Фондация „Ботаника лайф” с успешен социален проект за проблемни млади хора

Еко земеделие - торят с коприва, бял равнец, черен оман и хвощ - мощен фунгицид

В досегашния опит най-стресиращо било производството на 30 бурканчета с маджуна от сорго

Земна ябълка, маджун от сорго, картофи, салатки, пресен лук са само част от екологичната продукция, произведена в стопанството на фондация “Ботаника лайф” в търговищкото село Надарево.

На финала на годината, която реално е първа за наситената земеделска дейност там, отчитат близо 2 тона продукция. От всичко са пробвали. И се получило - розови домати, пипер, краставици, всякакви български зеленчуци, че и сладка метла и чери домати. Всичко е отгледано без каквато и да е химия и покрива критериите на устойчивото биоземеделие.

“Ползваме коприва за листен тор, бял равнец, черен оман и хвощ, който пък е мощен фунгицид. И видът, и вкусът на зеленчуците са съвсем други, а какво се случва на полето виждат и самите клиенти, които лично идваха да си берат от продукцията ни. Опитват я на място, избират си”, разказва учредителят на фондацията Апостол Апостолов.

Вече две години той върви по трудния път на българското сбъдване на една мечта. В неговия случай това е бизнес идея за социално предприятие, което да учи застрашени младежи на земеделие, да дава работа на трайно безработни, да произвежда истинска вкусна храна.

Когато Апостол стартира с идеята и разказа за нея пред “Труд”, плановете имаха по-ускорен ход. В родните условия реализацията се оказва по-различна, но: “Това ме мотивира. Излизаме от “кашите” по-уверени. По-бавно стават нещата, но не само съм удовлетворен, но и все по-зареден”, казва днес той.

Апостол е доктор по социология от университета в Бирмингам. Работил е в изследователски програми за младежи в риск в Лестър и Оксфорд. След 10 години се завърна у нас и разработи идеята за производствена база с обучителен център. Фондация “Велукс” от Дания осигури финансиране от 2 млн. лв. Апостол пък реши, че наследствените имоти в търговищкото село Надарево, са идеална база за старт на проекта. Така хем ще ги възроди, хем ще даде хляб на местните хора, хем ще привлече млади на село.

“Закъсняваме със строителството, но ще наваксаме и напролет ще открием общежитието с 30 места и обучителния център. Когато даваш пари в аванс на строител, очакваш той да подходи отговорни. Търся по-меки думи за ситуацията, в която изпаднахме, но не искам да се връщам назад. Преодоляхме я. Вече имаме друг партньор в строителството. Заради тези неблагополучия ремонтираме старата дядова къща по стопански начин - икономисваме всяка стотинка. Там ще е административната част. Живот и здраве, както се казва, на пролет ще открием всичко”, разказва Апостол.

Но и без сградите социалното предприятие потръгна. Земеделието започна на площ от 5 дка. Поетапно ще бъдат обхванати още 20 дка. В обработката на земята помагат 7 сезонни работници от местното население в Надарево, все хора, водещи се трайно безработни. 1 е ангажиран целогодишно. Заедно с тях, в хода на обучението, помагат деца и младежи. 120 са първите, преминали през т.нар. опитно поле на фондацията. На посещения в дома на “Черито” (чери домати) минаха групи от детски градини. Възпитаници на специализиран център за деца с увреждания, се учиха да работят на полето, да поливат, да носят и нареждат дърва за печката. Ученици от земеделски гимназии преминаха практика, която ги учи да работят в екип, да помагат на другите. “Имахме и деца с рисково поведение, които трябваше да мотивираме да преодолеят поведенческите проблеми, да намерят свой начин да се реализират и откроят. Малките от градините пък бяха в невероятна еуфория. В оранжерията попаднаха на щурчета, които се скрили в късната есен там от студа. Така спонтанно стигнахме и до урока за ролята на животинките в екосистемата, колко са важни те”, споделя Апостол.

Със смях признава, че имало и сериозни предизвикателства пред него и екипа му. След като проучили в разговори със стари земеделци, че едно време зеленчуците се подхранвали с коприва, организирали бригади да берат жилещата трева покрай реката, из деретата...Голямо ходене и бране паднало. Сега ще си я отглеждат на собствена земя. “Правим си наш “препарат” за листно подхранване. Част от листната маса пък се слага в земята да храни и корена на растението. Само със зелето не се справихме тази година  и не намерихме билка, с която да победим вредителите по него. Догодина обаче и това ще стане”, разказва шефът на социалното предприятие.

Продукцията - от всякакви зеленчуци, реализират на място, когато клиентите сами идват да си избират и  берат лично от градината. Други поръчват доставки в домовете. Трети, дори от Русе и Търново, получават колети. Така ще реализират част от гулията (земната ябълка), която не е много популярна, но изключително полезна. Поръчките се приемат на фейсбук страницата на фондацията.

В досегашния опит най-стресиращо било производството на 30 бурканчета с маджуна от сорго. Засели експериментално малка площ с него. Т.нар. сладка метла се оказала много трудна за прибиране, обработка. Отнела много дни и огромни усилия, но си струвало, доволен е Апостол.

Парите, спечелени от продукцията, вкарват отново в стопанството. Довършват ограда, разширяват работен навес, ще отглеждат нови култури. Сега в оранжерия събират сили чесън, лук, салатки...Предстои да се сеят нови овощни видове. И орехова гора ще има, която трябва да дава сянка някой ден. “Преди да стане гора в съседство ще направим сцена, защото планираме да привлечем състави, които да правят концерти под открито небе и да станат наши партньори в привличането на тийнейджъри и младежи без семейства, от домове, попаднали в зависимости. Искаме те да преминат през центъра за обучение и да имат друг шанс в живота. Затова правим и общежитието, за да създадем условия за тях. Ще си имаме кухня, където ще готвим с наши продукти”, припомня разписания стъпка по стъпка план. В него е и обменът със земеделски стопани и организации от други страни. В Дания, например, където били на обмяна, имало народно училище, което било като някогашните ни, които са създавали кадри в земеделието. Апостол проучил историята на българска фамилия, създала “империя” на зеленчуците ни в Австрия. Някога и те тръгнали от токова народно училище..

“Въпреки ситуацията у нас. Въпреки че нещата изглеждат обречени понякога, когато имаш идея, когато имаш желание и мотивация, знам, че просто няма невъзможни неща. Важното е всеки  да прави, това, което може наистина да прави. Убеден съм, че ние сме на прав път. Тази изминала година го доказва. Важното е да не се отказваме, каквото и да правим, каквото и се опитва да ни спъва”, оптимист е Апостол. А напролет ще чака гости от цялата страна и чужбина, за да покаже, че нещата се случват.