Китай се превръща в двигател при иновациите за автомобили

Западни компании използват китайски технологии, за да ограничат разходите и да отговорят на предпочитанията на клиентите

Може да има политическа реакция

Производителите се опитват да се адаптират

Ройтерс

“Дженеръл Мотърс” (General Motors) през май отчете рядко постижение за западен автомобилен производител, регистрирайки над 10 хил. продажби от своя “Буик Електра E7” в дебютния му месец, пише Ройтерс. Въпреки че се води изцяло американски модел, всичко в него е китайско и е разработен в технологичен център, който “Дженеръл Мотърс” управлява съвместно с китайската компания SAIC, пише “Ройтерс”.
Американският концерн планира да изнася автомобила за Южна Корея и да използва своята китайска платформа в следващата версия на “Кадилак Оптик”.

В продължение на години западните автомобилни производители използваха Китай като евтина производствена база за производство на автомобили, разработени в техните родни централи. Сега “Дженеръл Мотърс”, “Фолксваген” и “Рено” поверяват разработките на китайски инженери, възползвайки се от нарастващото предимство на страната в някои важни технологии, като електрически задвижвания и софтуер. Ако в миналото разработената в Китай технология е била предназначена само за местния пазар, сега тя се адаптира за глобално внедряване.

Новият “Буик” използва платформата Xiao Yao, разработена от инженери в Pan Asia Technical Automotive Centre в Шанхай, където работят около 3000 служители. Xiao Yao разполага със система за компресорно зареждане от 900 волта и плъгин хибридно задвижване. Използването на платформата в новия “Кадилак Оптик” би заменило разработената в Детройт архитектура Ultium, използвана в предишни версии на модела. И докато базираната на Xiao Yao “Електра” е хит в Китай, моделите, построени на базата на Ultium, отчитат слаби продажби.

Преместването на научноизследователската и развойна дейност в Китай помага на традиционните автомобилни производители да разширят технологичните си умения.”Традиционните автомобилни производители се опитват да се адаптират към света на технологиите”, коментира Педро Пачеко, вицепрезидент по анализа в “Гартнер”. Използването на китайски технологии помага на производителите на автомобили да намалят разходите си и да отговорят на предпочитанията на потребителите.

Шанхайският технологичен център на “Рено” разработи компактния модел “Туинго E-Tech”, който се произвежда и продава в Европа. Южнокорейският концерн “Хюндай” планира да превърне Китай в център за развойна дейност и износ.

Германската марка “Ауди”, част от групата на “Фолксваген”, обяви планове за център за научноизследователска и развойна дейност, който ще има пълна автономия по отношение на разработването на китайската марка “Ауди”. Щефан Пьотцл от SAIC Audi заяви, че ходът е провокиран от успеха на “Ауди Е5 Спортбек”, разработен за китайския пазар. Автомобилът предлага “интелигентно въздушно окачване”, което използва сензори за предвиждане на вертикално движение и осигуряване на по-плавно возене. Тази функция липсва в конкурента му “Мерцедес CLA”, който е построен на платформа, разработена в Германия и адаптирана за Китай.
В германската автомобилна индустрия делът на научноизследователската и развойна дейност, проведена в Китай, както за местните, така и за глобалните пазари, е нараснал от 12% до 33% за две години.

Делегирането на научноизследователска и развойна дейност в Китай поражда опасения сред автомобилните производители относно брандирането - проблем за марки, известни със своето инженерство. “Ауди” се справи с това чрез своята стратегия за Китай. Технологиите от новия център за научноизследователска и развойна дейност в Китай ще бъдат за китайската марка “Ауди”, докато традиционната марка с четири пръстена ще се придържа към технологии, разработени в Германия.

Пренасочването на научноизследователска и развойна дейност рискува да провокира политическа реакция срещу автомобилните производители. Преместването на твърде много развойни центрове в Китай може да навреди на местните екосистеми на автомобилните производители, включително на доставчиците, и може да се разглежда политически като стратегическа загуба.