- Честит рожден ден скъпи наш вестико! - искам да кажа от името на Радостина, Емо, Владо, Драго, Валери и разбира се от мен, на първия свободен, независим, частен български вестник, отпечатан на днешния ден преди 30 години.

Искам да го кажа от името и на милионите му читатели през тия години, макар че през повечето от тях други хора го правеха. Но ние - Пресгрупата - го създадохме и от нашата енергия той черпи до днес. Още след първия брой змиите изпълзяха от червени и сини дупки и засъскаха срещу вестника. Това е то. България!

Но да не сме песимисти. Честито и на колегите, които сега го правят. Честито и на главния му редактор Слави Ангелов.

Избрахме няколко публикации от първата годишнина на вестника, за да освежим паметта на някои теоретици и блюстители на свободното слово. Някои от Пресгрупата също казаха нещо за честито.

Петьо Блъсков

Уважаеми читатели,*

Този вестник е частна инициатива. Той не е правен по поръчка на висшестоящи. “168 часа” е създаден от професионални журналисти, с намерението да бъде вестник на деловия човек, на човека с чувство за хумор, на всеки, който иска да чете вестник.

Разбираме тежкото положение, в което се намирате. Опашките за вестници и опашките за бензин станаха еднакво безкрайни. Но с бензин човек може да си кара колата. А вестниците могат да я катурнат. Което и правеха. Трябва да е ясно отсега, че „ 168 часа” ще увеличи опашките пред будките за сметка на бензиностанциите. И като добри бизнесмени решихме да ударим бензина с цената на нашия вестник, която е с десетина стотинки по-ниска. Разчитаме не само на дъмпинга, а и на идеите на “168 часа”, на идеите на частния бизнес, които ще намерите по страниците на вестника. Днес само те са в състояние да ликвидират опашките.

Колкото до политиката, ще кажем, че ако тя най-после не се обърне наистина с лице към частния бизнес, масата на България, кръгла или не, ще остане празна.

Накрая искаме да благодарим на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който подкрепи и прие този вестник; на нашите колеги и приятели от списанието “Днес и утре” на АПН; на нашите спонсори от банка “Електроника”; на всички колеги от страната и от чужбина, които ни помогнаха за първия брой, и на всички вас, които жертвуваха литър бензин или половинка вино, за да си купите нашия вестник.

Екип на “168 часа”

На първа страница на първия брой с това есе започна всичко

 

ССИГ бабуваше на часовите вестници

Валентин Моллов

Идеята за създаване на независими от партии и държавни организации медии се появи в главите на създателите на Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ) още преди регистрацията на първото неправителствено сдружение на частните предприемачи в България. Очевидно за да са независими, вестниците, телевизионните канали и радиата трябва и да са частни.

Ясно беше през декември 1989 г., че е разумно да започнем с вестник, но не отбирахме от тази професия, та потърсихме компетентни с оригинални виждания. Дойдоха няколко предложения, спряхме се на проекта на Петьо Блъсков и негови колеги от в. “Отечествен фронт”. Те дръзки, уверени в успеха, енергични и с опит, проектът им необичаен, цветен, борбен, остроумен.

На живо силно надхвърли всички ни очаквания. След първия брой на 26 април 1990 г. седмичникът “168 часа” още по-силно впечатли гражданите, тиражът започна бурно да расте, честният частник го възприе като свой. Появи се мощно и всекидневникът “24 часа”. Като пръв председател на ССИГ и един от идейните вдъхновители на идеята за частни медии съм горд, че бабувахме при раждането на часовите вестници. Още са на пазара, още ги четат, още са интересни и полезни на българското общество!

 

Орган на прехода, който трябваше да се случи

Валери Найденов

Въпреки културните ни отношения, Блъсков ме покани да напиша няколко реда по случай 30 години “168 часа” и аз го оценявам. Ето на, “Дума” също навърши 30 години, но някой да ме е потърсил?

Гледайки назад като в огледалото на бърз автомобил, дърветата и дупките на миналото вече ясно се очертават. Вижда се, че “168 часа” беше на страната на хиляди дребни частници, които се надяваха да станат бизнесмени. Някои успяха, но олигарси не станаха.

И обратното - “Дума” пазеше гърба на стопанския и партиен елит около Луканов, който не си играеше на дребно. Още през зимата на 1989 - 1990 г. той приватизира под тезгяха банките и външнотърговските обединения, поръча плана “Ран-Ът”, а през 1991 г. обезцени лева и така, около 40 милиарда лева спестявания на дребните кандидат-частници се изпариха.

С тези пари те мечтаеха да се включат в малката приватизацията, да се превърнат в средна класа. “168” всяка седмица питаше - айде де, кога най-сетне ще тръгнат търговете? Глас в пустинята. “Дума” не питаше такива неща, тъй като нейните издатели тогава си поделяха голямата баница. При Виденов друга една фракция на същия елит измисли ремедетата и масовата приватизация, за да се разграби без да се плаща.

