Времето тук минава бавно, южните звезди са толкова едри и толкова близо

Носи се неустоим аромат на италианско кафе, на джелато, на лимоново сорбе и на топла пица

До остров Капри е 20 минути с корабче от Соренто и час и 20 минути от Неапол

Най-високата точка на Капри - Монте Соларио е вилата на император Тиберий, откъдето е управлявал владенията си с писма до смъртта си

Една лакирана дървена кутийка, отвън лазурно синя, а отвътре тапицирана със синьо кадифе, ми напомня за Соренто. Когато отворя капака є, зазвучава мелодията на Torna a Surriento (върни се в Соренто). Купих я от едно малко магазинче в центъра на градчето, собственост на фамилия, в която вече няколко поколения майстори правят такива музикални кутии. Torna a Surriento e изпълнявана от великия Енрико Карузо, роден в Неапол и прекарал последните си дни в Соренто. Можете да я чуете в YouTubе, но трябва да знаете, че Карузо никога не е записвал тази песен, и е погрешно написан като изпълнителя є. Записът е на друг гениален италианец- Бениамино Джили. Ако се чудите пък защо Сорентов песента е Сорриентa, то е, защото е на гърления неаполитански диалект, непонятен за говорещите езика на страната чужденци.

Соренто

е съградено върху платото на полуостров Сорентина, всъщност една отвесна скала, висока над 50 м. Корабчето от Неапол стига до подножието на скалата, на живописното морско пристанище. Тук има асансьор, спестяващ стръмните каменни стъпала нагоре, но и гледката на останките от древната каменна порта, изградена от гърците- първите заселници на Соренто (470-420 пр. н. е.). На ръба на платото се издигат величествените фасади на стари фамилни palazzo, днес петзвездни хотели.

Тук е построил своята лятна вила първият римски император Октавиан Август (63 г. пр. н. е. - 10 г.). Наречен от поданиците си Patеr Patriae- Отец на Отечеството, императорът е наблюдавал отвисоко земите си: спиращата дъха гледка на Неаполитанския залив и планината Везувий, лазурното Средиземно море и корабите, които са се приближавали към Соренто, остров Капри и по-далечния остров Иския. Негов е прочутият съвет към поданниците, известен и днес: “Бързайте бавно”. Да, времето в Соренто тече по различен начин, то наистина бърза много бавно, южните звезди са толкова едри и толкова близко, а топлите нощи в края на лятото носят дъх на узрели смокини. И днес в Соренто има много стари смокинови дръвчета, а сладоледът със смокини трябва задължително да се опита. Вилата на Октавиан Август също е била заобиколена от дърветата с любимия му плод. С пресни смокини, инжектирани с отрова съпругата му Ливия го е убила, твърдят някои легенди - за да направи император своя син Тиберий, доведен син на Август.

Император Тиберий пък строи своята резиденция още по-високо над морето, на близкия остров Капри. Тя е била много по-пищна и много по-близо до звездите и боговете от тази на Октавиан Август. Но за това - по- нататък.

Днес Соренто е любима дестинация на всички, които искат да усетят истинския вкус на dolce far niente- сладкото нищоправене, сладкото безвремие. Разноцветна, разноезична тълпа с обърканото ДНК на поколението, за което всичко е на една интернет ръка разстояние, изпълва уличните кафенета, малките бутици, антикварните магазинчета, ресторантите на открито, малките площади, потънали през лятото в цъфнали олеандри, глицинии и рози. Носи се неустоим аромат на италианско кафе, на джелато (сладолед), на лимоново сорбе и на топла пица. В Соренто няма кой знае какво да се прави, освен да се шляе човек из града, да похапва, да мързелува, да постои в тишната на антични църкви и да послуша орган, да откриезаведение с избелели фрески на стотици години, да се наслаждава на фасадите в цветовете на Средиземноморието - жълто, синьо, коралово... А привечер да окупира маса на терасата на някой от ресторантите на ръба на скалата, за да се любува на студено просеко, паста с морски дарове и на неповторимия спектакъл на залеза. По-голямата част от въпросните ресторанти принадлежат на луксозните хотели, всеки със своя собствена история и звездна клиентела. “Императорът” сред тях е Grand Hotel Excelsior Vittoria-

Гранд хотел Екселсиор Витория,

който разполага със собствен асансьор от пристанището. Твърди се, че хотелът, изграден през 1834 г. като дом на богатата фамилия Фиорентина, е точно на мястото, на което е била вилата на Август. Днес е великолепен архитектурен ансамбъл от три сгради, с елементи на класицизъм, барок, бел епок и ар нуво. Книгата за гости е запазила почерка на звезди от ранга на София Лорен и Лучано Павароти, на кралски особи- принца на Уелс и бъдещ крал на Англия Уйлям IV, австрийската императрица Сиси, Екатерина Велика на Русия, шведската кралица Виктория. Хотелът е бил любим и на гении като Рихард Щраус и Енрико Карузо (1873-1921 г.).

Най-великият тенор на всички времена е прекарал тук последните си дни, преди да се отправи смъртно болен към родния си Неапол. Негови черно-бели портрети са на стените на музикалната стая в хотела, а апартаментът, в който е отсядъл, е наречен на неговото име. Карузо е бил влюбен в Соренто, в неговите profumi и в звука на морето, който се промушва през прозореца.

