Труд
Автор:
Труд news
Младите не трябва да се боят от инфаркт, а да са наясно, че профилактиката трябва да започне рано
Линдзи Калтер
През по-голямата част от живота си възприемаме сърдечните заболявания като проблем, който принадлежи на бъдещето.
Един здрав 25-годишен човек може да отиде на лекар и да чуе, че кръвното му налягане е нормално, стойностите на холестерола не будят тревога, а вероятността скоро да получи инфаркт е изключително ниска. Така профилактиката лесно остава за по-късно, за времето, когато показателите започнат да се променят в неблагоприятна посока.
Но какво ще стане, ако самият ни начин на мислене за сърдечните заболявания е погрешен?
Все повече изследвания показват, че процесите, които водят до инфаркт и инсулт, често започват десетилетия преди човек да бъде смятан за изложен на сериозен риск.
Ново проучване, публикувано в New England Journal of Medicine, открива данни за плаки, стесняващи артериите, дори при хора на двадесет и няколко години. Резултатите подкрепят едно все по-тревожно заключение в сърдечносъдовата медицина: сърдечните заболявания вероятно не са проблем, който възниква едва на средна възраст, а продължителен процес, чиито последствия стават видими много по-късно.
„Свикнали сме да мислим, че това е проблем на хората на средна възраст, и именно това е част от проблема“, казва Амит Кера, директор на програмата по превантивна кардиология в Медицинския център UT Southwestern.
„Профилактиката на сърдечните заболявания започва още в детството.“
Това не означава, че здравите млади хора трябва да живеят със страх от предстоящ инфаркт, уточнява той. Означава обаче, че представата ни кога трябва да започне профилактиката може сериозно да се разминава с процесите, които вече протичат в артериите.
Новото проучване REACT обхваща 16 808 души на възраст между 18 и 70 години в Дания и Испания, при които няма известно сърдечно заболяване.
С помощта на образна диагностика учените търсят плаки в цялата артериална система, включително в артериите, които кръвоснабдяват сърцето, както и в големите кръвоносни съдове на шията и краката. При повече от половината участници са установени признаци на атеросклероза в поне една от изследваните области.
Плаки са открити дори при някои от най-младите участници: при 8,7% от мъжете и 6,7% от жените на възраст между 18 и 29 години.
При младите хора плаките обикновено са ограничени само до една част от артериалната система. С напредването на възрастта обаче значително се увеличават както количеството им, така и броят на засегнатите артерии.
Резултатите дават една от най-ясните досега картини за начина, по който атеросклерозата се натрупва през зрелия живот, често много преди традиционните показатели да отчетат значителен риск.
В продължение на десетилетия лекарите използват калкулатори за оценка на риска, които отчитат възрастта, нивата на холестерола, кръвното налягане, наличието на диабет и тютюнопушенето, за да определят вероятността човек да преживее сърдечносъдово събитие през следващите десет години.
Тези инструменти са добри при оценяването на краткосрочния риск. Но понякога дават съвсем различна картина от онова, което в действителност се случва в артериите.
Възрастта има огромна тежест в подобни изчисления. Затова 30-годишен човек с повишен LDL холестерол може да бъде определен като сравнително нискорисков просто защото инфарктите са рядкост в тази възраст.
Артериите му обаче са изложени на въздействието на този холестерол всеки ден. Кера сравнява натрупващия се ефект със сложната лихва.
„Когато човек има генетични особености, които още от раждането поддържат холестерола му малко по-нисък, рискът от сърдечно заболяване е драстично по-малък“, казва той. „Когато започнем да действаме късно, много по-трудно можем да върнем нещата назад.“
Все повече учени смятат, че именно годините на натрупване имат решаващо значение.
Анализ от 2025 г. на данни от повече от 4300 души установява, че хората, които по-дълго време са били с неблагоприятни нива на холестерол, по-често развиват сърдечни заболявания след 40-годишна възраст. Връзката се запазва дори след като учените отчитат влиянието на останалите рискови фактори.
Новите американски препоръки за холестерола, публикувани тази година, отразяват тази промяна в разбирането. Вместо вниманието да бъде насочено единствено към хората с най-висок краткосрочен риск, в тях се подчертава значението на намаляването на годините, прекарани с неблагоприятни нива на холестерол, особено при хората между 18 и 39 години.
Промяната е фина, но важна.
