Правителството можеше да бъде по-амбициозно с бюджета

Растежът на заплатите се очаква да се забави до 8% заради леко понижение на разходите за персонал в бюджетния сектор

Планираният дефицит е 7.2 млрд. евро или 5.7% от БВП

Приемането на бюджета за 2026 г. се оказа епично събитие - то продължава вече осем (!) месеца и ще отнеме поне още един, като настоящата версия вече е трета поред. Предходните две допринесоха съществено за оставката на действащото тогава коалиционно правителство. Мотивите за протестите обаче бяха с по-широк обхват от безотговорната фискална политика. Те включваха още рязкото повишаване на цените след новината за въвеждането на еврото и понижаването на покупателната способност в резултат от това, но също безотговорността, корупцията и липсата на дългосрочна визия за управлението на държавата.

Новото правителство даде заявка за промяна на тази ситуация и именно поради това проектът за бюджет е очакван като първи сериозен израз не само на фискалната политика, но и на готовността за поемане на отговорност и за отстояване на собствените позиции, дори когато са непопулярни. Разбира се, проектът през 2026 г. е поставен пред повече ограничения от обикновено, тъй като вече е изминала първата половина от годината, а бюджетът (ако бъде приет) ще действа най-много 5 месеца.

Поради това идеята да бъдат представени едновременно бюджетите за настоящата и за 2027 г. звучеше логично - част от реформите не могат да се извършат за толкова кратък период от изборите насам, но биха могли да се предложат и обсъдят още в настоящия момент, а самото приемане на бюджета за 2027 г. да се случи по-късно. Всъщност актуализираната бюджетна прогноза би трябвало да изпълнява такава задача, но обикновено ангажиментите за следващите години не са твърди.

В няколко статии ще коментирам настоящия проект.

Фискални правила и устойчивост

В Закона за публичните финанси са дефинирани фискалните правила - това са числови ограничения относно разходите, бюджетното салдо и държавния дълг, чиято цел е да осигурят устойчивост.

В настоящия проект са спазени две от правилата - разходите без финансираните от Европейския съюз средства и националното съфинансиране да не надвишават 40% от брутния вътрешен продукт и държавният дълг да не надвишава 60% от БВП. При първото от тях общият размер на бюджетните разходи достига 56.8 млрд. евро (45.4% от БВП), но според доклада след посочената корекция те вече се вместват в ограничението. Изменението на ЗПФ, което смекчи значително бюджетното ограничение (до тогава делът на общите бюджетни разходи не трябваше да е по-голям от 40% от БВП), беше прието по време на правителството на ГЕРБ и Патриотите.

Останалите правила, които се отнасят до държавния бюджет, не са спазени. Планираният дефицит по консолидираната фискална програма е 7.2 млрд. евро или 5.7% от БВП, а този на сектор “Държавно управление” (начислена основа) е 5.4% от БВП като надвишават праговете от 3% от БВП. Структурният дефицит, който е изчистен от циклични и еднократни ефекти, е 5.4% от БВП при праг от 1% от БВП, а през 2026 г. икономиката ще продължи да бъде над потенциала си, въпреки че отклонението се свива.

Правилото за реалния растеж на разходите също няма да бъде спазено, тъй като оценката в прогнозата е 9.7%, докато според Европейската комисия референтният растеж през периода 2024-2028 г. е 2.2%. Освен това според променените правила на равнище ЕС през 2024 г. одобрената траектория за нетните първични разходи е нарастване с 4.9% за 2026 г., докато очакваната стойност ще бъде 7.6%.

Според правилата на ЕС е възможно активиране на клауза за дерогация, което се случи за България през юли 2025 г. Тази клауза позволява допълнително отклонение от структурната цел до 1.5 процентни пункта от БВП, ако е резултат от нарастване на военните разходи. Само че дори това няма да бъде достатъчно да се спази изискването за дефицита на начислена основа. От друга страна правилата, които произтичат от ЗПФ, не позволяват такива изключения, което означава, че в действителност са по-строги.

Европейската комисия вече предложи активиране на процедурата по прекомерен бюджетен дефицит за България, но тяхната прогноза е по-оптимистична (дефицит в размер 4.1% от БВП). Правителството можеше да бъде по-амбициозно и да заложи в проекта именно тази цел - дори в крайна сметка да не бъде изпълнена, тя би демонстрирала по-силен ангажимент към фискална консолидация. Същевременно с приемането на бюджета за 2027 г. можеше да бъде актуализиран и този.

Индикаторите за фискална устойчивост, представени в доклада, отчитат въздействието на застаряването на населението и текущото състояние на публичните финанси за бъдещото развитие. Според актуалните им стойности рискът се възприема като умерен. Според изчисленията на МФ за индикатора S1, за да не надхвърли съотношението между държавния дълг и БВП прага 60% в дългосрочен план, е необходимо още през 2026 г. структурният дефицит към БВП да бъде понижен с 2.8 п. п. Оценката за индикатора S2 показва, че структурният дефицит към БВП през 2026 г. трябва да се понижи с 3.7 п. п., за да се стабилизира съотношението между държавния дълг и БВП до 2070 г. Следователно и двата индикатора сигнализират за понижена устойчивост на публичните финанси в България.

