По-важно е музиката да е истинска, а не кренвиршите

Призовава директно към бунт, гордост, независимост и любов

Снощи бях на концерт. Бил съм на много, не ги броя, но винаги сме най-отпред - front stage и потопен максимално в емоцията. Страхотно е, но нямаш детайлите - а сега нещо закъснях с билетите и бях в публиката отстрани - т. е. можех да се наслаждавам, да анализирам и да наблюдавам другите - докато си долу във вихъра е малко трудно.

Замислих се. Слушам рок от 12-годишен, обичам и класика, блусът ми е „много навътре’’ в душата. Но рокът... рокът не е просто музика, той е религия, начин на самоизразяване, начин на заявяване на идентичност и в същото време - на принадлежност. Рок музиката е жажда за свобода и радост от живота. В действителност нормите на обществото поставят граници почти навсякъде, а рокът ги разбива. Той призовава директно към бунт, гордост, независимост и любов и утвърждава далеч по нематериални ценности от други стилове. Въобще рок музиката може да се нарече житейска философия. Аз съм си метъл, рокаджия по кръв, рока го чувствам в сърцето си, той е онзи пламък в душата ми, който се радвам, че нося и предадох на сина ми. Който виждам в очите на хората, които аз съм избрал да бъдат мои приятели.

Докато на сцената Дейв Мъстейн ръмжеше по неговия си начин, толкова спомени нахлуха в главата ми. Как и по колко трудни и скъпи пътеки намирахме начин да се снабдяваме с неговите албуми във времето, за което някои твърдят, че било много хубаво, щото кренвиршите били истински. Какви еквилибристики и схеми сме правили за малко информация, за списание, снимка, значка... колко радост и трепет е било като намериш любимия албум.

Сега има всичко - музика, индустрия, машина за пари. Сега е лесно, но сега не е истинско. Прилича на истинско, ама не е! То е като да пиеш безалкохолна бира, или да симулираш оргазъм.

Долу започна любимата ми Angry again. Да си част от наелектрезираната публика, да си извън времето и пространството, да се гмурнеш в това море от звуци, светлина, човешки души - окултно е, ритуално и мистично. Няма пол, възраст... Само дух! Пожелавам ви го!

Текстът е от фейсбук страницата на автора по повод концерта на групите Megadeth, Five Finger Death Punch и Odd Crew миналата събота в Арена Армеец.