Чертаят промените до 2032 година

По нова програма и нов план ще се развиват Въоръжените ни сили. Според пътната карта Стратегическият преглед на отбраната, който би трябвало да бъде част от планирания вече Стратегически преглед на отбраната и сигурността, трябва да започне още през есенните месеци. Краят му ще донесе законодателни промени, Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до края на 2032 г. и План за развитие на Въоръжените сили до 2026 г. В момента има аналогични документи, но те са в сила до края на 2020 г.

Новият хоризонт е набелязан от политическото и военното ръководство на армията. Това стана ясно от лекцията на началника на отбраната генерал Андрей Боцев при откриването на учебната година във Военна академия „Георги С. Раковски“. Така че е напълно възможно това правителство и този парламент да съставят задачата за бъдещето на отбраната ни, която трябва да решават следващите. Макар че у нас не всичко прието се изпълнява. Или задачите се оказват толкова трудни, че изпълнителите предпочитат да си затварят очите.

Впрочем, с промяната на План-2020, вече се закъснява. По признание на военните това се налага от приетия от Министерския съвет в началото на тази година „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“

Измененията са основно в разходите за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт и създаване на възможности за назначаване на военнослужещи на вакантните длъжности. Това от своя страна изисквало ново приоритизиране на инвестиционните проекти. Състоянието на основното въоръжение и техниката ще остава критично, независимо от повишените инвестиции за поддръжка и ремонт на основни бойни платформи. Прогнозата е, че те ще се експлоатират с редица ограничения, водещи до снижаване на бойната им ефективност и риск за здравето и живота на личния състав. Някои системи, не крие висшето военно командване, са толкова остарели, че дори и осигуряването на достатъчно финансови ресурси няма да може да реши проблемите с тяхната поддръжка и експлоатация.

Главното условие да бъде достигнат хоризонтът и да има основание да се планира нов е спасяването на хората в армията. Ако проектите за модернизация подлежат на приоритизиране по една или друга причина, то проблемът с осигуряването на личния състав винаги стои като първи приоритет. Добре е, че командването на армията разбира това много добре. В противен случай, както се казва, генералите ще останат без армия. Вече се извеждат на преден план някои от решенията, които, ако бъдем честни, пак трябва да кажем, че са позакъснели. Разбра се, например, че пределната възраст за служба, според военното звание, е ниска. По тази причина подготвени за нуждите на отбраната сравнително млади хора се уволняват и се включват в армията на пенсионерите. Държавата губи, защото е инвестирала в тях, а към тях веднага се насочват представители на другата армия у нас – на охранителните фирми. Предвид параметрите, възприети в структурите на Министерството на вътрешните работи и средно приетите възрасти за военнослужещите в страните от НАТО, тази логика има своето значение, казва ген. Боцев. Такава практика се прилага в САЩ, Германия, Франция, Гърция, Латвия, Хърватска, Унгария, Австрия и др. Единствено в Белгия и Литва параметрите са сходни с тези в нашата страна.

Стана ясно, че възнагражденията не само трябва да се увеличат, но следва да се получават според отговорността, която един военнослужещ носи. Така заплащането вече няма да бъде само в съответствие със званието, но и с длъжността. Една стара формула, която работеше във времето, но бе отхвърлена по субективни причини. И още едно намерение, което години наред е само красиви думи. „Необходимо е създаване на нормативна уредба за устройване на членовете на семейството на военнослужещи в детски и учебни заведения и гарантиране на трудова заетост на съпругите (съпрузите), или компенсирането им с минимална работна заплата при преместването на военнослужещите от един гарнизон в друг.“ Това е от изключително значение. Реализирането му ще има позитивно отражение върху кариерното развитие, особено на офицерския състав. В противен случай, както си говорят военнослужещите, ще продължи да се утвърждава т. нар. селско-териториален принцип на израстване във военната професия.

А няма спор, че до 2032-ра и след това армия ще е необходима. И то променена. Достатъчно е да споменем прогнозата на висшето военно командване за предстоящите сериозни изменения в средата на сигурност в Черноморския регион, която представлява сложна и динамична комбинация от кризи и конфликти. Две са главните заплахи, произтичащи от развитието на тази среда – международния тероризъм и гражданските конфликти. Тези заплахи ще генерират все по-често необходимост от военен отговор – бърз, адекватен, гъвкав, навсякъде, където е необходимо. Това са фактори, които също ще оказват влияние при определяне тенденциите в развитието на Въоръжените сили.

Свикнахме с плановете

По-паметливите знаят, че това няма да бъде първият план за развитите на армията и въоръжените сили, като цяло. Имаше План-2004, План-2010, План-2014, сега е в сила План-2020. Тревожна е, обаче, оценката на началника на отбраната, че „появилите се през последните години проблеми в процеса на изпълнението на настоящия и предходните планове за организационно изграждане на Въоръжените сили генерират проблемни области в процеса на развитието и поддържането на отбранителните способности“.