Предложение за нова формула за минималната работна заплата

Приложена за 2027 г., дава резултат между 658 евро и 721 евро - от 6% до над 16% растеж според сценария

ЕС може да поставя рамка, но не може да се намесва пряко

В края на юли Народното събрание реши минималната работна заплата да остане на нивото от 2026 г. - 620.2 евро, докато не бъде изработен нов механизъм. Действието на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда, според когото тя се определя като 50% от средната брутна заплата, е спряно. От опозицията определиха решението като замразяване на доходите на най-нископлатените, а синдикатите настояват за връщане на автоматичната формула.

Колко висока е вече минималната заплата

Наблюдението на структурата на заплатите на Националния статистически институт, което се провежда веднъж на 4 години, дава медианна брутна месечна заплата от 432 лева през 2010 г., 611 лева през 2014 г., 760 лева през 2018 г. и 1144 лева, или 585 евро, през 2022 г. Екстраполирана с растежа на средната за следващите години, който по принцип надвишава този на медианната, медианата заплата за 2026 г. би се получила около 938 евро (вероятно е по-ниска).

Оттук следва съотношение, което променя целия дебат. Минималната заплата от 620.20 евро е 66% от медианната (медианната заплата е тази, за която точно половината работещи получават по-малко, а другата половина - повече). Директивата за адекватните минимални заплати сочи 60% като ориентировъчна стойност. България вече е над нея, а в ЕС само Португалия отчита по-високо съотношение.

Освен това 60% от 938 евро са 563 евро - под достигнатите 620.20 евро. Тоест формула, построена само върху медианната заплата и референтната стойност от Директивата, ще даде по-нисък резултат от днешния независимо от теглата.

Съотношението 66% може да изглежда дискусионно по следните причини. Евростат отчита за България между 50% и 60%, но ползва по-тесен обхват - само предприятия с 10 и повече наети, без селското стопанство и държавното управление. Малките фирми плащат чувствително по-малко: средната заплата в предприятия с между 1 и 9 заети лица е с около 30% по-ниска от средната за страната. Изключването им вдига медианата и свива съотношението. За национална минимална заплата обаче правилният обхват са всички наети.

В четири отрасъла прагът стигна средата

Работник с двадесет години стаж получава най-малко 695 евро бруто.

Националната медиана крие най-важното. Минималната заплата е един и същ праг върху всички отрасли с четирикратна разлика в заплащането. При “Други дейности” медианата за тази година би се получила около 621 евро - съотношението е 99.9%. В строителството то е 98%, в хотелиерството 94%, в търговията 91%. От друга страна, при създаването и разпространението на информация, прагът е под една четвърт от медианата и регулацията практически не е релевантна.

Тези числа обясняват две неща, за които обикновено се спори без надеждни данни. Първото е неформалната икономика. Строителството и хотелиерството са секторите с предполагаемо най-висока недекларирана заетост и точно там официалната медиана е най-близо до административния праг. Когато законният минимум съвпадне със средата на разпределението, стимулът част от възнаграждението да остане извън договора е очевиден.

Второто е регионалното. Ефектът от национален праг върху отрасъл с медиана 621 евро е несъизмерим с ефекта върху отрасъл с медиана 2641 евро, а отрасловата структура е различна по области. В някои общини бързото повишаване вече доведе до положение, в което единственият възможен законен работодател е държавата или общината. Това създава зависимост на населението от местната власт.

Съдът на ЕС промени правилата

На 11 ноември 2025 г. Съдът на Европейския съюз се произнесе по дело C-19/23, заведено от Дания. Директива (ЕС) 2022/2041 остана в сила, но две разпоредби на чл. 5 бяха отменени. Отпадна целият параграф 2 относно четирите задължителни критерия: покупателна способност, равнище и разпределение на заплатите, темп на растеж на заплатите и развитие на производителността. Отпадна и изречението, според което автоматичното индексиране не може да води до намаляване на минималната заплата.

Мотивът е принципен: Съюзът може да поставя рамка, но не може да се намесва пряко в определянето на заплатите, защото това излиза извън компетентността му по Договора. Позоваването на разпоредбата на чл. 5 от Директивата вече не е основание за конкретен списък с показатели. А твърдението, което се чува и от Министерството на труда - че директивата гарантира, че достигнатата минимална заплата не може да е по-ниска на следващата година - се отнася точно до отменената клауза. Защитата не изчезва, но вече е национален избор.

В сила остават процедурните изисквания: ясни критерии в закон или тристранно споразумение, ползване на референтните стойности, актуализация поне на всеки две години и консултативен орган с участие на социалните партньори. Съдържателните критерии обаче би следвало да се базират на Конвенция №131 на Международната организация на труда, ратифицирана през 2018 г. по инициатива на самите работодателски организации. Тя изисква да се вземат предвид издръжката на живота, жизненият стандарт на другите социални групи, производителността и желателността да се поддържа високо равнище на заетостта - критерий, който в директивата липсваше.

