Русия е заплаха, защото НАТО я третира като враг

Все добре опитомени в духа на Ония ценности брейкъри седят и мъдруват в парламента

Кремъл е заплаха за мира за 18% от българите, на обратното мнение са близо 60%

Годишният доклад на министерския съвет за националната сигурност за 2016 година в редица пасажи, от който се долавя цинично евроатлантическо лицемерие, не предизвика бурни реакции в обществото. А в него Русия се посочва като по-голяма заплаха за България дори и от мигрантското нашествие и излизането на Великобритания от ЕС! В медиите се появиха отделни иронични журналистически коментари, одобрителни възклицания на дежурните правоверни евроатлантици, както и отделни редакционни забележки по доклада на близки до БСП имена.

Няма да има бурни дебати и в Народното събрание, когато там ще се приема този документ. Все добре опитомени в духа на Ония ценности политици седят и мъдруват там. Довчерашни горди носители на червени знамена, с черни и зелени пряпорци с извезаните думи „Свобда или смърт“. Отколе нашите първенци нямат проблем да загърбят хорото и ръченицата, да заповдигат цървули на сиртаки или да завъртят кръшно дирници на кючек, после да усвоят европейските дансове и плавно да преминат към казачок и яблочко.

Днес на мода сред тях е брейк дансът, все гъвкави брейкъри се въртят върху главите си във властта. Затова и са допуснати до нея. Знаят, че това е начинът и да поостанат там. Приписват на Мирабо или на Талейран фразата „Когато якобинците станат министри, те вече не са якобинци”. Важи и за нашенските байрактари преди избори и брейкъри, след като положат телеса в креслата. Президентът Румен Радев заяви, че в документа на МС никъде не се казва, че Русия е пряка заплаха за сигурността ни. Значи не е пряка, но е заплаха все пак.

И е така. Следващият въпрос е защо, но него политиците дори не го и задават. Тъй като ще им се наложи да поставят следствието пред причината. Тъй като НАТО се държи с Русия като с враг, обкръжава я с нови страни-членки и бази с ракети с възможности да носят ядрено глави, провежда военни учения съвсем близо до нейната граница, увеличава бойните си части там включително и с американски. Отделно са икономическите санкции и създаване на главоболия в спорта и където може другаде.

Преди десет години се появи новата военна доктрина на Русия, в която най-същественото е решението в критични ситуации да се нанася изпреварващ ядрен удар по агресора. С изключение на ядрените, всички други военни ефективи на НАТО по западни данни бяха поне десет повече от руските. И сега са повече неколкократно. Което е заплаха за Русия и тя естествено отговаря с неприкрита заплаха да нанесе енергични изпреварващи удари на всяка страна наблизо, която разполага опасни за сигурността й средства за внезапно нападение.

Щом сме се наредили в НАТО сред противниците на Русия, ще трябва да се подчиняваме на решенията на централата в Брюксел. Така както се подчинявахме на решенията на Варшавския договор. Които се взимаха в Москва, а сегашните брюкселските – във Вашингтон. Неуютно е да си близо до актуалния хегемон, нерядко е доста неприятно, а понякога и болезнено. Добри за теб решения не се предоставят, остава само изборът между по-малко лоши, просто лоши и много лоши.

От управляващите не се изисква да се правят на герои и да се репчат на великите и силните, били те братушки, херове или сърове, а да правят възможно най-малко вредните и опасни за България избори. По възможно най-малко дразнещия протвиниците им начин. Тъй като великите са злопаметни и отмъстителни. През 1982 г. президент Джордж Буш Първи нарече България враг № 2 заради близостта ни с СССР, сега сме най-зле в Евросъюза.

От Москва вече достигнаха до тук неудоволствени реакции по повод доклада на правителството, макар че именно Кремъл разтури Варшавския договор и разгони съюзниците си, които естествено влязоха в НАТО и се подчиняват на Вашингтон. Обвиняват ни още за присъединяването на България към Тристранният пакт през 1940 г., макар тогава СССР да е нямал нищо против това, а и самият е подписал договор с Германия още предишната година.

Британия и Франция се спогаждат с Хитлер преди СССР още през 1938 г., но не спират да обвиняват Русия за договора Молотов-Рибентроп. Това са великите. Смисълът на всяка хегемония е да не се позволява на вола това, което е позволено на Юпитер. Добро е да си отделиш Косово, лошо е да си прибереш Крим. Имам власт над всяка територия на Земята и близкия космос, друг не може да си провежда военни учения дори на своята.

