В Деня на Ботев, точно в 12 часа, под воя на сирените, потомци на славни еленски родове поднесоха венци пред Паметника на свободата в Елена. По зова на кръвта и родовата памет те дойдоха да отдадат заслужена почит на своите предци. Организатор на проявата са потомците на болярина Кършо, които за осма поредна година провеждат родовата си среща в началото на месец юни, която тази година прерасна в една обща среща, посветена на 140-годишнината от Руско-турската война (1877-1878 г.) и на Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Преди началото на срещата потомци на поп Сава Катрафилов, член на щаба на Ботевата чета, поднесоха цветя пред паметника в родния му град, а кършовци - пред монумента на петимата братя революционери Кършовски.

Много еленски родове оставят трайна диря в националната ни история с делата на своите синове по време на Освободителната война и възстановяването на българската държава. Сред тях са д-р Димитър Моллов, д-р Йордан Брадел и д-р Сава Мирков, които след Освобождението работят активно за организиране на българското здравеопазване, на Червения кръст и на Българската академия на науките. Петър Горбанов завършва Робърт колеж. През 1876 г. е преводач на известния журналист и общественик Макензи, който обследва турските безчинства.

По време на Руско-турската война е преводач към щаба на генерал Гурко, а след Освобождението заема отговорни държавни длъжности, кмет е на Елена. Неговият брат – Петко Горбанов, също възпитаник на Робърт колеж, се включва в разузнаването на руската армия. Неговият образ е увековечен в баралефа на паметника на освободителите в София, представен като член на делегацията, връчила посланието до руския император. Иван Кършовски е сред първите дейци по българското освобождение, близък съратник на Левски. Записва се в българското опълчение, но тъй като владее седем езика, е зачислен като преводач на армията. За неговия брат Антон Кършовски, учил Военното училище в Букурещ, има данни, че по време на войната е съпровождал като адютант граф Алабин.

Събитието, което община Елена подкрепи и включи в календара на културните събития за 2018 година, откри заместник-кметът Десислава Шопова. С видео-приветствие към участниците в родолюбивата проява се обърна председателят на Инициативния комитет за провеждане на родовите срещи на потомците на болярина Кършо – г-жа Кристалина Георгиева, правнучка на Иван Попхристов Кършовски, чиито служебни ангажименти като вицепрезидент на Световната банка не позволиха тя да вземе лично участие в тазгодишната среща.

„Скъпи мои, роднини, приятели, съмишленици и патриоти, драги еленчани, съжалявам, че не мога да бъда днес с вас на този специален ден. Искам обаче да ви прегърна всички, макар и през океана, и да ви кажа колко много значи това събиране за мен – вие сте моят род, моето семейство, моята БЪЛГАРИЯ!

Работата ми налага да съм на хиляди километри, но сърцето ми е с вас, тук и сега! Сякаш виждам Балкана, белите къщи на Елена и този зелен простор! Виждам и вашите грейнали лица и си мисля какво би ни казал нашият семеен патриарх, дядо Иван Кършовски, ако сега беше сред нас. Сигурна съм, че щеше да ни напомни, че само обединени можем да сме силни и би казал"...да се хванем за ръце и да работим заедно!"

Мисля си, че дядо Иван Кършовски би ни казал, че черешовото топче днес е знанието и образованието, а компютрите са нашите пушки. Та да се залавяме с тях, а за войводи да ни служат смелите и дръзки идеи за по-добро бъдеще на нашите деца.

Кършовският род, потомците и на други славни еленски родове, еленчани и българите като цяло сме доказали, че можем да мислим "на едро", да гледаме към хоризонта с широко отворени души и да намираме упование и оптимизъм във всяко добро дело, извършено с чисто сърце и безкористни намерения.

Да си спомним за предците ни и смело да продължим напред. Имаме още много работа да вършим!“ – призова Кристалина Георгиева.

Тържествената програма включваше два научни доклада. Първият изнесе проф. Пламен Митев от СУ „Климент Охридски“ за Руско-турската война, за боевете в еленския край в края на 1877 г. и значението им за изхода на войната. Доцент Светла Атанасова от Регионалния исторически музей в гр. Велико Търново говори пред потомците за участието на еленчани в Руско-турската освободителна война. Тя изтъкна безспорния принос на младата интелигенция от възрожденското градче не само в преките бойни действия, но и в щабовете на руската армия като разузнавачи, военни кореспонденти и преводачи и лекари. Еленчани се включват и като доброволци в сформирането на българското опълчение и бойци в организираните военни отряди с охранителни и разузнавателни функции в Балкана.

Доц. Атанасова представи пред участниците в срещата изложбата „Забравени снимки и гравюри от Руско-турската освободителна война“, с която гостува Регионалният исторически музей В.Търново. В нашата страна тя се показва за първи път, след представянето й в Букурещкия университет за Дните на славянската култура в румънската столица. Изложбата е подредена по повод 140 години от подписването на Сан Стефанския мирен договор, текстовете са на три езика – български, румънски и английски. Снимките, запечатали войната в различните й лица, проследяват бойния поход на руската и румънската армия. Фотосите са от фотоархива на Иво Хаджимишев, Франц Душек и Александър Иванов, а гравюрите са предоставени от Национално движение „Русофили“, отпечатани във френско списание.

След поднасянето на венци пред Паметника на свободата участниците в срещата се поклониха и пред паметника край с. Марян, където преди години бе издигнат 9-метров Казашки кръст в памет на загиналите казаци от Трети ескадрон на 13-ти Орденски полк. Боряна Млъзева, потомка на Кършовския род, припомни паметните места в Еленския край, където признателното население издига седем паметника и братски могили в памет на загиналите руски воини и офицери.