“Дума” беше ляв вестник, но какво да прави? Господарят й се бе заел с историческата задача да създава наследствени херцози. И вероятно е имало вътрешно напрежение, тъй като Стефан Продев пусна лафа за “червените бабички и червените мобифони.” Днес това минава за върха на доблестта в някои клубове. А за какво конкретно идеше реч? Някой разбра ли? Ако искате да видите конкретна критика на онази политика, отворете ранния “168 часа”.

Аз също съм грешен, тъй като в първия брой на “168 часа” написах около 8 бодри съчинения. Използвах най-различни псевдоними - Перо Филипски, Стою Бахчевански, Живко Тодоров и така нататък. Гледах да се шегувам, без да нападам нито СДС, нито БСП, нито “Дума”, нито “Демокрация”. За мен това бяха колеги, които уважавах. Имах ги за братя. Наивно очаквах, че някой ще ме заобича заради добродушния тон в онова първоначално натрупване на злобата.

Ранният “168 часа” се бореше за онзи преход, който трябваше да се случи. Но не стана. Стана както искаше стопанинът на “Дума”. Затова Блъсков ме покани нещо да споделя, а главният на “Дума”- не. Кой впрочем там е главният?

 

Играта твори бъдеще

Владимир Райчев

Всеки палеонтолог, открил кости на динозавър, има пълното право да ги сглобява, както му дойде вдъхновението. Тази е основната причина за видовото разнообразие на изкопаемите влечуги.

Само че никой днешен Кювие няма да ви опише радостта на птерозавъра от полета, насладата му от лекотата, с която прави във въздуха фигури, които в написаните след милиони години учебници по аеродинамика ще бъдат наречени “висш пилотаж”. Кой би предположил, че загадъчната форма на редичката езерца е просто резултат от игра на младо бронтозавърче?

Това правехме и ние. Забавлявахме се. Всяка стъпка беше лека, защото играта беше увлекателна. Не се замисляхме за историята. Играта не твори история. Тя твори бъдеще.

 

Фатални събития тресат държавата

Неделята мина без гроздова и тупаник - в тихо крадене на чужди бюлетини.

Даже и в “Дума” нямаше нито един “пиян седесар”. А така добре вървеше всичко. Верен на своя бляскав априлски стил, бившият вожд направи новаторска предизборна обява. Декларира, че нямало да гласува, с което уби цялата интрига.

По петите му се издигна на нов етап и неговото обкръжение Милко Балев.

Избирателните комисии обявиха, че си вземат храна от дома и няма да вкусят нищо друго през целия ден. Носеха си запечатани солници, за да не им сипе някой английска сол.

Секретарят на Централната избирателна комисия обяви по телефона пред “Дума”, че списъците са неточни, понеже в компютрите имало вирус. “Дума” обяви, че Министерският съвет заявил, че списъците били оплетени от лоша технологична дисциплина, а приказките за вирусите били слух. Госпожица Хайдутова от “Честните избори” на Кеворкян довърши публиката, като заяви, че 65 на сто от съдържанието на списъците било грешно. Но това бе до неделя.

Дойде понеделник - ден на истината и декларациите.

Едни обявяват, че демокрацията е победила. Други обявяват, че изборите са фалшифицирани. “Ера-3” обявява, че всеки, който е събрал най-много гласове, е заблудил бедните хорица. Шаманът на племето пагу-пагу обявява, че няма да приема на рождения си ден. Шефът на “Инфас” обявява, че е потресен. Албанците обявяват всички за ревизионисти. Между другото София предпочете синия цвят и отново не се разбра със страната. Обсадата на Народното събрание (все още не Велико) все още не е свалена. Ахмед Доган се усмихва под мустак. А още преди месец “168 часа” предупреди - политиците идват и си отиват, бизнесът остава.

Редакционен коментар за изборите - 12.06.1990 г.

 

По следите на изгубеното време *

Радостина Константинова

Първото правителство беше остатък от тоталитарния режим и бизнесът бе една чуждица. После народът цапардоса правителството. Новото обеща пазарна икономика, но първо реши да стегне юздите на частниците. През март издаде решение, а в края на май роди и постановление, с което разрешеното се забраняваше, а забраненото се закрепваше. Така на фирмите на граждани окончателно им бе отрязан пътят зад граница. Постановлението обаче не се забеляза много-много, защото тогава валяха нови обещания, оформени като платформи. Политиците се замеряха с яйца, за бизнес не оставаше време, а времето си летеше по априлски.

Частниците чакаха да минат изборите, та да дойде приватизацията.

Изборите минаха, но дойде парламент. В него едни бяха жертви на тоталитаризма, а други - негови рожби, трети - и едното, и другото, но всички бяха изпълнени с решимост. И като начало забраниха обещаната приватизация. Туриха й един мораториум и се заеха със себе си. Междувременно народът се юрна да регистрира фирми. Но за какво ти е фирма, като нито земя можеш да купиш, нито цех, нито дори машина. Частният бизнес продължи да вари кафета, а на първи юли се появиха първите купони. От шоковата терапия остана само шокът, а пазарната икономика завзе битаците. Депутатите се възмутиха и забраниха спекулата. На 9 юли частниците се възмутиха и казаха, че няма да си плащат данъците, докато не се въведат нови закони.

