Очакванията са ръстът на брутния вътрешен продукт да се забави

Инфлацията може да надхвърли 1,5%

Началото на 2018 г. е повод за преглед на очакванията на големи международни институции и на българското правителство какво ще се случи в икономиката на страната през тази година. Тук ще представя прогнозите на Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия (ЕК), Министерството на финансите (МФ) и Световната банка (СБ).

Очакванията на Международния валутен фонд

В заключителното изявление от последната си мисия МВФ определя представянето на българската икономика през 2017 г. като добро. Според него това представяне ще продължи през 2018 г., но основно предизвикателство ще бъде то да се превърне в трайна конвергенция към средните равнища на дохода в Европейския съюз, която да включва цялото общество, а не само отделни групи от него.

От фонда характеризират бюджетната стратегия за 2018 г. като приемлива в общи линии. Те определят прогнозата на българското правителство (т.е. на МФ) като реалистична в краткосрочен период и амбициозна в средносрочен. Целта за бюджетен дефицит от 1% от БВП за 2018 г. е проциклична, но отразява необходимостта от възстановяване на публичните инвестиции. Според тях допълнително внимание заслужават мерките относно застаряването на населението.

Освен това за осигуряване на устойчив растеж е необходимо увеличаване на ефективността на публичните институции и разходи, намиране на решения на проблемите на образованието, здравеопазването и пазара на труда и засилване на рамката за осигуряване на финансова стабилност. Подобряването на образованието и професионалното обучение са решението на проблема със задълбочаващия се недостиг на квалифициран труд.

Конкретните данни за очакванията на МВФ са от World Economic Outlook от октомври 2017 г. Спрямо оценките за предходната година, през 2018 г. от МВФ прогнозират забавяне на реалния растеж на БВП до 3,2%, по-висок темп на инфлация (1,4%), по-ниска норма на безработица (6,4%) и понижаване на съотношението между държавния дълг и БВП (24,2%). Освен това поради изпреварващия растеж на вноса спрямо износа те предвиждат положителното салдо по текущата сметка на платежния баланс да се свие.

Прогнозата на Европейската комисия

Според Есенната прогноза на ЕК, през 2018 г. растежът на БВП леко ще се забави до 3,8%, като основният двигател отново ще бъде вътрешното търсене. Растежът на частното потребление ще бъде умерен, докато инвестициите ще бъдат водещи, като се очаква усвояването на европейските фондове да се засили спрямо размера му през предходните години. Приносът на външния сектор се очаква да е леко положителен, като темповете на растеж и на износа, и на вноса се предвижда да се забавят.

Излишъкът по текущата сметка на платежния баланс обаче ще се понижи до 2,4% от БВП. Повишаващото се търсене от търговските партньори на страната изостава спрямо по-силното вътрешно търсене. Това води до по-бърз растеж на вноса спрямо износа.

Инфлацията на базата на хармонизирания индекс на потребителските цени ще се ускори до 1,5% през 2018 г. поради засиленото вътрешно търсене, по-високите административно определяни цени на комуналните услуги и нарастващите цени на енергийните ресурси и суровините. Нормата на безработица ще се понижи до 6%, като растежът на заетостта ще бъде положителен поради ограниченото предлагане на труд, но ще се забави спрямо 2017 г.

Очакванията на ЕК са, че през 2018 г. бюджетът ще бъде балансиран. По-високите разходи за публични инвестиции и за заплати в бюджетния сектор ще бъдат компенсирани от повишаване на приходите поради положителните икономически перспективи, по-високата събираемост на данъците и по-доброто усвояване на европейските фондове. В резултат от това ще се понижи държавният дълг, което ще допринесе за по-ниски разходи за лихви в бюджета.

От ЕК разглеждат като риск за прогнозирания икономически растеж по-слабата инвестиционна активност поради продължаването на забавянето при усвояването на европейските средства. Рисковете за фискалната позиция са свързани с удовлетворяването на искания за по-високи заплати в бюджетния сектор и за извършване на инвестиции извън финансираните от европейските фондове. През 2018 г. се очаква икономиката леко да надхвърли потенциала си, но въздействието не се очаква да е съществено.

На какво залага Световната банка

Понастоящем частното потребление се повишава поради нарастването на доходите, заетостта и кредитирането. Коефициентът на безработица продължава да се понижава, като достигна най-ниската си стойност от началото на Световната финансова криза. Подобрената ситуация на пазара на труда и растежът на доходите допринасят за намаляване на бедността. Въпреки това неравенството в доходите е едно от най-силно изразените в Европейския съюз. Така доходът на най-богатите 20% от населението е почти 8 пъти по-висок от този на най-бедните 20%.

