Управленската програма на правителството 2026-2030 г.

Данъчната система продължава да бъде едно от основните предимства на България

Мащабно четиво, което съдържа над 200 страници

Правителството прие официално “Програма за управление на Република България 2026-2030 г.”, която има за цел да покаже какви са намеренията на настоящото правителство в началните месеци от мандата му. Вероятно неслучайно оповестяването на програмата съвпада с навършването на 100 дни от встъпването му в длъжност. Исторически този период се е утвърдил като време за всяко правителство да “влезе в релси” - тоест да се запознае с наследството от предшествениците си и да изгради план за действие.

От политическа гледна точка до изтичането на този срок критиките би следвало да са по-умерени. Тези чуждестранни традиции обаче не се прилагат в България и изключение не беше направено и този път. Разочаровани от изборните резултати някои парламентарно представени (а и непредставени) субекти продължиха реториката от предизборната кампания както за собствено успокоение, така и заради тесните си ядра от симпатизанти, за да си докажат, че не са с отпаднала необходимост.

Управленската програма представлява мащабно четиво, което съдържа над 200 страници. Тя обхваща 20 раздела, които изглеждат като подредба по важност на областите на въздействие на политиката на правителството. В тях са формулирани общо 112 приоритета, като 109 са номерирани и 3 от област земеделие са посочени. Заглавието на програмата и заложените срокове в нея показват намерението за изпълнение на пълен мандат, което има основание предвид комфортното към момента мнозинство в Народното събрание.

Според формулираната визия България трябва да се развива “като модерна европейска държава със силни и ефективни институции, конкурентоспособна икономика, високо качество на живот и устойчив обществен модел, основан на върховенството на правото, социалната справедливост, знанието, иновациите и отговорното управление на националните ресурси”. Това е стандартен подход, който не би следвало да предизвика особени противоречия. Разбира се, липсва изричен текст за “евроатлантически ценности”, но посочването, че е европейска държава, основана на върховенството на закона, ясно показва каква е принадлежността на България.

В настоящата статия ще разгледам намеренията на правителството в областта на финансите и държавната администрация. Финансовата политика е в трети раздел след “Демонтаж на олигархичния модел и антикорупционни политики” и “Правосъдие”.

Основната цел е постигане на устойчива и предвидима фискална политика, ориентирана към постигане на балансиран бюджет, съобразно европейската рамка за икономическо управление. Тази цел обаче фактически не е защитена в текста на раздела, тъй като в него се говори за свиване на дефицита под 3% от брутния вътрешен продукт, но не и за близък до нулев дефицит. Последното твърдение се подкрепя и от приетия наскоро бюджет за 2026 г., където до 2028 г. включително се предвиждат бюджетни дефицити близки до 3% от БВП.

Разбира се, непосредствената задача на правителството би следвало да бъде предприемането на мерки за изваждане на България от процедурата по прекомерен бюджетен дефицит. От планираната траектория на бюджетното салдо би следвало това да се случи, но постигането на структурно балансиран бюджет представлява значително по-сложна задача.

Първият приоритет е насочен към отговорна и предвидима фискална политика и заедно с това към ефективно управление на Агенция “Митници”. Подобна формулировка буди известно недоумение. Действително уверенията, че няма да бъде променен пропорционалният модел по данъка върху личните доходи (10%), облагането на печалбата (на практика 2 ставки - 10% основна и фактически 15% за големите предприятия или част от такива) и ще бъде запазена основната ставка по данъка върху добавената стойност (20%), представляват добра новина от гледна точка на предвидимостта за гражданите и бизнеса.

Данъчната система продължава да бъде едно от основните предимства на България, което е основа за икономически растеж на базата на стимули за хората и за фирмите да стават по-производителни и да са сигурни, че една и съща част от изработеното остава за тях след дължимото към държавата. Запазването на модела обаче не е гаранция, че конкретните ставки по данъците върху личните доходи или върху печалбата няма да бъдат повишени предвид наличието на голям структурен дефицит.

Акцентът върху Агенция “Митници” в този приоритет остава неясен. Планирано е изграждането на нов граничен контролно-пропускателен пункт в Калотина и модернизацията на ГКПП “Капитан Андреево”, освен това ще бъде създаден рентгенов дистанционен център за мониторинг в реално време чрез изкуствен интелект за повишаване ефективността на митническия контрол.

Останалата част от този приоритет изглежда по-скоро пожелателен или показва какви намерения има правителството относно фискалната политика вместо какви конкретни мерки ще предприеме за тяхното реализиране. Например, подобряването на събираемостта е посочено като средство, но не е посочен начинът това да се случи действително. Също така целта за поддържане на устойчиви нива на държавния дълг няма да бъде постигната от само себе си, при положение че се реализират постоянни бюджетни дефицити.

