Бюджетните разходи нарастват с €9.3 млрд. Преразпределението през бюджета е 45.4%

Министерството на финансите очаква забавяне на реалния икономически растеж

Дефицитът достига рекордните 7.2 млрд. евро или 5.7% от БВП

Прегледът на проекта за държавен бюджет не е пълен, ако се пропусне разходната му част. Тя обяснява защо при дял на очакваните приходи спрямо брутния вътрешен продукт почти 40% дефицитът достига рекордните 7.2 млрд. евро или 5.7% от БВП. Общите разходи по консолидираната фискална програма са планирани в размер 56.8 млрд. евро или с 9.3 млрд. евро (19.6%) повече спрямо предварителния отчет за 2025 г. По този начин се очаква преразпределението на създадените доходи през бюджета да достигне 45.4%.

Любопитен е фактът, че разходните разчети за 2026 г. надвишават изпълнението през 2025 г. с точно 9300 млн. евро. Подобно кръгло число се получава изключително рядко, тъй като всъщност крайният размер е резултат от промени в множество бюджетни категории. Той предизвиква съмнение дали всъщност самото увеличаване не е представлявало някаква междинна цел. Друго такова нарастване с почти кръгло число се получава в приходната част, а именно 5600.6 млн. евро. Така и разширяването на дефицита е почти точно 3.7 млрд. евро. Разбира се, възможно е тези числа да са се получили съвсем случайно, но вероятността едновременно и трите разлики да са такива, не е особено голяма.

При съставянето на бюджета е необходимо да се отчете значителното изоставане на процедурата спрямо сроковете, заложени в Закона за публичните финанси, поради независещи от настоящото правителство обстоятелства. Това означава, че практическото му действие ще бъде ограничено най-много до пет месеца до края на годината. Управляващите сами заявиха, че това е един вид “довършителен” бюджет, и е резултат от ограничените срокове за подготовка и действие. Тези аргументи са валидни, но не могат да бъдат пълно оправдание за недостатъчно амбициозните мерки именно относно разходната част.

Вносителите на проекта заявиха многократно, че заложеният дефицит всъщност произтича от промяната на модела на изпълнение на разходната част. Според тях за разлика от практиката през предходните години настоящият проект признава реалната фискална позиция, включително натрупаните дисбаланси и поетите, но все още непогасени задължения от минали години. Ако бюджетната картина действително е такава, то 2026 г. би следвало да се разглежда като преходна и фактически част от разходите, които ще бъдат изплатени, би следвало да имат еднократен характер. От тази гледна точка те не би следвало да са фактор за дефицити през следващите години.

Същевременно фискалният стимул през годината ще е силен и въпреки това Министерството на финансите, както и всички официални институции, очакват забавяне на реалния икономически растеж. При по-рязка консолидация забавянето би било още по-съществено. От друга страна външният поглед към резултатите от модела на МФ показва, че в него не се отчита силно въздействие на промените в бюджетните разходи и дефицита върху икономиката, което по принцип би трябвало да е един от най-важните аргументи за използване на фискалната политика. Въпросът не е само технически, защото би следвало използваният инструментариум да е адекватен и да позволява оценка на макроикономическите ефекти.

Структура

Най-голям дял имат социалните разходи (за социални и здравни плащания), които са планирани в размер 22.4 млрд. евро (17.9% от БВП). Увеличението спрямо предходната година е с над 2.7 млрд. евро. Основният елемент от тях са разходите за пенсии, които се очаква да достигнат 13.6 млрд. евро (10.8% от БВП), като нарастването спрямо предходната година се дължи на прилагането на т. нар. Швейцарско правило от 1 юли 2025 г. и 2026 г. По подобие на автоматичните правила за индексация на бюджетните заплати това правило също трябва да бъде отменено и да се замени с механизъм, който зависи от фискалните възможности.

Важна мярка за държавното обществено осигуряване е изваждането на всички социални плащания от него и преместването им в държавния бюджет, където действително трябва да бъдат. При пенсионната система трябва да е ясно какъв точно е приносът и съответно какви са постъпленията от осигурителни вноски и какви са разходите, но само за лицата, които действително имат право на пенсия за трудов стаж и възраст. По този начин може да се установи какъв е действителният размер на дисбаланса и дали са необходими мерки за неговото коригиране.

Промените в социалното подпомагане трябва да са насочени към ограничаване на злоупотребите с инвалидните пенсии и личните асистенти. Броят им през последните години рязко се увеличи, като принос за това имат промените в закона за социалното подпомагане, приети от коалиционното правителство на ГЕРБ и Патриотите, и политиката на няколко последователни правителства на занижен контрол след това. Проверките обаче не трябва да се отнасят само за лекарските комисии, но и за поставените диагнози и придружаващите документи. Намеренията на правителството да използва съвременни технологии за тази цел са стъпка в правилната посока.

