01.01.2008 г.- мрачна дата за родната войска

Заслугите на Строителни войски не бива да се отричат по политически съображения.

В идеята за нов живот на КЕЧ-а и Строителни войски под днешна модерна форма има рационализъм

В историята на родната войска има много светли дати, които са били гордост за национално самочувствие. И повод за добри и оптимистични равносметки. Но има и фатални дати. Е, нека не сме чак толкова черногледи и да се изразим по-евфемистично. И ги наречем мрачни или лоши. Те безспорно трябва да са поука за това, което не бива да се случва с армията ни. Обикновено последствията след това ги влачим не с години, а с десетилетия. Такава е датата 1 януари 2008 г. От този ден в България бе премахната задължителната казарма. Това го стори правителството на тогавашната Тройна коалиция. Кабинетът на Сергей Станишев обяви, че държавата повече няма да разчита на наборни войници. Че гръбнакът на отбраната ни ще е изцяло платената войска. Тоест, наемници ще гарантират териториалната неприкосновеност на държавата, наречена България, и нейния национален суверенитет.

Спомням си, че по онова време Генщабът написа специален доклад и го предостави на политиците. В него се сочеше, че все още не сме готови да преминем толкова рязко и така шоково към напълно професионална армия. Причините бяха немалко: липса на подходяща инфраструктура, недостиг на ресурси, най-вече финансови, утвърдени традиции в народопсихологията ни и т.н. Висшите военни предлагаха преходът към 100% кадрова армия да е плавен, като преминем към смесена система за окомплектоването й, най-вече на войнишкия състав – наборна и професионална. Както е в редица армии на НАТО. Нали се сещате, че ефектът от предупреждението на генералите беше нулев. Управляващите, опиянени, че вече сме в ЕС, решиха да се направят на по-католици и от папата, се вслушаха в собственото си его, а не в тревогата на армейските експерти. И резултатите са налице. А те са нелицеприятни. Сравнете сегашната ни наемна армия с някогашната наборна. Сложете си ръка на сърцето и бъдете доблестни, отговорете честно: с какво сега войската ни е по-добра от предишната? Какъвто показател ми посочите, мога да споря с вас. И по численост, и по въоръжение, по бойни способности и най-вече по боеготовност сега армията ни е много много по-зле и по-назад от своята предшественица. Темата е сериозна, сложна и дълга и е повод за друг разговор. Но най-големият негатив с премахването на наборната служба понесе морално-психическата устойчивост на нацията. Именно това не бе отчетено, а то е грях. България е създадена, укрепвала и е устояла на всички превратности благодарение на своята войска. Да си български войник е съдба, вкоренена в народопсихологията ни от векове. Знаете за народната мъдрост, че мъж който не е служил е като жена, която не е раждала. С всичките си минуси, родната казарма си беше житейска школа за възмъжаване. В селата у нас, младеж, който не е бил в казармата, не можеше да си намери гадже.

Мислех си, че това е отминало. Но не е. Наскоро се запознах с баща в едно планинско селце, който ме попита дали може да изпрати сина си войник в Сърбия. Там наборната служба не е отменена. Да отслужело момчето, за да може да го ожени в селото. Ето защо не крия, че адмирирам идеите под някаква форма, разбира се не предишната, да се въведе наборна служба. Подчертавам: под друга форма като вид подготовка, за да не ме изтълкува някой като дяволът евангелието. Повярвайте, полезно е за нацията. Защото казармата е и школа за патриотизъм.

Тези дни бяха повдигнати обвинения срещу циганина Северин Красимиров от Русе, който брутално изнасили и уби по особено мъчителен начин красивата Виктория. Той е само един от поредицата жестоки престъпления, извършени от мургави сънародници. Примерите са много. Истината е, че всички те са асоциализирани хора – необразовани, неработещи, криминализирани личности, с чиито имена изобилстват полицейските сводки. Но не са виновни те, виновна е държавата, която не знае и е в безизходица, как да ги направи пълноправни членове на обществото.

Знаете ли какво е КЕЧ- това бяха квартирно експлотационни части към армията, които строяха жилища за войската, казарми, пътища и т.н. В тях служеха най-вече циганета. Повечето неграмотни. Мнозина от тях за първи път спяха на бял чаршаф, хранеха се на бяла покривка и за първи път употребяваха вилица или лъжица. Командирите наемаха на хонорар начални учителки, за да ги учат на четмо и писмо. Да ги ограмотяват. След две години служба циганетата придобиваха професия и излизаха с документ за правоспособен кофражист, мазач, електроженист, дърводелец и т.н. Много от тях след това се реализираха успешно в гражданския живот. Започваха работа, получаваха добри пари, строяха къщи, създаваха семейства. А престъпленията от мургавите ни съграждани бяха епизодични. Същата народополезна функция имаха и строителните войски, които създаде Александър Стамболийски, но Евгений Бакърджиев закри със замах и завиден апломб през 2000 г. Ето защо сега случаят Северин не е изключение и не е инцидентен. Затова как пак да върнем КЕЧ-а, но не онзи, а под друга форма или Строителните войски, ми се струва, че е кауза, за която има смисъл дадено правителство или политическа сила да се потруди.

Строителни войски построиха днешна България

Истина е че без Строителни войски България нямаше да има развита индустрия. Това трябва да се признае, другото са политически спекулации. Те построиха, и то безплатно най-големите индустриални обекти в България, а и много знакови курортни комплекси. До 1989 г. в Строителните войски се призовават да отбият задължителната си военна служба наборници от етнически малцинства (турци и цигани) и ограничено годни за бойна служба. Те преминаваха първоначална военна подготовка, както и обучение по строителни специалности. Структурата им включваше 7 дивизии – 2 софийски, пловдивска, старозагорска, варненска, плевенска и бургаска. С този състав, макар и с недостатъчна военна подготовка и опит Строителните войски може да се приравнят на армия, представлявайки важен военен резерв на страната.

Коментари

Задължително поле