Крилатите създания хвърляли диаманти и нефрит в морето, за да изгонят враговете на местните

Заливът във Виетнам е познат на кино маниаците от филми за Кинг Конг и Питър Пан

Под закрилата на ЮНЕСКО е

Ако планирате пътуване до Виетнам, задължително трябва да включите в него магическият залив Ха Лонг. Мястото в Южнокитайско море, или както го наричат местните - Виетнамско море, е познато от много филми и снимки, но нищо от това не е достатъчно да ви подготви за смайващата гледка на някои от 1600-те карстови острови изникващ пред очите ви иззад водните пръски. Неслучайно заливът е една от най-посещаваните места в азиатската страна, а Холивуд все по-често го избира за фон на историите си. За първи път Ха Лонг е сред основните филмови участници при снимането на приказната история за Питър Пан през 1995 г. Историята от Конг: Островът на черепа, също е заснета из островите на Ха Лонг. Мястото е избрано и за сцена от продуцентите на „Винаги ще има утре“ от поредицата с Джеймс Бонд, но въпреки че част от сцените са заснети властите забраняват на снимачния екип да продължи работата си. Най-прочутият виетнамски залив е под егидата на ЮНЕСКО.

Според легендата причудливите острови на Ха Лонг, които излизат почти отвесно над повърхността на водите са дело на митични дракони. За да защитят виетнамците от враговете им в трудни времена в древността крилатите създания слезли от небесните си домове и започнали да хвърлят огън, диаманти и нефритени късове срещу противниците на местните хора, според преданието – китайски нашественици. Там където камъните докосвали морето днес могат да се разгледат близо 1600-те зелени острова на Ха Лонг. Оттам произлиза и името на залива, което буквално се превежда от виетнамски като “спусналите се дракони”. За да се насладите на островите напълно можете да резервирате миникруиз с преспиване на борда на лодката, но от залива се предлагат и еднодневни турове, които включват храна на борда. Можете да се възползвате и от опциите за гмуркане или разходка с кану около отвесните скали, прилични на кули, издигнати насред морето.

Всяка лодка разполага и с импровизирани магазини, които “случайно” отварят врати веднага след като местните гидове ви зашеметят с приказните гледки на островите, така че замаяни от красотата наоколо да сте по-склонен да си купите изгодни бели или черни перли, накити и сувенири. Въпреки че цените сигурно са туристически при сравнение със западни пазарни цените те стават изгодни, а и перлите гарантирано са истински.

Сред атракциите, които не са за пропускане, е посещението на остров Дау Го. Така или иначе, ако наемете лодка за разглеждане на островите, почти със сигурност ще се озовете на него. Местните няма да пропуснат да ви покажат уникалната пещера на Небесния дворец, чиито сталактити и сталагмити са с височина, достигаща до 20 метра. За да ви смаят съвсем в пещерата са поставили осветление, което постоянно променя цвета на природните образования, докато повярвате, че тази красота не може да е дело само на природата и със сигурност се е намесила я божествена ръка, я някой дракон.

Най-доброто време да посетите залива Ха Лонг, а и Виетнам като цяло е между март и май или в периода септември – ноември. Обикновено оправна точка за пътуването ви е столицата Ханой, която се намира на около 165 километра от залива. Разстоянието може да бъде изминато с кола, автобус, мотор и дори хеликоптер. Според възможностите и желанието ви.

Столицата Ханой е типичен азиатски град – забързан, тесен, прашен, замърсен, захабен, но и екзотичен и вкусен. Зависи от очите, с които го гледате. Заради факта, че градът е построен между две реки и няма твърде много пространство за разрастване, земята е скъпа. Местните твърдят, че вече са надминали цените в прочутата със скъпотията си дори в Азия Япония. Ако домът гледа към улицата, така че да позволи да се отвори магазин или заведение, квадратният метър достига космически висини. Затова и къщите са изключително тесни, с ширината само на една стая, но за сметка на това са високи по 5-6 етажа. Според местните обаче тази странна на пръв поглед конструкция си има и предимства. Постоянното качване и слизане между етажите ви държи във форма. Освен това стаите, които имат четири външни стени се охлаждат по-лесно, а това в горещия и влажен климат на Виетнам си е голямо предимство.

Заведенията също се вият със зали една над друга, етаж над етаж. Първоначално европеецът може да се заблуди, че на всяка крачка има обущарски магазини и работилници. Това е защото в местните ресторанти е прието клиентите да се събуват и да оставят обувките си на входа. Практика е и в някои от магазините на Ханой, особено такива, които предлагат детски стоки.

Сред местата, които трябва да посетите са езерото Хоан Кием и да се насладите на Храмът на костенурката във водите му. Според легендата хилядолетна костенурка спасила живота на един виетнамски владетел като му подарила вълшебен меч. В знак на благодарност той построил храмът насред езерото, където тя да живее необезпокоявана. И днес храмът е забранен за посещение. Сред другите задължителни за посещение атракции в града е Храмът на литературата, в който се водят и всички чуждестранни делегации, включително и руския президент Владимир Путин. Ако решите да посетите мавзолея на Хо Ши Мин със сигурност ще имате чувства за “дежа ву”, тъй като архитектурата му е абсолютно същата като тази на вече несъществуващия мавзолей на Георги Димитров. И това не е случайно, защото архитектът и проектът за сградите са едни и същи.

Кучешките ястия са мит

Рядко се продава като деликатес на космически цени

Местните оцелявали по време на войната, хранейки се с всичко, което намерят

В България когато стане дума за Виетнам почти неизменно в разговора се включват плоски шеги на тема дали местните ядат кучешко. Всъщност според софийските легенди твърдението произлиза от факта, че когато у нас били командировани виетнамски работници по време на социализма от столичния квартал “Овча купел”, в който се намират общежитията им, подозрително изчезнали уличните кучета. Заблуждението, че кучешкото е основна храна във Виетнам можете да срещнете и в дузина туристически справочници не само у нас, но и в цяла Европа. Истината е, че по време на Виетнамската война местните са яли не само кучета, но и всякакви видове буболечки, треви и въобще всичко, което намерят, за да оцелеят. Днес обаче не е така. Дори и да търсите ястия с кучешко из цял Виетнам, трудно ще откриете такива. Истина е, че кучешко се сервира само в няколко изключително скъпи ресторанта, при това не заради традицията, а заради търсенето на екзотични преживявания от страна на много богатите туристи и местни. Кучетата, които се готвят са от специално отглеждана за целта порода и се угояват като прасета, обясняват запознати. Според повечето виетнамци обаче ако си поръчате кучешко ще ви сервират прасе, а накрая просто ще платите изключително солена сметка.

И за това говори фактът, че местните обичат много кучетата и голяма част от тях отглеждат такива домашни любимци. По улиците на Виетнам е често срещана гледка да видите как някои местен разхожда облечено в атрактивни дрехи куче, с фризура и скъпа каишка. Така че ако се учудите дали да вземете домашния си любимец на подобно пътуване не се колебайте. Кучето ви може и да види зъбите на местните, но това ще е само докато му се радват с широка усмивка и го глезят. Предразсъдъците за Виетнам не свършват дотук. Още по време на първото ми пътуване до азиатската страна получиш куп наставления – да не ям нищо, което не е сервирано в препоръчан от гидовете ресторант и в никакъв случай от улицата. Причината е, че във Виетнам дълго време са имали проблеми с питейната вода, а тази, която тече по водопроводната мрежа не е била пречиствана. В градове като Хо Ши Мин това вече не е така, но все пак е препоръчително да пиете единствено минерална вода, а не чешмяна. Затова и в хотелите задължително ви зареждат бутилки по няколко пъти на ден, включени в цената на престоя. Точно на третия ден обаче забравяте за съветите и се сещате чак при третото кафе с лед, който естествено не е от минерална вода. Проблеми не произтичат от този факт, но все пак е добре да имате едно наум.

Тунелите Ку чи разказват за войната

Туристите влизат в скривалищата на партизаните

Обучения в древни бойни умения ще забавляват посетителите

Една от туристическите екскурзии, без която едва ли ще минете, ако посетите най-атрактивния и луксозен град на Виетнам – Хо Ши Мин е до намиращите се партизански тунели от времето на Виетнамската война. Те се намират в местността Ку Чи. Тунелите продължават стотици километри под земята и били използвани, за да се крият местните от американските противници и да ги нападат от засада. Под земята имало различни помещения - спални, лазарети, постови стаи. Проходите били направени тесни, така че по-едрите от виетнамците американци да се заклещват в тях. Входовете им били така маскирани, че не били видими за тези, които не знаят къде се намират. Днес туристите могат да пробват да влязат в някоя от партизанските землянки, в част от тунелите, да видят простите и смъртоносни капани, използвани от местните и да научат повече за съпротивата им. В близост има и стрелбище, на което да пробвате уменията си с използваните в миналото оръжия. Туристите могат да си купят и редица сувенири, свързани с войната като гилзи от патрони, флашки, табакери и запалки, тенски и шалове или оризова ракия, като в бутилките често за атракция и ужас на европейците има поставени змии или скорпиони.

Пресичането е атракция

Уличното движение се ръководи от ушите

Върху местните мотори се събират до 7 души плюс багаж

Пресичането на пътя във Виетнам е повече от атракция. Дори и да се провирате между колите и моторите на светофар или пешеходна пътека, това в никакъв случай не означава, че всички моторни средства ще са спрели и ще се движите само вие. На пръв поглед пресичането на пътя в азиатската страна е самоубийствено начинание. Случва се с вдигане на ръка, което да покаже на стотиците мотористи и коли, че трябва да ви заобиколят. Единственият вариант да пресечете е да се движите с равномерно темпо, без да спирате, право напред. Защото чакате ли движението да спре, можете да прекарате цялата си ваканция на един тротоар. Не бива да се стряскате и от неспиращо и пронизително пищящите клаксони. Те просто оказват на останалите участници в движението къде се намира въпросният шофьор. Защото тук движението се ръководи повече от ушите, отколкото от зрението. Колкото и страшно да ви се струва на пръв поглед това е напълно безопасно, защото всички тук са свикнали с подредения хаос на пътя.

Най-често използваното средство са моторите, тъй като предвижването с тях е най-изгодно.