Управленската програма: инвестиции, иновации и труд

Националния капитал би трябвало да е фундаментът на всяка суверенна и устойчива икономика

Основен риск при натрупването на капитал е да доведе до завладяване на държавата

В настоящата статия ще обърна внимание на частта от програмата на правителството, занимаваща се с икономика, инвестиции, иновации, дигитална трансформация и пазар на труда. Сред основните задачи в програмата е българската икономика да бъде основана на индустрия, иновации, технологии и високопроизводителни инвестиции. Ролята на държавата тук се разбира като партньор на бизнеса в развитието на модерно производство и силен национален капитал.

В множество правителствени и предизборни програми основна цел е била привличане на чуждестранни инвестиции и такава цел е поставена и тук. Само че много рядко се отделя внимание на националния капитал, който всъщност би трябвало да е фундаментът на всяка суверенна и устойчива икономика. Неговата роля е да осигурява дългосрочни инвестиции, да задържа печалбите в страната и да прави местния бизнес устойчив на външни предизвикателства.

За разлика от чуждестранните инвеститори, които често изнасят печалбите си, местният капитал, при наличие на благоприятна бизнес среда, остава в страната и се реинвестира в нови производства, иновации и създаване на работни места. При избухване на икономически или геополитически кризи запазва връзката си с местния пазар и критичната инфраструктура. Така наличието на силни местни играчи предотвратява пълната зависимост от решения, взети в чуждестранни централи.

Основен риск при натрупването на капитал е да доведе до завладяване на държавата. За смекчаване на този риск е необходима експортна ориентация и наличие на глобална конкуренция. Ако бизнесите реализират продукцията си на международните пазари, търсенето на монополни привилегии чрез политическо влияние не е необходимо. Следващият механизъм за ограничаване на този вреден процес е финансирането да се извършва чрез фондовите пазари. По този начин се осигурява по-голяма прозрачност и държавното или банковото кредитиране има ограничена роля. Също така наличието на свободна конкуренция и ефективни регулатори, които препятстват картелните споразумения и гарантират достъп до обществени поръчки, трябва да се съчетава със строги ограничения на финансирането на партии и медии от страна на корпоративни групи.

Българската реалност обаче показва, че последните три от изброените по-горе условия не са изпълнени. Това означава, че до толкова, доколкото досега такава политика е била изпълнявана, тя е допринесла за фактическо влошаване на средата за бизнес вместо за подобряване устойчивостта на икономиката. Именно това предизвикателство трябва да бъде адресирано от настоящите управляващи, защото в противен случай пазарната сила на определени играчи би се засилила допълнително за сметка на техните клиенти чрез по-високи цени или влошаване на качеството.

Някои от предложените мерки изглеждат стандартно и присъстват в почти всички програми - подкрепа за малките и средните предприятия, насърчаване на сътрудничеството между бизнеса и университетите, намаляване на административната тежест за бизнеса, подобряване на достъпа до финансиране на МСП и т. н. Реализирането на всяка от тях, разбира се, би било полезно, но остава въпросът дали и по какъв начин това ще се случи.

Специално внимание в управленската програма е отделено на използване на възможностите на изкуствения интелект.

В тази програма е поставена и по-амбициозна мярка - фактическо приложение на принципа “мълчаливо съгласие”, който понастоящем се прилага само ако е предвиден в специален закон. Тук същественият въпрос е кои специални закони ще бъдат изменени, докато в програмата се посочва, че той ще се отнася до определени административни услуги.

От собствения си опит смея да твърдя, че съпротивата срещу такива промени в рамките на министерства и администрации е сериозна, особено ако е налице политическа нестабилност. Към момента изглежда, че настоящото правителство ще има по-дълъг период на управление от предхождащите го и е задължено да използва това предимство.

Същевременно основен приоритет е проактивното привличане на стратегически инвестиции чрез облекчени условия и въвеждане на нови целеви стимули. До известна степен този приоритет не съответства на стремежа за цялостно подобряване на средата за бизнес. Често прилагана практика е някои държави да предлагат различни стимули (например финансиране на част от инвестиционните разходи) и такива присъстват и в действащата нормативна уредба. Проблемът е, че се разчита на такива мерки, но те досега нямат съществен принос. Заедно с това цялостната среда не се подобрява осезаемо, а в някои аспекти дори се влошава, което е видимо в ниския спрямо необходимия за осигуряване на ускорен реален растеж на икономиката относителен размер на общите инвестиции спрямо брутния вътрешен продукт. Освен това инвеститорите, привлечени по този начин, нямат дългосрочен интерес към съответната икономика и след изтичане на срока на стимулите се прехвърлят на място, което им предлага такива.

