Лекар и учителка отглеждат без химия над 200 растения в биодинамична градина

Семейството почти не ползва лекарства, а отгледани в двора билки

Чиста храна, произведена без химия - това искат да слагат на трапезата си все повече българи. Биопродукцията по магазините обаче е твърде скъпа, затова мнозина граждани загърбват живота в апартамент, отиват на село и въоръжени с мерака на начинаещия, се отдават на земеделие. Но задачата никак не е лека и успяват само най-упоритите. Такива са варненците Снежана и Михаил Караянчеви.

Прогимназиалната учителка по математика и физика и съпругът й, който е лекар, от 6 години въртят едно от най-популярните в региона стопанства „Тревясалата ферма“. На 18 км от Варна, в авренското село Здравец двамата сами отглеждат над 200 вида растения. Напояват ги с изворна вода от кладенец, торят ги с компост и ги пръскат единствено с отвари от коприва и полски хвощ, който убива гъбичките и маната.

Продукцията им се радва на голям интерес на редовните фермерски пазари във Варна. Причината е, че прилагат принципите на биодинамичното земеделие, основано от австрийския антропософ Рудолф Щайнер, и доразвито от германката Мария Тун. По нейния календар, базиран на лунните цикли и съзвездията, фермерите отглеждат енергийно заредени зеленчуци, плодове и семена с отлични качества и по-дълъг срок на съхранение. „Календарът се издава ежегодно и показва правилното разпределение на дейностите в градината според движението на Луната през съзвездията и спрямо Земята. Когато има 14-дневен период на низходяща Луна, е време за сеитба, торене и резитба, а при възходяща се прибира реколта и се вземат семена“, разказва Михаил. Двамата със Снежана се стараят максимално да съобразят работата си с движението на Луната през съзвездията. Когато тя преминава през огнените Овен, Лъв и Стрелец, се занимават с плодните култури. През земните Дева, Телец и Козирог иде ред на кореноплодните, през водните Рак, Риби и Скорпион - на листните, а през въздушните Везни, Водолей и Близнаци - на цветните.

Това не е единствената тайна на „Тревясалата ферма“. Стопаните й ползват природни препарати за подхранване на почвата, които се приготвят собственоръчно и доста трудно. Най-популярните са тор и кварц в рога от отелена крава, които се заравят за няколко месеца в земята, а след това служат за приготвяне на компост. „В Централна и Западна Европа има производство на такива биопрепарати, но у нас то тепърва прохожда. Няколко стопанства в страната го правят, надяваме се да се умножат“, казва Михаил. С времето той и съпругата му се научили да прилагат и методите на алелопатията, която изследва взаимодействието между растенията.

„Някои са приятели и взаимно се пазят от вредители, а други не бива да садиш едно до друго. Затова винаги сеем заедно лук и моркови, в ягодите също слагаме лук и чесън, но краставиците и доматите трябва да са разделени“, пояснява Снежа. В „Тревясалата ферма“ не се копае и има много мравки, но градинарите разполагат с природен лек и срещу тази напаст. В редовете с пипер и краставици засаждат по малко чубрица, а срещу листни въшки бучват тук-там по една латинка.

„Трудът е много, понякога ни писва, но си струва. При толкова много растения не успяваме да обърнем внимание на всички и някои се разсяват сами - моркови, киселец, копър. Обикновено в Здравец през лятото изобщо не вали, затова сеем растенията нагъсто, да си пазят сянка. Тазгодишните дъждове обаче буквално превърнаха част от градината в непроходима джунгла, в която са оплетени аспержи, тикви, тиквички, малини. Дори гулията, която цъфти през септември, ни изненада месец по-рано. Затова и нямаме високи дувари, а жив зелен плет по обикновената телена ограда“, коментират фермерите.

Лека полека те разширяват градината от 1,5 дка с още толкова, защото са се посветили и на мисията да събират и съхраняват традиционни български сортове семена. Разменят ги с участници във фермерските пазари, с познати или на традиционния пролетен фестивал „Зеления отбор“ в Елин Пелин. Наскоро получили от бургазлийка множество семена от баба й - от домати, тикви, краставици, няколко вида дини, картофи. Обещали й да ги размножат. „Струва си, тъй като старите сортове семена дават здрави растения, а новите без пръскане с химикали не издържат. Същото важи и за фиданките, които често се продават на слаба подложка, растат бавно и много боледуват. Затова ползваме калеми“, пояснява Михаил.

Първите си знания по градинарство той усвоил от покойния си дядо, който бил агроном и помогнал за създаването на „Тревясалата ферма“. Младото семейство нямало амбиции да се занимава със земеделие, когато купило пустеещия над 15 години терен в Здравец. „Преди 7 г. отидохме в селото на гости при приятели и много ни хареса. Видяхме, че се продава този парцел, в който имаше само една барака и високи над човешки бой треви. Дъщеря ни имаше наченки на астма, а въздухът в Здравец се слави като много чист. Така купихме имота, вдигнахме къща и пристройка в битов стил за гости и се заехме да облагородяваме двора. Година-две ни отне, докато узреем за идеята за биоземеделие, след това дори със син камък не сме пръскали. Всичко е натурално“, гордее се Михаил.

Проблемите на дъщеря му вече са минало. Цялото семейство почти не ползва лекарства, а отгледани в двора билки. През есента и зимата родителите, дъщеря им и синът им пият сироп от бъз за добър имунитет. Приготвят си и спиртни извлеци от целебни растения, някои от които са екзотични, като момордиката, наричана още горчив пъпеш. Тя е особено полезна за регулиране на кръвната захар. Плодовият и зеленчуков физалис, богати на витамини, пък прочистват кръвта и помагат при дихателни възпаления. Редом с тях фермерите отглеждат африканска рогата краставица кивано, патати и дори тученица. В Мексико от месестите листа на този плевел хората си правят салата с лимон или таратор. Караянчеви разбрали за това от мексиканския готвач на кораба на „Грийнпийс“, който им гостувал във фермата, и искрено се зарадвал, че в далечна България виреят успешно толкова много култури от родината му.

Екзотичните плодове и зеленчуци, както и малко известни разновидности на добре познати растения, като руколата, привличат интереса на все повече клиенти на фермерските пазари, в които Караянчеви участват всяка събота и неделя. „Не гоним количество, а качество. Наблягаме на зеленолистните видове, например 3 вида кейл - зеле, което не се навива, или манголд - цвекло без глави, както и на традиционния и много полезен киселец. Прави ми впечатление, че хората четат, образоват се и все по-често търсят нови екопродукти“, радва се Снежа.

Това и чистата храна на трапезата са най-голямата награда за нелекия фермерски труд на Караянчеви. „Защото от биоградинарство богат не можеш да станеш“, категоричен е Михаил. Той все още дели времето си между лехите и професията на медицински представител с надеждата, че скоро ще дойде ден, в който фамилията ще може да се издържа изцяло от продукцията на „Тревясалата ферма“.