Също така изборът на дългови инструменти за управление на този дълг трябва да се определя от конкретни критерии - временен недостиг на ликвидност трябва да се финансира с краткосрочни инструменти (до една година), за да не се плащат лихви за дълъг период от време. Също така срокът до падежа на емисиите трябва да е съобразен с евентуалните ползи от дадени инвестиции. Разбира се, в условията на свръхдефицит възможностите за избор на емитента са по-ограничени, но все пак тези аргументи трябва да бъдат съобразени.

Най-важният приоритет в настоящата ситуация трябва да бъде овладяването на разходната част на бюджета, която в текста е поставена на второ място. Тук основно значение придобива принципът икономичност при управление на публичните финанси. Тоест постигането на същите резултати с минимални разходи, което също представлява оптимизация. Това в много области не е толкова трудно постижимо предвид състоянието на системите.

Разбира се, прозрачността при обществените поръчки, прилагането на анализа разходи-ползи и други такива инструменти са важни, но това и понастоящем би следвало да се случва. Интерес предизвиква мярката за поддържане на максимален праг на бюджетните разходи. Всъщност такова правило е регламентирано в Закона за публичните финанси, но проблемът е, че разходите не трябва да надвишават 40% от БВП, но след изключване на разходите за сметка на европейските средства и националното съфинансиране към тях. Въпреки че през 2026 г. то ще бъде спазено, общите разходи така надвишават 45% от БВП и ще бъде реализиран голям бюджетен дефицит. Следователно е необходима промяна, насочена към определяне на по-строго ограничение - например общите разходи да не надвишават 42% от БВП с тенденция за намаляване на това съотношение до 40% от БВП.

Третият и четвъртият приоритет са стабилна финансова система и ефективно управление на европейските средства. За съжаление на първия от тях е отделено твърде малко внимание, докато министърът на финансите е натоварен с конкретни отговорности относно финансовата стабилност. Мерките тук се свеждат единствено до синхронизиране с европейското законодателство. Предложението за конституционно регламентиране на плащанията в брой от част Правосъдие трябва да бъде приветствано.

Управлението на европейските средства не следва да се поставя на различна основа от това на националните - принципите трябва да са еднакви както при инвестиране, така и при използване за текущи нужди. Местният бюджетен ресурс е значително по-голям от получавания от европейския бюджет, така че ефективността при използването на първия не трябва да бъде по-ниска отколкото от втория източник. По принцип на втория обаче се гледа повече като на подарък и затова въпреки строгите уж европейски правила често управлението е неефективно.

Повишаването на ефективността, прозрачността и отчетността на държавната администрация чрез оптимизиране на административните структури и процеси, развитие на професионализма, дигитализация и ориентиране към потребностите на гражданите и бизнеса е следващата област на въздействие. Тук приоритет е структурно-функционална оптимизация, като са заложени конкретни мерки и срокове за изпълнението є.

Наред със стандартните в такива случаи действия е предвидено въвеждане на модела на споделени услуги по отношение на общоадминистративните дейности със срок на прилагане до края на 2027 г. Това е идея, която предложих преди няколко години на базата на наблюденията ми на дейността в големи мултинационални компании, които успешно прилагат такъв модел на административни дейности по целия свят. Приложението в държавната администрация би поставило България сред иноваторите в тази област. То обаче изисква квалифициран персонал; наличие на единна система в отделните административни структури, високо ниво на киберсигурност, много високо ниво на комуникация и координация и т. н. Целта е дейностите, които се извършват от т. нар. обща администрация - финанси, счетоводство, човешки ресурси, информационни технологии, да бъдат обединени в общ център и да бъдат изпълнявани (дори по-добре) от значително по-малък брой служители. Реализирането на практика обаче съвсем не е тривиално и поради това крайният срок ми се струва определен оптимистично.

Следващите приоритети са повишаване на професионализма, подобряване на мотивацията, оптимизиране на кариерното развитие и реформа на политико-административните отношения към нов модел на публичното управление. Последният е свързан с измерване на ефекта на предоставяните от администрацията публични услуги. Освен това ще бъде изготвян ежегоден преглед на ефективността и ефикасността на изпълнение на стратегиите и бюджетните програми. Това би представлявало реализиране на отдавнашното намерение за ориентирано към резултати бюджетиране. Тази мярка фактически излиза от рамките на административната реформа, но отново остават съмнения дали ще бъде действително реализирана.