Коло Майора римуваше ценни съвети за живота

Само няколко дни след като навърши сто години от този свят си отиде един от мъдреците на Северозападна България – дядо Коло Майора от монтанското село Доктор Йосифово. Столетникът – висок, с бяла коса и снежен мустак, присвит поглед и блага реч приличаше на бивш военен или даскал, но не бе нито едното, нито другото. Никола Трифонов бе дърводелец и строител, преминал дългия път на живота си с труд и грижи за семейството и натрупал мъдрост, която с охота, а често и в рими споделяше с приятели и гости. Хората го търсеха – за съвет в трудни моменти, или за весели разговори в спокойни дни.

„Мене животът и хората са ме научили на всичко – с работа и мъка!”, казваше столетникът. Любимата му сентенция собствено производство бе „Учени и прости на земята са гости. Каквото произведеш, не можеш да изядеш. Тръгваш си от тоя свят само със спомени богат!”. Прозренията си за хората, живота и времето дядо Коло бе придобил не от книгите, а от личен опит. На училище ходил до 7 клас, но бил любознателен и паметен и каквото чувал от даскалите, запомнял още в час. Най-много обаче прихванал на младини от баща си Иван, споделяше той. Достолепният мъж – участник във всички войни за освобождение и обединение на България и добър стопанин, бе научил сина си на труд, почит към другите и упоритост във всичко, каквото похване. След като завършил селското школо Никола почнал работа като бъчвар и сума съдове за вино, ракия и вода направил в района. А когато избухнала Втората световна, кандидат подофицер Никола Трифонов тръгнал с плевенския артилерийски полк и стигнал чак до Австрийските Алпи.

Заради сериозния му характер командирите често оставяли грижите за реда сред войниците на него и тогава се родил прякорът му Коло Майора. А като се върнал в Доктор Йосифово с жена му Цона създали и отгледали син и дъщеря. Никола се заел с дърводелство и ковачество, а после и със строителство в родното си село и в района. „Градил съм къщи и училища, няма къща, в която поне един пирон да не съм забил! Само като съм спал, не съм работил”, гордееше се майсторът. От срещите си с много и всякакви хора дядо Коло си бе извадил поуки, достойни за трудовете на древен философ. Категоричен бе например, че образование, ум и човещина не вървят винаги ръка за ръка. И затова много поставени на високите постове хора, не струват и колкото едната ръка на някои обикновен човек.

„Учени у нас – колкото искаш, ама умни малко!”, клатеше недоволно глава старецът. Макар че никога не се бе занимавал с политика дядо Никола живо се е интересуваше от събитията в държавата и света. Европейския съюз столетникът харесваше, но не одобряваше как работи засега. „ Не стига само да се обединяват държавите, трябва да обединим първо разума, после парите, и накрая и труда си! Само тогава ще станем едно цяло и ще вървим напред!”, препоръчваше бившия строител.

Въпреки мъдростта си обаче столетникът нямаше рецепта как се живее цял век. Диети не спазваше, физически упражнения не правеше извън постоянния труд, почти до дълбока старост. Никога не бе пил лекарства, от време на време се черпеше с чаша вино, но пък си хапваше често - на 4-5 часа, понякога дори и през нощта, защото човек трябва да има сили за работа, разказва синът му Георги/ 64 г./, който се грижеше за родителите си в родната им къща в Доктор Йосифово.

Столетникът имаше обаче простичка формула за дълъг брак и здраво семейство. „Трябва да намериш добра жена и да не ти пука от нищо! И доброто, и лошото отминават!”, съветваше той под одобрителния поглед на 96 годишната му половинка баба Цона. С нея бяха навъртели над 70 години семеен стаж и освен двете деца, имаха двама внуци и двама правнуци. Към всичко в живота дядо Коло добавяше и щипка смях, защото усмивката според него прави света и хората по-добри. „Ако не беше бабата, да ми яде живота, вече щях да съм не на 100, а поне на 115 години!”, поднесе булката си на юбилея ветеранът.

А на всичките си съселяни, познати, гости и непознати столетникът пожелаваше ”Каквото си мислите – да успеете! Бавно да стареете и икономически да оцелеете!”.