Голямото лутане около Брекзит навлиза в следващия си етап

С изтичането на първия месец от годината е време да се върнем към темата, които влачим от 2016 г. насам и отново набира скорост на политическата сцена в ЕС и по света, а именно „Брекзит“. В края на 2017 г. британците договориха с Брюксел първата глава от условията за излизане от общото семейство, което дотогава се смяташе за големия Рубикон, отвъд който започва сериозната работа и процесът става необратим. Още първите дни след обявяване на преминаването към следващия етап политиците на Острова влязоха в семантичен спор колко точно ангажиращо е постигнатото споразумение и какви условия поставя всъщност. Най-вече в частта си, засягаща бъдещия статут на отношенията (границата) в Северна Ирландия. Но явно бързо се стигна до прозрението, че след като вече е заровено кучето, няма смисъл да се търси откъде мирише, и дебатът във Великобритания набързо отшумя. На медийно ниво поне.

От двете страни на границата в Ирландия за сметка на това нещата съвсем не са спокойни. В Белфаст вече една година няма правителство заради продължаващите крамоли между републиканците от Шин Фейн и демократите-юнионисти, и стигне ли се до нови избори преди да е завършил процесът на Брекзит, нещата може изведнъж да се усложнят неподозирано. Вариантът с прехвърлянето на управлението на Северна Ирландия в Лондон също продължава да стои на масата с непредсказуеми последствия. В Дъблин пък новата изгряваща звезда на ЕС Лео Варадкар играе много тънка игра с произвеждането през май на референдум за разрешаване на абортите, което допълнително ще нажежи страстите на Смарагдовия остров в идните месеци.

Но така или иначе, никой явно все още няма ясна визия как ще изглежда точно цялата картина накрая – след 29 април 2019 г. – и всяка следваща стъпка се прави слепешката. Както в Лондон и Дъблин, така и в Брюксел, където еврократите не само имат „черен колан“ по „влачене из бюрократично блато“, но и числената бройка и готовността да приемат всяко административно предизвикателство, поднесено под формата на преговори. Било то за присъединяване или за излизане от ЕС. И могат да го разтягат колкото си искат, ако знаят в каква посока вървят.

Така в понеделник Брюксел обяви, че „преходният период“ отвъд Брекзит – разбирайте срокът, през който Великобритания все още ще е формално част от Единния пазар и Митническия съюз, но не и от ЕС, т.е. без право да участва във вземането на решения – ще е до края на 2020 г. Независимо дали се е стигнало до споразумение, или не. Белким нещо се случи дотогава – я британците размислили, я европейците. Знае ли вече човек?! Всичко е в сферата на вероятностите.

Но пък, за да е по-контрастна картинката, ден по-късно, във вторник, медии на Острова се докопаха до вътрешен доклад на правителството на Тереза Мей с прогнози за британската икономика при различните сценарии отвъд Брекзит. Които най-общо казано си вещаят чисто и просто катастрофа – дори и да постигне Лондон търсеното търговско споразумение с ЕС, икономическият ръст на Великобритания ще се забави с до 5 % за следващите 15 години. Ако пък решат съвсем да се правят на магарета и си тръгнат с високо вдигнат среден пръст – т.е. напуснат ЕС без сделка, и я подкарат по правилата на Световната търговска организация (СТО), забавянето ще е с до 8 на сто. Мечтаното бъдещо споразумение за свободна търговия със САЩ, което Доналд Тръмп и министрите му обещаха отново на Тереза Мей в Давос миналата седмица, също няма да допринесе особено за ограничаване на ефекта с повече от 0,2 %. „Бум“, честито!

Различни представители на правителството настояваха, че тези прогнози са само първоначални и не трябва да бъдат разпространявани публично. От лагера за „твърд Брекзит“ в партията на консерваторите дори контрираха веднага с доклад, който прогнозира точно обратното – икономически възход и прогрес. Но не хвана много дикиш. Едното е правителствено проучване, другото е дело на професор от университет в Южна Англия. Вярно, спорно е кой с какви факти борави, когато прогнозира, но първото си натежа повече и медии, и опозиция вече настояват за официално публикуване на всички прогнози.

Тереза Мей обаче се изсули от скандала и поведе в сряда най-голямата бизнес-делегация предвождана от британски премиер в историята, на тридневна визита в Китай, да договаря бъдещите търговски и икономически двустранни отношения. И да рисува ярки пейзажи за британското бъдеще след Брекзит. Което, на фона на изтеклия ден по-рано доклад, нямаше как да прозвучи убедително. А придружаващите я в самолета репортери на британските медии несъмнено бяха превърнали полета в изнурително преживяване за премиера, съдейки по изражението й от екрана.

Китайските домакини се бяха постарали да ограничат съвместната й пресконференция с министър-председателят Ли Къцян до един въпрос към всеки от тях, от по една медия от всяка страна – това е то, протоколът в Поднебесната империя – но и това не помогна да премине слънчевото послание. Пък и всяко едно вероятно бъдещо голямо търговско споразумение между Великобритания и Китай след Брекзит, ще е несъмнено зависимо от „специалните отношения“, които Лондон настоява че и ще поддържа с Вашингтон, но с които Пекин въобще не се ползва. Да не кажем обратното.

Други „златни“ перспективи

През януари 2017 г. беше открита първата железопътна линия за товарни превози, свързваща Лондон с източния китайски град Иу. Трасето преминава през Казахстан, Русия, Беларус и Полша до Дуисбург в Германия, който играе ролята на разпределителна гара, откъдето линията се разклонява в посока Великобритания, Италия и Испания. Покрай инициативата “Един пояс, един път”, която Пекин прокарва от няколко години и разтяга към страните от Източна Европа, може би има шанс да закачим и ние... . И после се сещаме за състоянието на родната железопътна мрежа и ни хрумна – дали да не продадем БДЖ-то на китайците! Ако го искат, де! Може да го стегнат...