Цената на безотговорността вече присъства в бюджета

Темпото на трупане на нови задължения е сред най-бързите в Европа

Лихвените плащания по държавния дълг нарастват

Моментът на емисията беше относително подходящ

Евростат публикува наскоро данните за баланса на сектор „Държавно управление“ през първото тримесечие на 2026 г. и резултатът е дефицит от 7.6% от брутния вътрешен продукт – най-високият в целия Европейски съюз, докато средната стойност за общността е 3.1%. Следващите по ред държави – Унгария и Полша – отчитат съответно 6.6% и 5.6%, а Франция - 5.1% от БВП. Влошаването спрямо предходното тримесечие е с 5.1 процентни пункта – най-голямата негативна промяна сред всички членки.

Иронията е, че въпреки този резултат България остава сред държавите с най-нисък дълг в ЕС – 28.5% от БВП към края на тримесечието. Това е крехко успокоение, защото същите данни показват, че дългът расте с около 6 пр.п. спрямо предходната година – второто по големина нарастване в целия съюз след Финландия. С други думи, България тръгва от ниска база, но темпото на трупане на нови задължения е сред най-бързите в Европа, а причината е точно високият структурен дефицит, който е видим в неотдавнашната статистика.

През първото тримесечие на годината управляваха две различни правителства, които носят отговорност за настоящото състояние на бюджета. През първата му половина на власт беше коалиционен кабинет, воден от ГЕРБ. През втората половина управляваше служебен кабинет, чийто министър-председател и министър на финансите произхождат от разпадналата се коалиция ППДБ.

Управляващата преди това партия носи отговорност и за решението с най-силен негативен ефект върху фискалната стабилност през последните години – премахването на валутния борд чрез замяната на лева с еврото и прякото преминаване към паричната политика на Европейската централна банка, заедно със свързаните с това промени.

Освен това, самостоятелно или в коалиция, тя стои зад автоматизмите, които трайно натовариха разходната част на бюджета: обвързването на учителските заплати със средната за страната, автоматичните увеличения на възнагражденията в сектора на сигурността, съдебната система и армията, обвързването на минималната работна заплата със средната. Към това се добавят промените в Закона за социалните услуги и почти липсващият контрол върху отпускането на инвалидни пенсии и личните асистенти – фактори, които и занапред ще натоварват бюджета, ако не бъдат коригирани целенасочено.

Днес, вече в опозиция, представителите на тази партия си спомнят, че някога са се определяли като „десни“, и внезапно застават зад идеи за фискална дисциплина. Изглежда поне неуместно още през следващата година след тази, в която реализираха най-големия обем дългови емисии в историята на страната, да настояват това повече да не се случва. Подобна позиция разчита на неспособността на избирателите да си спомнят какво се е случило само преди година.

Служебното правителство от втората половина на тримесечието също не е без вина по две основни причини. От една страна, то не се съобрази с разпоредбите на Закона за публичните финанси и удължителния закон за бюджета за 2025 г. От друга, то дори предложи, а тогавашното Народно събрание прие, възможност за допълнителни разходи за възнаграждения на персонала в бюджетния сектор и за инвестиции на общините – мерки с пряк принос към разглеждания дефицит.

Правилата се нуждаят 
от промени

По-добрата идея не е взаимно прехвърляне на вина, а въвеждане на реални санкции, включително персонални, за неспазването на Закона за публичните финанси. Целта трябва да бъде да не се допуска поемане на ангажименти за нови разходи, без да е осигурено съответно увеличаване на приходите или намаляване на други разходи. Повишаването на приходите заради икономическия растеж не е основание – растежът не е гарантиран, а последните тримесечия го доказват достатъчно убедително.

Самият закон има нужда от промени и заради новите елементи на европейската фискална рамка, в сила от 2024 г., които заместиха единствения фокус върху дефицита и дълга с показателя нетни първични разходи. На практика вече се следи за спазването на новите правила, но те не са изрично заложени в българското законодателство.

В много отношения новата европейска рамка представлява разхлабване на предишните правила с цел по-голяма гъвкавост, но добавянето на нови показатели не означава автоматична отмяна на старите в България. Логично е да се прилага по-ограничаващата разпоредба, защото тя налага по-строги бюджетни рамки, а изключенията при извънредни обстоятелства остават възможни. Гъвкавост наистина е нужна, доколкото икономиката е циклична, но тя не бива да се превръща в оправдание за разпуснатост в добри времена.

Редно е и таванът за държавния дълг да бъде занижен спрямо сегашния – например до 40% от БВП, вместо действащия праг от 60%. Според актуализираната средносрочна бюджетна прогноза дългът е на път да достигне около 35% от БВП до края на 2028 г., а Фискалният съвет предупреждава, че може да стигне дори по-високо – до около 36%. Траекторията заслужава коригиране отсега, преди новото равнище на дълга да се превърне в статукво. Отделен е въпросът и за предложението за конституционен таван на годишното увеличаване на дълга до 0.5 п.п. от БВП по германски модел. Всъщност то е резултатна величина и фокусът трябва да бъде върху разходите и дефицита, които го причиняват.

