Заетостта в американската икономика няма да се повиши, но ще растат цените на много стоки и услуги

МАЕ предупреди, че търсенето на петрол ще се понижи

На 8 март президентът на Съединените щати Тръмп официално подписа документите за въвеждането на вносни мита от 25% върху стоманата и 10% върху алуминия. Аргументите му за това са свързани с намаляването на търговския дефицит на страната, налагането на дъмпингови цени чрез субсидиране на чуждестранните производители и увеличаване на заетостта в американската икономика. Всъщност никой от тези аргументи не е убедително основание за използването на подобни инструменти. Те все още имат временен характер, но биха могли да бъдат одобрени и от законодателната власт, което ще направи последствията от тях трайни.

Очаквани ефекти

Въвеждането на митата ще породи следите ефекти. Приходите и печалбите в пряко засегнатите отрасли ще се увеличат. Освен това, ако тази мярка стане постоянна, ще се увеличат инвестициите и работните места в тях. Цените на стоманата и алуминия на местния пазар обаче ще се повишат. Така производствените разходи за останалите отрасли ще нарастват. Цените на останалите стоки ще се повишат, а инвестициите в тяхното производство ще намалеят. Това ще се дължи не на повишено търсене, а на понижено предлагане.

Така ще се съкрати заетостта в тях, което ще компенсира създадените нови работни места в пряко засегнатите от митата дейности. Следователно заетостта в американската икономика като цяло няма да се повиши, но ще се повишат цените на множество стоки и услуги, за чието производство се използват стомана и алуминий.

Конкурентоспособността на останалите отрасли ще се понижи. Това ще намали привлекателността на техните продукти в чужбина. Вероятно износът на тези продукти ще се понижи за сметка на вноса, който ще нарасне. Тоест ефектът върху търговското салдо няма да бъде положителен. Освен това относителният дял на вноса на стомана и алуминий не е толкова висок, така че по-малкият му размер да доведе до съществена промяна в търговския баланс.

От друга страна допускането, че китайските или други производители продават в Съединените щати своите продукти при умишлено занижени цени, изглежда твърде силно. По този начин всъщност те биха субсидирали американските потребители. Увеличаването на пазарите им чрез подобна търговска политика би било временно и дългосрочните ползи изглеждат твърде съмнителни, ако се съпоставят с високите краткосрочни разходи и загуби от това.

Интересен е въпросът как американските производители успяват да си издействат защитни мита, както са правили неколкократно в миналото. Ползите за тях са видими – повишават се печалбите, създават се работни места. Разходите обаче се поемат от останалата част от икономиката – закриват се работни места в други сектори, потребителите плащат по-високи цени и покупателната им способност намалява. Разпределянето на разходите обаче е процес, който на практика е много трудно забележим, тъй като пряко не може да се свърже с това конкретно действие. Въздействието върху икономиката като цяло е значимо, но средно за потребител или за фирма не е голямо.

Ще бъдат ли засегнати и други отрасли?

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) направи изявление, според което мярката на Тръмп и очакваните ответни действия на засегнатите страни застрашават засилването на световната икономика. Според тях тя най-после отново се развива с нормални темпове. Прогнозите към момента са оптимистични, но те се основават на ефектите от нарастващите инвестиции и на търговия без нови тарифи или други ограничения.

Според тях вероятно тези тарифи ще компенсират положителните последици върху икономическия растеж от данъчната реформа в Съединените щати. В междинната си прогноза те казват, че протекционизмът остава ключов риск, който може да повлияе негативно върху доверието, инвестициите и създаването на работни места.

Важен въпрос е и колко силна ще бъде ескалацията на протекционизма в останалия свят в резултат от тези мерки. Опитът до сега показва, че ефектите върху световната икономика са силно негативни.

Междувременно представители на отрасли, чиято дейност не я пряко обвързана с цените на стоманата и алуминия, вече изказват опасения относно ефектите от евентуална търговска война. Международната агенция по енергетика предупреди, че вероятно икономическият растеж ще се забави и в резултат от това глобалното търсене на петрол ще се понижи спрямо прогнозните стойности. Ефектите ще бъдат най-силни върху търсенето на горива за кораби и камиони.

Настоящата прогноза на агенцията е, че световното търсене на петрол през 2018 г. ще достигне 99,8 млн. барела на ден, като се повиши с 1,5 млн. барела на ден спрямо предходната година. Според тях нарастването на световната търговия с 4,7% през 2017 г. е било основен фактор за повишеното търсене на нефт и природен газ. Международният валутен фонд очаква темпът на растеж на световната търговия да се запази почти непроменен през 2018 г. – 4,6%, но в прогнозата не са отразени ефектите от евентуална търговска война, които биха могли да са съществени.

