В китната си къща в Момчиловци „новите българи“ веселят гостите си с народни песни и свирни на гайда

Той е уважаван учен, професор по биофизика, от 45 години свири на гайди и ги колекционира. Тя пише и говори на перфектен български език, знае десетки наши песни. Събира ги любовта към България и българския фолклор. Мейс Мюлер и Селин ван Дулкен са пуснали трайни корени в Родопите, имат си къща на три ката в село Момчиловци, на което са почетни граждани. В своя родопски рай прекарват 8 месеца годишно, на „лаф и мохабет“ с приятели.

Със знанията си за българския фолклор двамата може да ударят в земята почти всеки нашенец. Ако някой например е в състояние най-детайлно да ви разясни разликата между двата вида наши гайди – джура и родопската каба, това със сигурност е Мейс Мюлер. Той има колекция от над 20 гайди и знае да свири стотици български песни. Има си работилница, където майстори гайди и гъдулки и и не пропуска да свири на всякакви фестивали, събори и надсвирвания.

„С гайдарите имаме събор в Триград на 21 юли и искам пак да участвам. Преди се включвах и в надсвирването в Гела, но там ходят много туристи и не е същото“, смее се Мейс. С гордост обаче заявява, че от 4 години е участник във формацията „101 каба гайди“ и в гайдарския състав в Момчиловци. Двамата със Селин ходят и на Роженския събор. „Имаме много концерти, изпълнения и това ми харесва“, казва Мейс, а в гласа му трептят нотки на искрена, по детски неподправена радост. Ако пък Селин ви запее „Излел е Дельо хайдутин“ със светнало лице и на перфектно родопско наречие, няма да повярвате, че е чужденка. Пише и говори на толкова чист и правилен български език, че би засрамила всеки нашенец.

В Момчиловци двамата са запалени читалищни дейци. Селин се включва във всякакви фолклорни състави за песни и танци, а Мейс си умира да свири на гайда не само на сцената. Тя пее във фолклорната група и играе в състава за български народни танци „Хоп троп“ към читалище „Светлина“ в Момчиловци. Участва и в танцовия състав „Хоро“ в квартал Райково на Смолян.

Симпатичните дружелюбни холадци вече са пуснали трайно корени в Родопите. Решили са да си карат старините в китния си дом. В Холандия живеят под наем и всъщност къщата в Момчиловци е единственият им собствен имот, в който без колебание са вложили спестяванията си преди 10 години.

Живеят 8 месеца у нас и 4 - в родината си

Селин Мейс живеят 8 месеца в Момчиловци и 4 месеца в Холандия. По това време би трябвало вече да са там, но го закъсали със здравето и се лекуват в Холандия, заради здравните им осигуровки. “Най-добре си ни е на нашата къща в Момчиловци”, смее се Мейс, придобил вече типичното българско самочувствие на чорбаджия на китен имот. И двамата чакат с нетърпение да дойде месец юли, за да летят към „земята на гайдите, прекрасните песни и танци и хубавите хора“.

От 10-годишен Мейс свири на пиано и радва гостите си с великолепни клавири на Шопен на пианото в гостната си в Момчиловци. Запалва се по балканския фолклоркато много млад. На концерт в Амстердам за пръв път чува гайда и се захласва по нея. В Прилеп, Македония си купува две гайди и буквално се потапя в живота и културата на Балканите. Тръгва да обикаля и да записва с касетофон песни, мелодии, текстове, като истински фолклорист. Когато за пръв път чува родопската каба гайда, се влюбва в нея. В Амстердам събира плочи с българска музика. Създава оркестър “Приятно”, който гастролира в Холандия, Великобритания и Германия с фолклорни композиции. После окача чудния си инструмент на стената за цели 15 години. На един фолклорен фестивал в Брюксел обаче се запознава със Стефан Захманов – виртуоза на гайдата от смолянското село Соколовци. “Веднага се сприятелихме и той стана моят учител”, казва Мейс. През 2003 г. бай Стефан го записва за участие в надсвирването в Гела. Днес учителят му не е между живите, но затова пък внукът Стефан Захманов също свири на гайда и двамата са приятели.

Селин учи български народни песни от 30 години. Любими са й „Излел е Делю хайдутин“ и „химнът на Родопите“ - „Бела съм, бела, юначе“. Отскоро ѝ лежи на сърце „Юначе карат ворзано“ – стара, бавна и тъжна родопска песен. Научила я от баба Сия Заманова, майката на младия Стефан Заманов. Преди да си отиде от този свят баба Сия миналата година, двете са я пели в дует. Даже Селин е ходила да види Канювската чешма в Момчиловци, за която се пее в песента. Тя проучва с живо любопитство всякакви истории от района на селото.

Двамата не могат да се нахвалят от комшиите и приятелите си в Момчиловци. От сутрин до вечер в махалата кипи живот – там постоянно или ходят на гости, или посрещат някого. А седнат ли на тежка трапеза, някой плахо ще промълви: “Я надуй, Мейс, гайдата”. И Мейс не чака да го молят, засвирва, а пък Селин веднага застава до него и запява. Готови са да засвирят и запеят на улицата, навсякъде, където има хора, жадни за тяхната музика.

