Легендарният нападател Роби Кийн даде ексклузивно интервю за „Труд“. Той е най-добрият футболист Ейре за всички времена. Вкарал е 68 гола в 148 мача. Бил е капитан в продължение на 10 години. „Ливърпул“,“ Тотнъм“ и „Интер“ са само част от звездните тимове, в които е играл. Сега ще завърши кариерата си на едно необичайно място - индийското първенство, но ще се събере отново с Берба.

- Здравейте, Роби! Гостувахте в България по покана на Димитър Бербатов за неговия благотворителен мач. От кога имате приятелски отношения?

- Сприятелихме се в „Тотнъм“ преди десетина години. Бих определил отношенията ни като фантастични. Наслаждавах се на всяка минута, в която бях на терена с Берба. И това не е единственото. След като пътищата ни се разделиха, ние си останахме близки приятели. Не спираме да се чуваме. Сподели ми идеята за неговия мач и ме попита дали ще се съглася да играя. Естествено не се и замислих нито за миг.

- Кой е най-добрият мач, който сте изиграли заедно с Бербатов?

- Не мога да определя само един мач. Цели три години водихме атаката на „Тотнъм“ и това бяха щастливи времена. И двамата вкарахме много голове. Нашето партньорство се харесваше на всички. Разбирахме се със затворени очи. Най-щастливият ни спомен беше, когато спечелихме Купата на Лигата срещу „Челси“. Победихме с 2:1, а Берба вкара гол от дузпа. Ето, че ви избрах един мач. Но той със сигурност не е най-добрият ни на терена.

- Имал сте много партньори. На кое място бихте поставили Бербатов?

- Номер едно е той! Наистина съм играл с много колеги, но с него беше най-добре.

- Какви са спомените ви от българския футбол? Няколко пъти сте се сблъсквали на терена с наши отбори.

- Преди много години играх на същия стадион, на който беше и мачът на Бербатов. Завършихме 1:1 с националния отбор на Ейре срещу България. Тогава срещу нас бяха и Бербатов, и двамата Петрови. Беше много тежък и равностоен двубой, спомням си го. Българите сте известни като много корави, не се давате лесно. В интерес на истината, други двубои не мога да се сетя. Но този е един от тежките квалификационни мачове, които съм имал като ирландски национал. А за двубоя на Бербатов мога да кажа, че той беше специален като емоция и никога няма да го забравя.

- Кои други играчи освен Бербатов цените?

- На първо място Стоичков.

- Играл сте и със Стилиян Петров в „Астън Вила“. Какви са спомените ви?

- Едно великолепно момче и голям професионалист. Целият свят му стискаше палци в битката с най-коварната болест и той я спечели. Сигурно само човек с характера и силата на Стан би могъл да се справи с това. Сега той стана пример за много болни хора по света, които ще вярват много по-силно, че битката не е загубена. Невероятно твърд характер е Петров. Да, за всички нас, за всички по трибуните трябва да е невероятна емоция, че отново можем да го виждаме с футболни обувки. Дори само за един благотворителен мач. Стилиян Петров ще остане завинаги като нещо специално в историята на „Астън Вила“.

- Четири години поред бяхте избран за футболист №1 на американската Мейджърлига. Станахте истинска легенда на „Лос Анджелис Галакси“. Как се развива сокърът в Щатите?

- С всеки изминал момент американците се опитват да станат по-добри и по-добри. Аз имах удоволствието да изкарам пет сезона в Мейджърлигата. Това е държава с много висок стандарт, с отлични възможности за живот. Захванали са се да правят сокър и ще го направят. Всеки ден все повече деца се запалват по играта. Освен това, клубовете привлякоха доста световни звезди, за да популяризират футбола. Всички трябва да разберат едно простичко нещо – ако една Лига иска да е голяма, на нея ѝ трябват големи звезди. Много е важно американците да продължават да се развиват по този начин. И колкото може повече имена, популярни по целия свят, да играят в техните отбори. Феновете искат да отидат на стадиона, а долу на терена да видят суперзвезди. Затова са готови да плащат и скъпи билети. Такъв отбор бяхме ние в „Лос Анджелис Галакси“. Ръководството на клуба искаше да сме като филмовия Холивуд.

- В Англия футболистите са може би най-големите звезди на обществото. А какво е за една футболна звезда да бъде между холивудските актьори?

- Изпитвал съм и двете чувства. Дълго време бях част от Висшата лига. Бил съм и в Америка. Вижте – Висшата лига е най-доброто първенство в света. Там играят най-големите футболисти. Стандартите, които поставят клубовете, са много по-високи, отколкото на другите места по света. Много съм горд, че можах да бъдат част от това шоу. А Холивуд? Беше приятно да се засичам със звездите от шоу бизнеса в Лос Анджелис.

- Мнозина биха казали, че испанското първенство е по-силно от английското?

- Двата големи испански отбора вероятно са най-добрите в света. Особено „Реал“ в момента. Английската лига обаче е много по-силна, ако разглеждаме всички отбори взети заедно. Конкуренцията е значително по-сериозна. Само, че погледнете какво представлява битката за титлата в Англия. Двата отбора от Манчестър, „Ливърпул“, „Челси“, „Арсенал“... Това прави тази Лига много по-атрактивна и силна. В Испания е невъзможно някой да конкурира „Барса“ и „Реал“.

- По света признават, че ирландските фенове, известни като „момчетата в зелено“, са най-верните и най-големите джентълмени. Бихте ли ни разказали какво е чувството да играеш пред тях и да се зарадваш на гол пред „зеленото море“?

- Голям щастливец съм, че животът ми даде възможността да изпитам това страхотно чувство. Те наистина са изключително специални. Всички сте го виждали. В България също, нали? Няма значение къде играе ирландският национален отбор, те винаги са там. Неслучайно ги избраха за номер едно на европейското първенство във Франция през 2016-а. А мисля, че така беше и на Евро 2012 в Полша и Украйна. Момчетата в зелено са известни със своята вярност и чувство за справедливост. Те винаги уважават съперниците си също толкова силно, колкото обичат своя отбор. Аз съм играл 148 пъти пред тях. Наистина съм голям щастливец!

- Какво означава за вас, че сте футболистът с най-много голове и мачове за Ейре?

- Всяко малко момче мечтае един ден да представя своя национален отбор по футбол. Говорили сме си с Бербатов. И той ми е разказвал същото. Стоичков сигурно също е мечтаел за това. Пораснах, облякох зелената фланелка, взех прочутия номер 10. Дълго време бях капитан на моя отбор. Вкарах 68 гола. Изпълних мечтата на един малчуган  от преди много години.