Над 2/3 в участниците в дискусията за Истанбулската конвенция, която се провежда в аулата на Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, се обявиха против международния договор. След БПЦ и представителите на католическата и евангелската църкви бяха категорични, че документът съдържа много неясноти, които могат да доведат до съществени промени във вече приети от обществото норми.

„Документът е правна основна за идеологическа и културна революция, които се заключават в предефиниране за понятието „пол”, заяви Богдан Пенев съветник към епископската Конференция на Католическата църква в България. Той бе категоричен, че конвенцията позволява децата да се образоват без да се взема мнението на семействата им, както и на религиозните общности към, които принадлежат тези семейства. Богословът предупреди, че документът създава предпоставки за нарушаване на основни конституционни права като свободата на свестта. „Прави се опит за нов обществен ред, в който държавата взема ролята на семейството”, предупреди Пенев.

Специалистът по международно право адвокат Владимир Шейтанов предупреди, че не бива под натиск да се приема Истанбулската конвенция. „Случаят все повече започва да ми заприличва на този с българските евреи през Втората световна война. Има международен натиск и абсолютна съпротива на обществото”, обясни Шейтанов.

Сред малкото защитници на ратификацията се оказа Цецка Цачева, която отбеляза, че темата по Истанбулската конвенция е център на внимание не само от последните месеци, но и от последните няколко години. Цачева поясни, че конвенцията е първият инструмент, с който се създава цялостна правна рамка за защита на жените и момичетата от всички форми на насилие.

Омбудсманът Мая Манолова заяви „Защитавах позицията срещу домашното насилие още преди да встъпя в длъжност омбудсман доколкото каузата за истанбулската конвенция е кауза на социалистите и на дясноцентристите в Европа, а до началото на месец декември беше и на БСП. Нямам навика да си променям позицията независимост от дивидентите, които биха ми донесли и отнели, защитавам принципите в които съм убедена- домашното насилие в посегателство на човешките права и то е огромен проблем за нашето общество, защото всяка четвърта жена в България е жертва на дамашно насилие, което означава, че има 1 млн. български жени жертви или ако обърнем фокуса, 1 млн. мъже, които са насилници у дома.