Отново са изброени мерки, които действително биха били полезни - промени в нормативната уредба относно строителството, административните процедури и публично-частното партньорство. Индустриалното развитие, съобразено с националната суровинна база, и създаването на списък със стратегически и критични суровини за индустрията представляват необходимост. Само че е пропусната мярка относно стимулиране на добива на такива суровини. При положение че в световен мащаб се водят не само икономически, но и военни сблъсъци за суровини и те са приоритет на двете най-големи сили Съединените щати и Китай. Програмата възпроизвежда целите на Европейския съюз за преработка и нетно нулева индустрия, но не предвижда мерки за геоложките проучвания и концесионните режими, които са проблемни.

Увеличаването на зависимостта от внос при наличие на нарастващи пречки пред международната търговия (само през 2025 г. са въведени повече от 2500 нови ограничения) със сигурност е губеща стратегия и България трябва да следва собствения си интерес, дори когато европейските ни партньори не го правят по една или друга причина.

Самостоятелен раздел е посветен на иновациите и дигиталната трансформация. Фокусът върху иновациите, дигитализацията и високите технологии е разбираем, но той би трябвало да се вписва в останалите приоритетни области - тоест не би трябвало да е самостоятелен, а политика, която засяга всички аспекти на държавното управление.

Тук са обхванати включително и фискални мерки като данъчни стимули за иновации, въвеждане на специален режим за доходи от интелектуална собственост, данъчен кредит за разходи за научноизследователска и развойна дейност, облекчено третиране за опциите върху акции, които са част от пакетите за служителите в бързо растящи компании. Всички тези промени имат нужда от количествена оценка относно очакваните ефекти върху иновациите и върху вероятността за намаляване на ефективните данъчни ставки и събирането на по-ниски приходи в държавния бюджет поради това. Освен това ефектът им ще бъде неутрализиран в голяма степен заради 15% ставка по глобалния минимален данък за големите групи.

Предимството на тази част е посочването на конкретни проекти и промени в нормативната уредба заедно със срокове за тяхното изпълнение. Това осигурява прозрачност и възможност за проследяване дали предвидените мерки допринасят за постигане на поставените цели.

Специално внимание е отделено на използване на възможностите на изкуствения интелект. Според някои анализатори глобалната икономическа промяна в резултат от изкуствения интелект ще бъде по-мащабна и по-фундаментална от тази, причинена от интернет. Разбира се, не става въпрос за употребата му като търсачка или чатбот, а като действителен помощник за автоматизация на процеси, за творчески дейности и като цяло за създаване на стойност.

Техническо предизвикателство в България ще бъде изграждането на центрове за данни предвид големия заявен интерес от инвеститори (9 GW според актуалните данни) и необходимите за работата им електроенергия, вода и инфраструктура. Инвестициите в такива центрове понастоящем са най-важният двигател на икономиката на САЩ, но резултатите в настоящата фаза на развитие не потвърждават ефективността им. Както при всяка нова технология е необходима прецизна оценка преди държавата да поеме ангажименти, които да се окажат твърде скъпи за икономиката.

Важна приоритетна област е състоянието на пазара на труда, който се предвижда да бъде модерен и приобщаващ. Една от ключовите мерки, която отново е с фискален характер, но ще направи по-прозрачна ситуацията на осигурителната система, е изричното разграничаване на социалните плащания от пенсиите. Това ще осигури информация за действителния размер на дефицита на пенсионната система. Същевременно е предвидено увеличаване на добавката от Учителския пенсионен фонд и повишаване на тежестта на осигурителния стаж при определяне на пенсиите. Тези мерки ще въздействат в противоположна посока на обявената в програмата цел за намаляване на зависимостта на системата от държавния бюджет.

Предвидените законодателни мерки са свързани с повишаване на гъвкавостта, по-ясна дефиниция на трудово правоотношение, установяване на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, които са необходими. Друга важна промяна е въвеждането на нов инструмент за извършване на оценката за потребностите на хората с увреждания и проследяване на резултатите от подкрепящите мерки за тях за целите на социалното подпомагане.

Сред мерките липсва една необходима съществена промяна относно хората с увреждания - определянето по наредбата за медицинската експертиза не на степента на нетрудоспособност, а на възможната работоспособност. Фокусът трябва да бъде не върху това, което не може един човек да прави, а на какво е способен въпреки уврежданията си. Тези възможности трябва да бъдат развивани и разширявани, за да позволят участие на пазара на труда.

Привличането на работна сила приоритетно от българската диаспора зад граница е положителна мярка. Същевременно летният сезон показва, че неустойчиво се разраства програмата за внос на нискоквалифицирани работници от трети страни - фактор, който възпрепятства преодоляването на т. нар. “капан на средните доходи”.