Принципната промяна, която също е необходима и е предложена от опозиционните партии, е оценка на трудоспособността вместо на неработоспособността. Например, човек с физически увреждания може да е неспособен да извършва физически труд, но да е квалифициран и да е способен да създава висока добавена стойност. Тоест насоката в такива случаи не би следвало да е отпускането на помощи, а осигуряване на възможности за придобиване на умения, които са адекватни на състоянието на конкретния човек.

Ключов елемент от разходната част са инвестиционните разходи, които са планирани в рекорден размер - почти 9.4 млрд. евро, което би означавало нарастване с почти 60% (3.5 млрд. евро) спрямо изпълнението им през 2025 г. В коментарите си за бюджета самите вносители признават, че това е максималният възможен размер при пълно усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Тоест вероятността те да се изпълнят е минимална.

Неизпълнението обаче не означава автоматично намаляване на дефицита, защото се очаква тези разходи да бъдат покрити изцяло по ПВУ. Т. е. ефектът поне за част от капиталовите разходи ще е едновременно и върху приходите и по този начин въздействието върху дефицита е неутрално. Налице е риск обаче да бъдат направени разходи, които после да не бъдат покрити заради неизпълнение на изискванията за реформи по Плана, което би означавало дори по-висок дефицит.

Дискреционни мерки

Според мотивите към законопроекта дискреционннте мерки (с пряко въздействие върху бюджета) увеличават разходите с над 600 млн. евро (0.5% от БВП) спрямо базисния сценарий. Това означава, че според собствените си разчети правителството не успява да допринесе реално за свиване на разходната част от бюджета - т. е. действа проциклично.

Основният фактор за това представлява индексацията на заплатите в бюджетния сектор с 5%, която беше първоначално приета за срока на действие на удължителния закон. Правителството не намери куража да не продължи действието му, което фактически би се приело като намаляване на тези заплати. Това еднакво относително изменение обаче само по себе си не трябваше да се случва, предвид факта че през 2025 г. някои бюджетни заплати бяха рязко увеличени (например военни, полицаи, съдебна власт) и се различават съществено от други, където са налице незаети бройки заради ниските възнаграждения. Ефектът от него е увеличаване на разходите за заплати с 439 млн. евро.

Другият голям допълнителен разход по решение на правителството е програмата за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ в размер 225 млн. евро. Всъщност тази мярка също представлява продължаване на досегашна политика с неясни ефекти.

Това, което е видимо от страна на бизнеса, е, че през предходните периоди той успя да прехвърли напълно в продажните цени повишенията на производствените разходи, независимо дали за енергийни ресурси, други суровини или за труд. Само че под натиск и заради политическата нестабилност правителствата продължиха да отпускат тези субсидии. Всъщност след пика на енергийната криза значителен ресурс беше отклонен без ефект върху потребителските цени в страната, но можеше да бъде използван по различен начин.

Една възможна алтернатива е средствата да се насочат към инвестиции в енергетиката - производство или изграждане на инфраструктура. Друг вариант е тези субсидии да бъдат обвързани с инвестиции от страна на получателите им за подобряване на енергийната ефективност. Нито един от тези варианти не беше приложен и тази практика изглежда ще бъде продължена от настоящото правителство.

Единствената по-значима мярка за консолидация е намаляването на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10%, включително заплати и осигурителни вноски, считано от 1 септември 2026 г. Очакваният ефект за 4-месечния период на действие на мярката е спестяване на 85 млн. евро, като двойно по-голямо ще бъде през следващата година (тъй като фактически се отнася за 8 месеца). Идеята е на базата на функционален анализ да се съкратят част от незаетите щатни бройки, които са бюджетирани, или да се освободят част от служителите, които получават едновременно и заплата, и пенсия за една и съща дейност.

Обхватът на намалението е допълнително стеснен от широк кръг изключения: общините, военнослужещите и служителите от Министерството на отбраната и от системата на сигурността, разпоредителите с делегирани бюджети и лечебните заведения. При толкова голям брой изключения действителният ефект е далеч по-скромен от обявените намерения. Мярка с привиден фискален ефект е въвеждането от 1 август на осигурителни вноски за държавните служители, тъй като понастоящем те не внасят такива. Само че индивидуалните им заплати ще бъдат повишени, така че нетните им доходи след облагане с осигуровки и данъци да не се понижат под достигнатото преди споменатата дата равнище. В краткосрочен аспект мярката е с близък до нулев ефект за бюджета. В по-дългосрочен период обаче, тъй като осигурителният доход на държавните служители се повишава (за тези с брутен доход под максималния осигурителен), техният коефициент нараства и поради това ще получават по-високи пенсии.