Ключова остава и ролята на Фискалния съвет като независим орган за контрол. Досегашната му работа показва, че оценките му често зависят от това кое парламентарно мнозинство е избрало членовете му – когато то съвпада с управляващото мнозинство, анализите на бюджета и другите мерки клонят към подценяване на рисковете. Ролята на Съвета обаче е да бъде критичен и да оценява не партиите или коалициите на власт в момента, а въздействието на тяхната фискална политика – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Затова и Законът за Фискалния съвет се нуждае от промени, които да гарантират действителната му независимост.

Емисията на 7 юли

През 2025 г. бяха необходими две отделни емисии на международните капиталови пазари с обща номинална стойност над 7.2 млрд. евро – никога досега държавата не беше емитирала толкова дълг в рамките на една календарна година. Тази динамика е пряко продължение на структурния дефицит, натрупан през предходните години, а не резултат от еднократен шок. При тези обстоятелства извършването на поне две емисии през 2026 г. беше почти неизбежно.

На 7 юли 2026 г. България излезе на международните пазари с емисия от три транша с обща номинална стойност 2.5 млрд. евро – първото є пласиране от юли 2025 г. и първото след присъединяването към еврозоната през януари 2026 г. Поръчките надхвърлиха 9.5 млрд. евро – около 3.8 пъти повече от предложения обем, което позволи спредовете да бъдат свити с до 25 базисни точки спрямо първоначалните индикации.

Моментът на емисията се оказа относително подходящ, защото само ден по-късно отново избухна военният конфликт между Съединените щати и Иран, което веднага повиши цената на финансиране за държави с подобен рисков профил заради нарасналата несигурност и рязкото поскъпване на петрола. Постигнатите спредове са и по-ниски от тези по емисията през 2025 г. – ефект, който страната дължи основно на положителната пазарна динамика след влизането в еврозоната.

Добра новина е и структурата на инвеститорския интерес – най-голям дял държат чуждестранни фонд мениджъри, а българското участие достига между 8% и 18% в отделните траншове. Това потвърждава, че въпреки вътрешната фискална разпуснатост международните инвеститори запазват доверие в кредитния профил на страната, макар и на цена, която данъкоплатците ще усещат години напред.

Истинската цена 
на дълга

Параметрите на самата емисия не са лоши, но истинският въпрос е защо изобщо се налагаше тя. Само от тази операция разходите за лихви, които българските данъкоплатци ще платят до падежите на трите транша, надхвърлят 1.1 млрд. евро. Ако се добави и разликата между номиналната стойност, изплащана на падежа, и реално получените при пласирането суми, общите разходи достигат почти 1.145 млрд. евро.

Това обаче е само част от картината. Според проекта на бюджет за 2026 г. и придружаващата го актуализирана средносрочна бюджетна прогноза, лихвените плащания по държавния дълг вече показват ясна възходяща траектория – от 487.4 млн. евро през 2024 г. до 708.9 млн. евро през 2025 г., а съотношението им спрямо БВП се очаква да нарасне от 0.5% в края на 2024 г. до около 1.2% към 2028 г. Това е ресурс, който няма да се използва за образование, здравеопазване или инвестиции.

Действителното финансиране, необходимо през 2026 г., е далеч по-голямо от размера на самата юлска емисия, ако се вземат предвид заложеният дефицит и сумите за покриване на падежиращите през годината облигации. Проектобюджетът предвижда таван на новия дълг до 10.1 млрд. евро, от които около 6.8 млрд. евро – чрез облигации, и още 3.3 млрд. евро – по линия на европейския инструмент за отбранителна подкрепа SAFE.
Ограничаването на лихвените разходи минава през няколко посоки. Първата и най-важна е намаляване на самия бюджетен дефицит, защото по-малко нов дълг означава по-малко бъдещи лихви.

Втората е по-активно използване на краткосрочни емисии – до една година – там, където става дума за временни ликвидни нужди, например при предварителното финансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, каквото беше предвидено и за част от постъпленията от юлската емисия. Третата посока е предпочитане на по-къси матуритети на международните пазари макар тук да има реален компромис – по-краткият матуритет намалява общата лихвена тежест, но увеличава честотата, с която дългът трябва да се рефинансира, а с това и излагането на страната на бъдещи пазарни шокове.

В крайна сметка цената за годините на разхлабена фискална дисциплина не е абстрактна – тя вече присъства в бюджета под формата на нарастващи лихвени плащания и ще остане там през следващите години, независимо кой ще управлява. Единственият смислен отговор е системен: по-строги и реално прилагани правила, независим фискален надзор и политическа готовност да се признае, че разходите не могат да растат по-бързо от способността на икономиката да ги финансира.