Минималната заплата не е окончателна

Има и проблем, който прави сравнението с медианата асиметрично, а почти не се обсъжда. Член 244 от Кодекса на труда определя минималния размер на основната работна заплата, а не на брутната. Върху нея се начисляват допълнителните възнаграждения по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - за стаж и професионален опит, за нощен и извънреден труд, за официални празници, за квалификация. Минималният размер на класа за стаж е 0.6% за година по ПМС №147 от 2007 г.

Медианната и средната заплата на НСИ са брутни - по утвърдената методология брутната заплата включва основната плюс всички допълнителни възнаграждения и платените отпуски. Тоест сравняваме праг върху една част от възнаграждението с данни за цялото. Работник с двадесет години стаж получава не 620, а най-малко 695 евро бруто, а разходът на работодателя е 826 евро - с една трета над обявеното число.

Има и точно решение. Наблюдението на структурата на заплатите вече събира брутната заплата по елементи, тоест НСИ има данни за основната заплата поотделно. Ако базата стане медианната основна заплата, сравнението става коректно - но тя е по-ниска и съотношението от 66% се вдига още нагоре.

Каква формула предлагам

Логично е, когато се търси нов механизъм, да се предложи решение. Ключовото изискване е формулата да възпроизвежда точно достигнатото за 2026 г., за да тръгне без сътресение и да се прилага директно оттам нататък. Всички стойности са в евро.

Минимална работна заплата = (0.5 x 60% x Медианна заплата + 0.5 x 173.5% x Линия на бедност) x (1 + 0.5 x реално изменение на производителността + 0.5 x изменение на броя наети лица)

Коефициентът 60% е фиксиран, защото това е ориентировъчната стойност според Директивата. При медиана 938 евро и линия на бедност 390.63 евро коефициентът пред линията на бедност излиза 173.5% и формулата дава точно 620.20 евро.

Този коефициент изглежда висок, но не е произволен. Линията на бедност е нетно понятие - 60% от медианния разполагаем доход на еквивалентна единица, а минималната заплата е брутна. При осигуровки за сметка на наетия 13.78% и данък 10% съотношението между бруто и нето е 128.9%. Тоест при коефициент 128.9% нетният доход точно достига линията на бедност, а при 173.5% съответства на 1.35 пъти линията - приблизително това, което осигурява сега минималната заплата.

Единственият редовно публикуван измерител на издръжката на живота е този на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ - 828 евро за сам работещ и 1491 евро за тричленно семейство през второто тримесечие на 2026 г., и в двата случая точно 2.12 пъти по-висока спрямо линията на бедност. Приложен във формулата, този стандарт изисква коефициент 273%. Тоест 2.12 е горната граница при очакваните преговори, 1.0 е долната, а изборът между тях е политическо решение.

Множителят отчита реалното изменение на производителността - брутна добавена стойност по цени от базова година на един зает - и изменението на броя наети лица (състояние на пазара на труда), и двете с тегла по 50%. Реалното изражение е съществено: то е различно понятие от номиналния растеж на заплатите. Показателите трябва да са годишни, ако актуализацията е годишна, и по тях са възможни отрицателни стойности.

Приложена за 2027 г., формулата дава между 658 и 721 евро - от 6% до над 16% растеж според сценария. Необходимо е да се направи следното уточнение: механизмът не произвежда по-бавен растеж от досегашния. Когато медианата расте с 8%, а линията на бедност с 12%, всяка формула за равнище расте с около 10%. Предимството не е в темпа, а в това, че растежът е обвързан с проверими критерии и спира при свиване на икономиката.

Коефициентът се фиксира за 2026 г., преизчислява се еднократно за 2027 г., ако дотогава се появят нови данни за медианата, и след това остава непроменен в Кодекса на труда. Минималната заплата не може да намалява номинално - след съдебното решение това е национален избор, а не изискване, произтичащо от Директивата.

Формулата не е достатъчна

Министерството на труда предлага минималната заплата да се договаря по браншове. Отрасловите числа показват, че идеята има основание - един праг върху отрасли с медиани от 621 до 2641 евро не може да е еднакво адекватен навсякъде. Подходът е съвместим и с Конвенцията, и с Директивата, която изисква разликите да са недискриминационни и пропорционални. Той обаче не отменя нуждата от национален праг и от ясни критерии за него.

Остава най-важното условие. Медианната заплата се публикува веднъж на 4 години, а годишна актуализация изисква тя да е налична всяка година. Затова НСИ трябва да бъде задължен да я обявява ежегодно - по своя преценка чрез действително проучване или екстраполация, както прави Евростат с индекса на разходите за труд. Коефициентите трябва да са в Кодекса на труда, а не в подзаконов акт, а НСТС - изрично определен за консултативен орган. Без годишна медиана всеки механизъм ще стъпва върху оценки, а не върху данни.