През последните дни чета и слушам внимателно разговорите за държавния бюджет за 2026 година и не мога да скрия своето безпокойство за мястото на образованието в него.
Напълно разбирам трудностите пред държавните финанси и необходимостта от отговорни решения. Знам, че ресурсите не са безкрайни и че всяко правителство е изправено пред трудния избор как да ги разпредели.
Но като човек, който повече от три десетилетия живее с проблемите, надеждите и успехите на българското училище, вярвам, че образованието трудно може да бъде разглеждано като обикновен бюджетен разход.
Всеки ден виждам усилията на учителите, желанието на децата да успяват и очакванията на родителите към училището. Виждам и колко трудно става привличането на млади хора към учителската професия, въпреки положителните промени през последните години.
Именно последователната политика за повишаване на възнагражденията започна постепенно да връща интереса към тази професия и да дава надежда, че българското образование има бъдеще.
Бих се притеснил, ако този процес бъде прекъснат.
Не по-малко важно е, че много училища и детски градини продължават да очакват нови сгради, разширения, спортни площадки и физкултурни салони. Зад всеки подобен проект стоят конкретни деца и конкретни семейства, които очакват по-добри условия за учене и развитие.
Като директор ежедневно се сблъсквам и с още една реалност – все по-малка част от средствата остават за поддръжка на сградите, за ремонти, за оборудване и за подобряване на средата, в която учат нашите ученици.
А именно тази среда често е първото послание, което обществото изпраща към децата за това колко ценим тяхното образование.
Вярвам, че инвестициите в образованието са едни от малкото инвестиции, които се връщат многократно – чрез по-подготвени млади хора, по-силна икономика и по-стабилно общество.
Затова се надявам в предстоящите дебати да бъдат намерени решения, които да съхранят постигнатото през последните години и да дадат увереност, че България продължава да поставя знанието сред своите истински национални приоритети.
Защото средствата за образование не са разход за една бюджетна година.
Те са инвестиция в бъдещето на нашите деца и в бъдещето на България.
*Диян Стаматов е бивш зам.-министър на образованието и настоящ директор на столичното 119-то училище