Необикновена е историята на неговия живот. Вдовицата му Дороти- американка, за която се жени няколко години преди смъртта си, докато живее в Ню Йорк и пее в Метрополитън опера, пише в мемоарите си, че родителите на Карузо (чистачка и работник във фабрика) са имали 21 деца, 18 от които са умрели в невръстна възраст. На 10 той си изкарва прехраната с работа във фабриката и като пее по улиците на Неапол. На 22 прави дебюта си в Teatro Nuovo в Неапол, но не е имал пари да даде на клакьорите и те са го освиркали. Смъртно обиден, Карузо се е заклел никога повече да не пее в Неапол. А е обиколил всички световни сцени - от Москва и Петербург до Буенос Айрес, Мексико, Лондон, Париж...

По време на разрушителното земетресение в Сан Франсиско през 1906 г. той е в хотела си. Докато земетресението превръща декорите за представлението, в което трябва да пее, в купчина трески и предизвиква пожари, които почти унищожават града, Карузо се зарича да не стъпи повече в този град, както е решил за Неапол. Бил от онези гении, темпераментни и ексцентрични, които обичат живота и животът ги обича. Над 700 любовни писма са запазени от него- на италиански, френски, испански, а някои и на трите езика едновременно, например писмата до мистериозната му аржентинска любовница Вина Веласкес. Но голямата му любов си остава италианската певица Ада Джакети, която се развежда заради него, ражда му двама сина, и цели 11 години, докато са заедно, отказва да се омъжи за него.

Животът на Карузо наистина заслужава много дълъг текст, но тук споменавам само няколко факта, защото усещането и споменът за Неаполитанския залив и Соренто са неотделими от италианското разбиране за живота иза музиката, за живота като музика, от светлата тъга, чувственост и романтиката, която носят изпълненията на този велик певец.

Пиацета - “най-красивата оперна сцена в света”

Не, няма да говорим повече за опера. Така е нарекъл площадчето (пиацета на италиански)на Капри английският драматург и актьор Ноел Хауард. В кафенета на пиацета “Умберто I” никога няма място, защото оттук може да се наблюдава на цената на едно кафе невероятен спектакъл - на изумруденото Тиренско море и пристанището със стотици бели лодки и яхти в краката ви, на Неапол и крайбрежието на Амалфи, истински природен шедьовър, чак до планините на Калабрия. Аослепително синьото небее толкова близко, че сякаш се реете в него. Най-красивата част на Капри с бутиците и хотелите в старинни сгради започва оттук и е добре да изпиете едно силно еспресо преди да се включите в борбата с гъстия поток туристи. Най-често със себе си туристите отнасят малко шишенце Profumi di Capri - парфюмерийна компания, която бутилира специфичните ухания на острова - от хладния аромат на пиниите, през финия аромат на мимози, жасмин, олеандри, до сладкия, натрапчив аромат на лимони, мандарини, смокини и червени портокали.

До остров Капри е 20 минути с корабче от Соренто и час и 20 минути от Неапол. Но не можете да стигнете с колата си, трябва да я оставите на брега. Тук има таксита и рейсове, които ще ви разходят из двете части на острова - Капри и Анакапри. Пътуването до Анакапри с рейс е малко приключение, защото рейсът се вие по тесен път над стръмни склонове и понякога просто “виси” във въздуха. Струва си обаче да отидете до Анакапри само заради старинната църква Сан Микеле, строена в края на 18 век - една от 12-те църкви на острова и една от най-красивите църкви по цялото Среиземноморие със своя мраморен олтар и ръчно рисуван керамичен под със сцени от Библията. Но и пеша островът може да се обиколи за ден-два, защото е само 10 кв. км. От подножието с неговите ресторантчета във водата като “Фонтелина” и “Джоя”, с мирис на скариди, чесън и доматен сос, до върха на който император Тиберий е построил своята резиденция, Капри разкрива разкошни гледки. Grotta Azzurra, Лазурната пещера е една от тях. Влезете в нея с лодка и ще видите как слънцето си е поиграло с отворите в скалата, за да създаде такава илюзия, която оцветява водата в нереално син цвят, омагьосващ и хипнотизиращ. Стръмният остров е прочут и със своите faraglioni, фаралиони, три остри скали като кули, които могат да бъдат разгледани заедно с Лазурната пещера.

На най-високата точка на Капри - Монте Соларио (589 м), е вилата на Тиберий, наречена Юпитер, строена през 26 г., откъдето императорът е управлявал владенията си с писма чак до смъртта си през 37 г., загърбвайки Рим. Струва си да се отиде при руините є, за да се насладите на божествена гледка. Тиберий е изградил още 12 вили на острова, а най-пищната сред тях е била цели 7000 кв. м! За да стигнете до двете вили, ви е нужен почти час от площадчето на Капри.

Цял час ще е нужен и за да бъдат изброени гениите, владетелите, звездите, които са идвали тук и са оставяли част от сърцето си в Капри. На фасадата на един от старинните хотели е изписана мисъл на руския писател Максим Горки, често отсядъл на острова: " Тук животът не е реалност, а е опера, която не трябва да се мисли, а да се пее.” Със сигурност това се отнася и до Соренто, и до всички прелестни градчета в Неаполитанския залив.