Целта, обяснява Кера, е хората да запазят възможно най-дълго здравето, с което са се родили.
„Не можем просто да приемем, че децата могат да правят каквото си искат, а по-късно ще променим курса“, казва той. „Така пропускаме важна възможност.“
Резултати като тези от REACT неизбежно поставят въпроса дали лекарите не трябва да започнат да търсят плаки много по-рано.
Тук обаче картината става по-сложна.
„Клиничното значение на тези плаки все още не е напълно ясно“, казва Гударз Данаеи, професор по сърдечносъдово здраве „Бърнард Лаун“ в Училището по обществено здраве „Т. Х. Чан“ към Харвардския университет.
Някои плаки остават сравнително стабилни с години. Други продължават да нарастват, докато не ограничат кръвотока. Трети стават нестабилни и се разкъсват, което може да доведе до образуването на кръвни съсиреци и до инфаркт.
Учените все по-добре успяват да разграничават тези различни типове.
Анализ от 2020 г. проследява 1769 пациенти със стабилна гръдна болка, на които е направена коронарна КТ ангиография. Изследователите установяват, че определен вид некалцирана плака, известна като плака с ниска атенюация, е особено силен предиктор за бъдещ инфаркт. При пациентите, при които плаковият товар с ниска атенюация надхвърля 4%, рискът от инфаркт по време на проследяването е близо пет пъти по-висок.
Данаеи обаче предупреждава тези резултати да не се пренасят автоматично върху други групи хора.
Средната възраст на участниците е около 58 години и всички те вече са потърсили медицинска помощ заради болка в гърдите. Откриването на малка плака при иначе здрав човек на двайсет и няколко години е съвсем различна клинична ситуация.
REACT не дава отговор какво в крайна сметка ще се случи с откритите плаки.
„Едно е да има плака, друго е тя да бъде това, което наричаме високорискова или уязвима плака“, обяснява Данаеи. „Докато не знаем как ще се развият тези плаки, трудно можем да разчитаме единствено на образните изследвания.“
Засега специалистите разглеждат образната диагностика като още един източник на информация, а не като заместител на традиционните рискови фактори: холестерол, кръвно налягане, тютюнопушене, физическа
активност и фамилна обремененост.
„Може би тя трябва да стане част от разговора, но не и целият разговор“, казва Данаеи. „Не съществува един подход, който да е подходящ за всички.“
Ако артериите имат свой собствен часовник, при жените той вероятно тиктака по различен начин.
При мъжете натрупването на плаки започва по-рано. При жените първоначално количеството им е по-малко, но с навлизането в средна възраст плаките се увеличават по-рязко.
Този модел поставя въпроси за ролята на менопаузата, която е свързана със значителни промени в редица сърдечносъдови рискови фактори.
Проучване показва, че жените започват да натрупват повече дълбока коремна, или висцерална, мастна тъкан около две години преди последната си менструация. При тези с по-голямо увеличение по-често се откриват и ранни признаци за натрупване на плаки в артериите.
Тези промени засилват интереса на учените към случващото се със сърдечносъдовото здраве по време на прехода към менопауза и към въпроса дали хормоналната терапия може да повлияе на този процес.
В основата на всички тези изследвания стои един парадокс.
Днес можем да видим в човешкото тяло повече от всякога, но най-важният извод може би няма почти нищо общо с възможностите на образната диагностика.
REACT не показва, че всеки човек с ранни плаки се нуждае от лекарства. Проучването не може да каже на един здрав 25-годишен дали малката плака, открита в артерията му, някога ще причини инфаркт. То обаче прави много по-трудно да пренебрегнем колко дълго всъщност се развиват сърдечните заболявания.
„Това проучване показва, че дори сред хората с нисък риск може да има значителни скрити патологични промени, свързани с тези плаки“, казва Данаеи. „А широко разпространеното разбиране все още е: „Не се тревожете за сърдечните заболявания, докато не станете на 40 или 50 години.“
Може би точно тази представа най-силно се нуждае от промяна.
Сърдечните заболявания често заявяват присъствието си с болка в гърдите, инфаркт или спешно посещение в болница. Биологичните процеси зад тях обаче обикновено протичат далеч по-тихо.
Докато профилактиката започне да изглежда неотложна, историята може вече да е започнала преди десетилетия.
(От nationalgeographic.bg)