Ловко е маневрирал между разнопосочния натиск на великите в онези предвоенни години Борис Трети, снишавал се е не по-малко от Тодор Живков, но успял само да уреди по-малкото зло. Обективно никак не е малко с оглед спестените тежки човешки жертви и огромни материални загуби, но след войната дълго го охулваха като съюзник на фашистка Германия.

През 2003 г. се наложи на сина му Симеон Втори като премиер на България да я вкара в „коалицията на желаещите“ да утрепят иракския диктатор Саддам. Нямаше как да се избегне тази изискана от хегемона САЩ декларация на верноподанически нагласи. Направи го пределно дискретно като произнесе само едно кратко изречение: „Малка държава сме“.

За разлика от сегашната прибързана и неизгладена акция на това правителство, според която най-голямото предизвикателство за сигурността на България е хибридната война, която води Русия, а не „Ислямска държава“ или миграцията от Близкия Изток и Северна Африка. Вярно е точно обратното. Според изследване на агенция „Медиана“ Русия е заплаха за мира за 18% от българите, на обратното мнение са близо 60 %.

В това обръщане на истината с главата надолу в спуснатия от Брюксел доклад се вижда подтекстът на сегашното нарастване на натовския натиск върху Русия. Главното за НАТО е, че е създадено от САЩ като инструмент за управление на Европа. Остро наложително е да се отклони вниманието на европейците от крайно болезнените за тях въпроси за терористичната вълна през последните години, за все по-нетърпимото „бежанско“ нашествие в техните страни, за появата и укрепването на чудовището ИДИЛ.

Отговорите са на повърхността, силно неприемливо е за Вашингтон те да бъдат изговорени в страните от Евросъюза от техни политически лидери и широко дискутирани в медиите. Ето кое поражда антируската истерия, която същевременно вреди на европейците икономически и морално-психологически. Санкциите срещу Русия, насъскването на европейските страни срещу нея датират още от XVI в. по времето на Иван Грозни.

Светлите периоди на сътрудничество със северната империя през петте века досега са били само кратки епизоди, предшествани от поне четири европейски интервеции срещу нея. Да споменем само Наполеоновата и Хитлеровата, в които по един или друг начин, най-често комплексно, са участвали повечето европейски страни и народи. И след двете нашествия тежко загубиха европейците и руснаците, богато спечелиха британците и американците.

Пак натам бутат, малко е вероятно в XXI в., но опитват, тъй като нямат друго. Поне студената война да е, все е полза, белким през това време се изпокарат в БРИКС или падне метеорит около Москва или Пекин. Но не става без доза тоталитаризъм. После без нови такива дози с нарастващо изобилие от репресивни мерки. Във Франция вече пишат за появили се черни списъци, сплашване и дисквалификации за критикуващите Онези ценности.

Философът и публицист Ален Финкелкрот пише във "Фигаро" „Тоталитарното зло произтича от убедеността, че принадлежиш към лагера на Доброто... Днес си “фашист”, когато се осмелиш да произнесеш думите “национална идентичност”. Ислямофоб си, когато констатираш, че едно второ общество се опитва да се наложи в нашата република, обръщайки й гръб, изрично насочено към сепаратизъм и дори към отцепване... не остава вече нищо от антирасизма, освен систематичната практика на отричане и преследване на непокорните. Да виждаш това, което виждаш, вече означава да се изложиш на обвинението в расизъм...“

Точно така, европейците и ние сред тях не трябва да виждаме истината. Не само тази за насочените към сепаратизъм и отцепване малцинства. У нас страстни соросоиди и гейпарадисти вече публикуваха черен списък на медии и журналисти, влезли в недопустимо противоречие с Ония ценности. Преди тях председателят на БСП Станишев се цунка с ердоганиста Лютви Местан насред столицата и сравни национализма с нацизма.

В този дух и пасажът в доклада на правителството: „Предизвикателствата, породени от хибридните заплахи, продължиха да оказват влияние върху вътрешнополитическата обстановка в отделни държави не само в Европа, но и отвъд Атлантическия океан...

„Безпокойство предизвикват опитите на чужди държави за формиране на обществено мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация... за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.“

Звучи като преамбюл на законопроект за противодействие на попълзновенията на застрашаващи сигурността на държавата външни врагове. Или на Апел за борба за защита на народа от манипулиране и объркване, завършващ с „Родината е в опасност! Не е да не е било в милата ни родина. Антирасизмът заплашва да стане комунизма на ХХI век, твърди още Финкелкрот. Наред със силовото и пряко законите и морала налагане на антихуманни глобалистични правила.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи