Девет български и един съветски моряк загиват в залива край Одеса

Минус 26 градуса е температурата на въздуха

Kорабът потъваше и гърмеше, чувахме адски тътен. Добре, че на десния борд успяхме да пуснем лодка и 17 души се качихме в нея. Останалите хора от кораба ги спасяваха с влекачи. Капитанът и още 8 колеги обаче загинаха там - в морето край Одеса.”

Това разказва мотористът Николай Леонов, оцелял в една от най- жестоките морски катастрофи на родния флот.

Датата е четвъртък - 13 януари 1972 г. В Одеския залив при адски студ - минус 26 градуса и непрогледна мъгла се сблъскват българския танкер “Лом” и съветският сухотоварен кораб “Моздок”. От удара “Лом”, който е празен, се разкъсва на три части, след което избухват пет последователни взрива.

Загиват капитан Анани Бончев, старши помощникът Янаки Бараков, вторият помощник Жеко Овчаров, третият помощник Георги Кожухаров, както и съпругата му Илияна. Двамата се оженили скоро и били на сватбен рейс. Чакали първото си дете - Илияна била бременна в осмия месец.

Загиват още рулевият Иван Лаков, а също така радистът, помщникът по политическата част и старши камериерът. В момента на катастрофата, те се намират на средната част на кораба, която потъва за секунди, и те не могат да реагират по никакъв начин. На кърмата остават 33-ма души, които оцеляват. От “Моздок” загива само един моряк.

Всяка година около датата 13- ти януари, оцелелите се събират, за да почетат паметта на колегите си. И разказът за невероятната трагедия винаги е еднакво страшен. Удря в сърцето отново и отново, и тези, които са го преживели и го знаят, и всеки, който го чуе за първи път.

И сега - 48 години по-късно, моряците от “Лом” отново идват в Морския клуб” на ул. “Царица Йоанна” в Бургас, за да припомнят за онези, които са загубили живота си в ледените води.

“Тръгнахме от Бургас за Одеса, да товарим нефт. Бяхме празни. Акостирахме край Одеса. Не ни приеха веднага, защото там си има ред. Времето се влоши, а ние бяхме с една котва. Звездата, която е на шпила, беше счупена и беше в ремонт. Решихме да останем на котва и да чакаме да се оправи времето. Но започна да духа и едната котва започна да дрейфува. Капитанът взе решение да щурмуваме, това означава да тръгваме в залива и да се движим по вълната, за да можем да запазим кораба. Беше 4 часа сутринта. Започнахме да се движим в залива. От бреговата служба се обадиха да подхождаме към пристанището, където ще ни чака пилот и да започваме да товарим.”, разказва мотористът Николай Леонов, който тогава е бил на 22 години.

Около танкера е ужасно - адски студ и почти никаква видимост. омара. В това време, в омарата, от пристанището пускат съветския кораб “Моздок”. Бил натоварен с оръжие за Бангладеш, а отгоре имало няколко трактора и вършачки “за парлама”, разказват оцелелите моряци. Тогава се случва най- лошото. Внезапно, докато “Лом” прави поворот, блъска “Моздок”, буквално се качва върху него.

“Празен - нефтеният танкер е по-опасен, отколкото пълен. Вътре са останали само изпарения и той е като една заредена бомба. Иска една искра и край”, обясняват моряците.

Радарите тогава са от старо поколение и има една зона от 500 метра, така наречената - “мъртва зона”, в която става фаталният сблъсък. Първо избухва “Моздок”, защото гръмват бомби и снаряди в трюма. След това се запалва и “Лом”. “Моздок” потъва почти веднага. Започва борба за спасение.

На една от спасителните лодки на “Лом” се качва почти половината екипаж, а останалите 14 моряци са прехвърлени от кърмата на борда на един от влекачите, дошъл на помощ. Но този влекач се блъска в друг и получава пробойна. Налага се да прехвърлят 14- те българи на другия, който е здрав и така да стигнат до брега. Повечето от хората в лодката обаче са откарани в болница.

“Всичко около нас гърмеше и гореше. Беше ад. Слава Богу, че късметът беше с нас. Но не с всички. За съжаление, всички, които бяха в средната част на кораба загинаха. Те бяха наши приятели, наши колеги. Всеки един от нас, оцелелите, можеше да е на тяхно място”, разказва мотористът Николай Леонов.

“Спомням си го и досега. Между двата кораба се мушна едно пилотско катерче. То ни заобиколи, изчезна и не даде помощ нито на нас, нито на съветските моряци. Екипажът от “Моздок” бе натоварен на две лодки. Късметът беше, че духаше от морето към брега. Това са някъде около четири часа - времето през което никой не знаеше какво ще се случи, но бяхме изтласкани на брега. Вятърът последно блъсна лодката, обърнахме се, но водата ни беше до коленете. Беше плитко и със сетни сили излязохме на сушата”, добавя морякът. Леонов лежал 32 дни в болница в Одеса, а заради измръзване част от единия пръст на лявата му ръка е ампутиран. Така - с две превързани ръце, няколко месеца по-късно го вижда съпругата му, двамата се запознават и оттогава са неразделни.

В Керченския залив

Корабът „Ванеса” още лежи на дъното

През януари в Бургас всички помнят още една трагедия, станала с наши моряци в Керченския пролив. При изключително лошо време корабът “Ванеса”, пълен с желязо, се разцепва и загиват девет души от екипажа - все опитни моряци с над 20 години стаж и един украински лоцман. Спасява се само един - Николай Димитров. И до ден днешен той ходи навсякъде с иконата на Свети Николай чудотворец, която била в джоба му.

Натовареният в украинското пристанище Бердянск кораб тръгнал към България при изключително лошо време в първите часове на 3 януари 2008 година. На борда с нашите моряци имало и пилот, който да им показва пътя.

“Азовско море е много коварно, вълната - изключително стръмна”, разказва капитан Христо Мушков, управител на Моряшкия клуб в Бургас. Вълната буквално разчупила кораба, а Николай Димитров се спасил като по чудо, защото бил в машинното и после излязъл на кърмата, която стърчала над водата. Така се качил на влекача, който дошъл да ги спасява.

“Останалите се качили на един плот, но той се разбил в скалите и те загинали. Просто не им е стигнало време, 20 мили не им стигнали до Керч, за където се насочили, за да се скрият на плиткото. Следствието по случая отдавна е прекратено. Дори часовникът на капитана още е при следователя”, разказва капитан Мушков.

“Товарният кораб “Ванеса” извършвал редовен превоз на желязо от украинското пристанище Бердянск за бургаския металургичен завод “Промет”. Уточнено е, че на последното си плаване за Бургас корабът потеглил въпреки предупреждението, че в Азовско море се очаква буря.

“Ванеса” още е под вода и лежи в Керченския залив като страшен спомен за една от най-ужасните морски катастрофи, почернила девет български и едно украинско семейство.