, които може да разкрие пред младата българска държава и стопаните развитието на този перспективен агроотрасъл и подчертава, че освен икономическо, лозарството има и здравно значение за обществото. “Статистиката е доказала, че в лозарските местности, където населението консумира натурални червени вина силно тръпчиви, във време на холерна епидемия не страда толкова. Това се дължи според изследванията на силно антисептичните действия против холерния бацил. Това се потвърди и през Балканската война между българските войници на Чаталджа и Силиврия”, пише изследователят.

След разделите за история и физиология на лозите в книгата си Цвятко Пенев дава подробно описание и на близо 60 вида българско грозде. Представя както добре познати и използвани и днес сортове като Гъмза, Мавруд, Памид, Димят, така и отглеждани от българите векове наред, но вече забравени разновидности като Кокорко, Зейнел, Чауш, Фоча, Гарван. За всеки сорт детайлно са описани пръчките, листата и плодовете, почвите на които виреят, болестите, от които страдат, начините на резитба, времето на узряване, захарността и киселинността на зърната. Създаденият мащабен и изключително полезен за българските стопани труд обаче авторът така и не успява да издаде. По време на Септемврийското въстание през 1923 г. 65 годишният агроном, който не се е занимавал с политика, губи злощастно живота си. Според стари ломчани тъй като лозовия разсадник се намирал в близост до казармата на крайдунавския град, конете на войниците често тъпчели лозовите насаждания. А Пенев недоволствал и пишел жалби за нанесените щети. В кървавия хаос на метежа жандармерийски фелдфебел решил да сложи край на конфликтите си с агронома и го убил.

Трудът “Ампелография. Сортоописание на българското грозде” бил издаден от наследниците на Цвятко Пенев през 1930 г. Днес той е библиографска рядкост и се пази като ценен наръчник в аграрните университети. Научните изследвания на агронома дават сериозен тласък на развитието на лозарството в Ломския край и цялата страна, смятат агроексперти. През 1924 г. в Лом се основава кооперация “Лоза”, която обединява лозари за преработка и продажба на грозде, вино, ракия и други произведения на лозята. А държавата предоставя разработения от Цвятко Пенев разсадник за учебна база на студентите от Агрономическия факултет.

И днес в Северозапада – регионът, където ученият полага научните основи на лозарството, отглеждането на грозде има сериозен дял в местната икономика и продължава да се развива. Само в Ломско са създадени над 3000 дка лозови масиви, които се разширяват с китайски инвестиции. “Цвятко Пенев е учен с голям принос за развитието на българското земеделие и лозарство, за съжаление – незаслужено забравен. Със съдействието на община Лом смятаме да поставим паметна плоча на дома му, като поклон пред делото и личността му!”, заявяват собствениците на лозовите масиви край Дунав от фирма “Рубин”.