Макрорамка

Тъй като прогнозата за БВП е изготвена по-късно от обичайния период на годината, тя използва данни за този показател за цялата 2025 г., когато той е 116 млрд. евро. Според актуализираната стойност БВП за 2026 г. се очаква да бъде 125.2 млрд. евро, което означава разширяване с 8% в номинално изражение. Според данните за първото тримесечие на 2026 г. обаче номиналният растеж на БВП е надвишил 17% на годишна база.

Понастоящем България е с втория най-висок темп на инфлация в ЕС. Дори да бъде достигнато реално решение на войната между Съединените щати и Иран, то вътрешните фактори - въвеждане на еврото, висок бюджетен дефицит, финансиран чрез външни заеми, кредитна експанзия, ще продължат своето въздействие през годината и ще поддържат импулса за повишаване на цените - т. е. вероятно БВП по текущи цени ще бъде по-висок от прогнозирания.

Настоящата структура на икономиката не дава основание растежът да се приема за устойчив. Очаква се положителен реален растеж на БВП от 2.6%, но така той ще се забави спрямо 2025 г. (3.1%). Отново се разчита най-вече на крайното потребление, което да нарасне с 3.5%, инвестициите (и по-конкретно бруто образуването на основен капитал) да се увеличат с 3.3% заради сериозния импулс от капиталовите разходи в бюджета, които са планирани да нараснат с почти 3.5 млрд. евро. Този размер вероятно няма да бъде изпълнен действително предвид краткия оставащ срок на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Освен това подобно развитие би означавало, че частните инвестиции всъщност биха се понижили.

Реализирането на планирания растеж на износа (2.9%) зависи в значителна степен от външното търсене - най-вече икономиките от ЕС, които са основните дестинации за износ. Кризата в автомобилостроенето в Германия продължава. Икономиката на Франция страда от лошото състояние на публичните финанси, което няма признаци да бъде подобрено. Кризата в бюджета забави растежа и в Румъния, която също е много важен партньор както за износа на стоки, така и за туризма. Влошеното съотношение между качеството и цената на туристическия продукт към момента не дава основания за оптимизъм за летния сезон. Тези три икономики дават представа, но все пак не изчерпват всички пазари за износ.

Растежът на вноса се очаква да бъде най-висок сред всички разходни агрегати (4.5%), което ще допринесе за разширяване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Икономиката вече трайно се намира в състояние на двоен дефицит - бюджетната експанзия движи потреблението при недостатъчен капацитет на вътрешното производство това налага внос. Финансирането се случва чрез външни кредити и нарастване на вътрешния кредит за домакинствата и бизнеса.

Състоянието на пазара на труда на пръв поглед изглежда относително добро - броят на заетите лица се очаква да се повиши, а нормата на безработица да се задържи ниска. Растежът на заплатите се очаква да се забави до 8% заради планираното леко понижение на разходите за персонал в бюджетния сектор, въпреки че разходите за заплати ще нараснат със 7%. Това би означавало растежът на заплатите в частния сектор да изпревари този в обществения и покупателната способност да се увеличи, ако действително инфлацията е 4.3%, колкото е в прогнозата. Доверието в подобна прогноза за инфлацията обаче е силно разклатено.

Според прогнозата на МФ допълнителните бюджетни разходи през 2026 г. спрямо предходната, без да се включва вноската за ЕС, са почти 9.1 млрд. евро, докато допълнителният номинален БВП ще е 9.2 млрд. евро. Това означава, че по този начин приносът на частния сектор би бил едва 170 млн. евро, което би означавало той силно да се свие в реално изражение заради инфлацията. Подобни несъответствия се наблюдаваха и при предходните версии на прогнозата, но те не са съвместими с останалите параметри от този макроикономически сценарий.

Държавен дълг

Държавният дълг през периода 2026-2028 г. има ясно изразена тенденция да нараства. Регистрираната към края на 2025 г. стойност е 31.4 млрд. евро (27.1% от БВП), докато в края на 2028 г. се очаква да бъде 50.5 млрд. евро (35.2% от БВП) по национална методология. Съотношението на консолидирания дълг на сектор “Държавно управление” спрямо БВП е съответно 29.9% през 2025 г. и се увеличава до 35.7% от БВП през 2028 г.

Тази негативна тенденция се дължи на високите бюджетни дефицити през всяка отделна година, които неизменно ще надвишават 3% от БВП по европейска методология. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10.1 млрд. евро. Обяснението за този размер е, че 6.8 млрд. евро ще са емисиите на облигации на местния и на международните капиталови пазари, докато 3.3 млрд. евро ще е лимитът по инструмента SAFE на ЕС за финансиране на военни разходи. От втория източник обаче се очаква усвояване на около 0.5 млрд. евро. При очакван дефицит в размер 7.2 млрд. евро изглежда, че част от него ще бъде финансиран от средства от фискалния резерв. Разходите за лихви ще надхвърлят 1 млрд. евро през 2026 г.