Реакциите от Китай

Китай е най-големият партньор на Съединените щати при търговията със стоки. Търговският дефицит на САЩ с Китай е 375 млрд. дол. през 2017 г. при износ от 130 млрд. долара и внос от над 505 млрд. долара. От друга страна делът на САЩ в търговията на Китай е 14%. Това прави двете страни взаимно важни една за друга.

Според официалните данни през 2017 г. едва 2% от вноса на стомана в Съединените щати е от Китай, докато износът на стомана и алуминий представлява 3% от общия износ на Китай и малка част от него е за САЩ. Секторът преминава през сериозни промени, като общият износ на стомана се понижава с около 1/3 през миналата година. От 2016 г. насам над 600 индукционни пещи, които са произвеждали около 7% от продукцията, са затворени, тъй като са остарели или не са получили лиценз.

Реакцията от страна на Китай е ограничена. Местните производители не изразяват особени опасения относно новите тарифи. Относително ниският износ за Съединените щати и навлизането на нови пазари до голяма степен ги предпазва от краткосрочния ефект от действията на Тръмп. Техните притеснения са свързани с реакцията спрямо тези действия от останалите държави. Опасенията в страната се отнасят и до продуктите, за чието производство се използва стомана, като бялата техника за дома. Тези вторични ефекти биха могли да причинят големи загуби за Китай.

Световната асоциация за стомана прогнозира, че през 2018 г. няма да има промяна в световното търсене спрямо предходната година. За китайските производители това означава, че трябва да търсят нови пазари, за да компенсират евентуалните загуби от американския пазар. Ако износът на Китай се измести бързо към други страни, техните правителства биха могли също да предприемат такива мерки.

Нещо повече през декември 2017 г. министерството на търговията на САЩ определи мита в размер от 200% до 500% върху стойността на някои виетнамски продукти, при производството на които се използва китайска стомана. Освен това те прилагат различни нетарифни ограничения. По този начин Съединените щати са близо до нарушаване на правилата на Световната търговска организация, като създават опасен прецедент при бъдещи преговори. От друга страна Китай не обявява официално намерения за насрещни действия, а поддържа имиджа на страна, която подкрепя свободната търговия.

Бразилските производители на стомана също приемат спокойно новината. Една от най-големите компании в сектора, която изнася около 350 хил. тона годишно за САЩ (около 6% от общата ? продукция), възнамерява да ги пренасочи към динамично развиващия се вътрешен пазар. Освен това те планират да увеличат производството на стомана в американския си завод в щата Индиана чрез инвестиция от приблизително 80 млн. долара. Заедно с това обаче те обмислят и продажбата му, тъй като такива промени в средата за бизнес ограничават предвидимостта на бъдещето.

Изводи

Реакцията на търговските партньори на САЩ едва ли ще закъснее. Президентът Тръмп обаче вече предупреди, че е възможно въвеждането на мита и за производителите на автомобили от Европейския съюз. Той счита, че лесно ще спечели търговската война, но може би подценява възможностите на търговските си партньори. Те също биха могли да въведат тарифи за американските стоки.

Освен това държави като Китай и Япония разполагат с едно мощно средство за въздействие върху американската икономика – техните валутни резерви, които са инвестирани в американски държавни облигации. Така към края на 2017 г. притежаваните от тях такива активи са приблизително 2,25 трлн. долара. Ако те намалят или изцяло спрат покупките на американски ценни книжа, това би оскъпило финансирането на държавния дълг на САЩ. Подобни намерения от страна на Китай се обмислят още преди действията на Тръмп. От Япония вече има индикации за краткосрочно пренасочване на инвестициите към Европа, но все още в ограничени обеми.

Разбира се, от подобни действия биха загубили и Китай, и Япония, тъй като стойността на валутните им резерви би се понижила. Натискът, който ще упражнят върху изпълнителната власт и американската икономика по този начин, може да бъде много силен. Американските потребители също ще бъдат пряко засегнати, тъй като лихвените проценти и вноските по техните кредити веднага ще се увеличат. Подобен сценарий е слабо вероятен, а реализирането му зависи от упорството на президента Тръмп дали ще продължи вече търговската война. Резултатът обаче вероятно няма да е положителен нито за Съединените щати, нито за световната икономика.