Регионалните различия при дългосрочната и младежката безработица остават големи. Определени групи от обществото, като възрастните хора, живеещите в селските райони и ромите, все още остават извън пазара на труда, което ги лишава от икономически възможности.

Фискалната позиция е солидна, като приходите от данъци и осигуровки се увеличават стабилно поради нарастването на икономическата активност. Неданъчните приходи обаче намаляват поради по-слабото усвояване на средствата от европейските фондове. Салдото по текущата сметка на платежния баланс се свива поради по-големия търговски дефицит. Той е резултат от изпреварващия растеж на вноса спрямо износа.

Прогнозата на СБ е, че икономическата активност в реално изражение ще се увеличи с 3,9% през 2018 г., подкрепена най-вече от вътрешното търсене. Потреблението на домакинствата и инвестициите ще бъдат основните фактори за това. Същевременно ще продължи процесът на умерено намаляване на бедността. Той ще се подкрепя от повишаването на пенсиите и минималната работна заплата. Фискалната позиция се очаква да се подобрява в средносрочен аспект спрямо 2017 г.

Какво прогнозира Министерството на финансите

Прогнозата представлява част от мотивите към приетия закон за бюджет 2018 г. МФ е с най-оптимистични очаквания за растежа на икономическата активност през настоящата година – 3,9% в реално изражение. Основен фактор за това отново е вътрешното търсене, което ще се повишава в резултат от по-високите държавни разходи, потребление и инвестиции. Растежът на външното търсене обаче се очаква да се забави, което ще ограничи растежа на износа. Същевременно растежът на вноса ще се повиши, в резултат от което приносът на нетния износ към растежа на БВП ще бъде отрицателен.

През 2018 г. МФ очаква заетостта да нараства със забавен темп спрямо предходната година, а коефициентът на безработица да продължи да спада. Броят на самонаетите в селското стопанство вероятно ще се понижи, както и търсенето на труд от промишлените предприятия. Това ще се компенсира от по-високата заетост в строителството и услугите. Като цяло свободният трудов резерв ще се свива и поради това коефициентът на икономическа активност ще се повишава, но по-бавно. Трудовите възнаграждения ще се повишат средно с 6,6%, като принос за това ще имат държавната политика в сектор образование и нарасналата минимална работна заплата.

Темпът на инфлация на базата на хармонизирания индекс на потребителските цени ще се ускори, но едва до 1,4% средно за годината. Съществен принос за това ще имат цените на хранителните стоки и горивата, движени от по-високото вътрешно търсене, както и от повишените акцизни ставки.

Заложеният дефицит от 1% от БВП на касова основа ще допринесе за по-нататъшен спад на съотношението между държавния дълг и БВП до 24%. Излишъкът по текущата сметка на платежния баланс ще се свие, но все още ще превишава 4% от БВП. Преките чуждестранни инвестиции ще са около 2,2% от БВП.

Общ поглед

Посочените прогнози не се различават съществено по отношение на очакванията за темпа на растеж на БВП през 2018 г. Разминаването между отделните сценарии е най-вече относно приноса на външния сектор.

Влиянието на състоянието на икономиката, която започва да надхвърля потенциала си, се подценява. Темпът на инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени още през декември 2017 г. достигна 1,8% на годишна база. Повишаването на цените на електроенергията, водоснабдяването, горивата и суровините ще увеличава производствените разходи, т.е. ще въздейства неблагоприятно върху предлагането на останалите стоки и услуги. От друга страна номиналните заплати растат, което ще засилва потреблението и също ще създава натиск върху цените да се повишават. Кредитирането също вероятно ще допринесе за инфлацията в страната. По този начин инфлацията е възможно значително да превиши прогнозираната от около 1,5%.

По-високата инфлация ще увеличи номиналния размер на БВП, но е възможно да повлияе негативно върху реалния. Инвестициите и износът биха могли да забавят растежа си в реално изражение, докато този на вноса да се ускори. По този начин съществува риск реалният растеж на БВП да бъде леко надценен. От друга страна оптимизмът за състоянието на основните търговски партньори на България е налице в началото на годината. Ако те се представят по-добре от очакванията, това би имало значителен позитивен ефект върху българската икономика през 2018 г.