“Много често имаме мохабет с комшии, с приятели”, казва Селин. Мохабет в техните представи е да си седнат с някого на сладка приказка. Много им харесва у българите това, че са топли, сърдечни и гостоприемни. Откакто двамата с Мейс са обявени за почетни жители на Момчиловци през 2013-а, Селин много насериозно е приела ангажимента си да популяризира красотите на селото си. „Не го приемам като задължение, ние и без това непрекъснато разказваме за Момчиловци, защото и двамата много обичаме нашето село“, казва Селин. Тя хвали новата кметица Сийка Суркова (дългогодишен кореспондент на в. „Труд“ от Смолян – б.а.). Харесва ѝ, че се е погрижила за облагородяването на селото и се радва на всяка промяна в него. На 19 май те за пръв път не са били на празника на селото и много им е криво.

Двамата много пъти са водили приятели холандци, някои по 3-4 пъти. Всички се влюбват в селото. Селин с гордост съобщава, че киселото мляко „Момчиловци“ вече е запазена марка и се произвежда в Шанхай, Китай. През септември в селото се провежда фестивал на киселото мляко и двамата, естествено, са на сцената. Изкарали шофьорски курсове в Смолян, купили си на старо един опел астра и с него обикалят из Родопите и Пирин. Тежките пътища из планината не ги стряскат. “А, не, хубаво е, хубаво”, казва Мейс. “На него нищо не му пречи, всичко му харесва тук”, смее се Селин. Хвали се, че е научила всички родопски манджи. С удоволствие прави пататник и баница. Заедно с приятелките си от Момчиловци обича да прави сокове от пресни плодове, които затваря за зимата. „Утре на гости ще ни дойдат три приятелки, които бяха в Момчиловци, много им хареса тараторът и ще им направя“ казва Мейс. Кисело мляко купил от турския магазин, но не можело да се сравни с това от Момчиловци.

Селин приема спокойно комплимента за перфектния си български език и е категорична: „Щом сме решили да живеем в България, длъжни сме да говорим добре. Това е въпрос на уважение към вас, а и отдавна се интересуваме от българската култура“.

Институт в сърцето на планината

Селин и Мейс имат вид на веселяци и купонджии, вмъкват непрекъснато майтапи в разговора, но всеки от тях е оставил сериозна кариера зад гърба си. Мейс Мюлер е уважаван учен, професор в университета „Вагенинген“, Холандия. Преподава зоология, физическа ботаника и биофизика, публикува в научни издания, води докторати на студенти. В Момчиловци той е реализирал стара своя мечта. В къщата си е оборудвал лаборатория, за която е прекарал с тир 5 тона апаратура от университета „Вагенинген“. Създал е Физико-биологичен институт „Момчиловци“, в който прави изследвания. От време на време го посещават ученици, студенти и колеги биофизици, а понякога охотно показва на дечурлигата от Момчиловци как изглежда муха под микроскоп. Сред райското кътче на Родопите сърцето на Мейс е волно като птичка. А чудната природа наоколо е рай за един биолог и биофизик и професор Мюлер сериозно възнамерява да продължи заниманията си. „От няколко години съм пенсионер, обаче съм млад още, много неща искам да направя - смее се Мейс. - В Родопите има над 200 ендемитни растения, които не се срещат никъде другаде по света.”

От любов към българското

Щастлива случайност среща професора по биофизика Мейс Мюлер със Селин ван Дулкен. Събира ги любовта към всичко българско. А после идва и късната съдбовна любов между двамата, която ги държи заедно от години. Селин е със смесени корени. Родена е в Брюксел и е расла в Париж. Баба ѝ по майчина линия е от стар изискан френски род. Другата ѝ баба е чехкиня. Селин е филолог, владее 5 езика. Преводач е от френски, била е учител и екскурзовод. Записва се в хор и на танци и там се среща и влюбва завинаги в българския фолклор. През 1979 г. тя за пръв път пътува до България за седмица, на курс по народни танци в Пловдив. “Тогава се влюбих в Родопите – веднага, абсолютно и завинаги. Не само в музиката, но и в природата”, казва Селин.

Човек може само да гадае с какъв възторг дамата, потомка на изискани французи и живяла сред студената подредба на Амстердам, се диви на пищното великолепие на Родопите… “Беше октомври месец, дърветата бяха изпъстрени с цветни листа. От Бачковския манастир се разходихме наоколо… Райско, неземна красота… Почувствах се като привързана за това място. И като се върнах в Амстердам, постоянно си мислех за планината и хората. Един месец слушах само родопска музика и тъгувах за там”, спомня си Селин. По това време тя започва да пее народни песни и на един концерт среща Мейс.

В Холандия те живеят в село Ренкум, между град Арнем и Вагенинген. Преди десет години двамата решават да си потърсят дом в Родопите. Така попадат на една стогодишна къща на 3 етажа, с 8 стаи. Правят голям основен ремонт и в края на 2008 г. се нанасят. Миналата година отново са правили ремонт. „Преди, като заминавахме за Холандия, заварвахме около къщата си ливада. От 2 години сменихме градината, махнахме плевелите, засадихме рози, орлов нокът, люляци, розмарин, лавандула, теменужки, а комшиите ни се грижат за имота, когато отсъстваме“, обясняват двамата един през друг, нали Мейс е специалист по растенията.

Селин има внук и внучка от децата от първия й брак – Йип и Софи. Внукът този месец ще навърши 2 години, внучката е на 17 месеца. Като пораснат, ще ги водят на въздух в Момчиловци.