Държавниците изобщо не се стреснаха и продължиха играта на стражари и апаши.

Депутатите виеха словесни венци на новите закони, но частниците виеха от мъка, защото нови закони нямаше. Вместо това парламентът заши няколко кръпки на Указа за стопанската дейност. Трябваше да се симулира трескава работа. Междувременно данъчните обори надминаха авгиевите. На шестия месец свободно избраният парламент ги разчисти - с десет процента. Така дойде Коледа. Частниците се мъчеха, държавниците ги жалеха и никой нищо не работеше.

И точно когато Христос се роди, пазарната икономика увисна в небитието, защото вече нямаше ни пазар, ни икономика.

*Коментарен обзор в последния за 1990 година брой

 

Ражда се трета политическа сила*

И Ахмед Доган е строител на съвременна България

Стою Бахчевански **

Движението на Ахмед Доган взе 370 хиляди гласа и още в първия тур на изборите спечели 21 мандата в бъдещето Велико Народно събрание. С това засега е третата у нас политическа сила, задминавайки сдружените на “Я. Забунов” земеделци.

На пресконференцията в четвъртък Доган каза нещо ново, което досега в разгорещената кампания не бе изричано. Той каза, че пътят за Европа минава през Турция. Европа няма достатъчно свободни капитали, за да ни помогне. Свободните капитали са в ислямския свят. А ключът към сърцето на ислямския свят е ислямът.

Берекет версин. Звучи доста убедително.

Доларът няма чалма. Властта няма расо. Отношението на властта към движението на Доган, което досега се колебаеше между изписването на веждите и изваждането на очите, занапред ще се характеризира с поговорката “Хем сърби, хем боли”.

В изборната кампания всяка една от двете основни сили преследваше едновременно две взаимно противоречащи си цели. Първо - да привлече мохамеданския избирател. Второ - да привлече тези, които не могат да търпят мохамеданския избирател. Сложна, почти непостижима игра. Тя допадна най-вече на Доган, който държеше мохамеданския избирател в джоба си.

Но млъкни сърце. Нали сме демокрация, нали сме част от хелзинкския процес и политиката се отказа от своето продължение. Доган си е човек като всеки, при това явно доста умен, демократично избран, строител на съвременна България.

Вбесеното население в някои особено патриотични райони все пак може да има една утеха. При 370 хиляди избиратели в България едва ли живеят 1 500 000 турци, както твърди Анкара. Защото едно е ясно - нашите турци дисциплинирано гласуват за Доган.

И вероятно ще продължат да правят така, докато не станем наистина развита демокрация, докато икономиката не е наистина пазарна. Тогава всеки ще гласува както му изнася, а умните хора като Доган ще си отварят фирми.

* Анализ на изборните резултати - 19.06.1990 г.

** Псевдоним на Валери Найденов

 

Подкрепа от Ню Йорк

Изоставане на Балканите

“Уолстрийт джърнъл'' - Европа, 6-7 юли, 1990 г.

... Много жалко, казват преродените социалисти, но стабилна опозиция не може да възникне там, където опозиция не е съществувала или по-голямата част от активното население не си спомня за съществуването й. Резултатът е Румъния, където социалистическите и националистическите тенденции тласкат страната към неофашизъм. Или България, където студентите искат оставката на президента Петър Младенов, тъй като се предполага, че е искал да повика танкове срещу демонстрантите миналата зима. Там се страхуват от репресии в румънски стил, ако прогресивното крило на социалистическата партия, ръководено от премиера А. Луканов, бъде изместена от консерваторите.

Признаците са вече налице. До нас достигна писмо от главния редактор на независимия вестник “168 часа”, Петьо Блъсков. В него той заявява че вестникът ще бъде насилствено принуден да преустанови съществуванието си поради това, че му се отказва възможността да бъде отпечатван. Г-н Луканов, който спечели наскоро изборите, не успя да наложи идеята си за преминаване от планирано разпределение на хартията, което фаворизира утвърдените печатни органи независимо от читателската публика, към борса за хартия, която би дала предимство на популярни и печеливши вестници като “168 часа” Този основан през април т. г. седмичник се разпродава за един ден, плаща на служителите си по-високи от средните заплати, реализира печалба - и не се притеснява да критикува политиката на правителството. Независимо от всичко това вестникът е докаран дотам, че се надява да просъществува благодарение на дотации от Запад - било то под формата на хартия или на конвертируема валута.

Бел. ред: Писмото, за което говорят колегите от “Уолстрийт джърнъл” е всъщност уводният ни коментар, публикуван в брой 10. Колкото до мнението, че вестникът може да разчита само на дотации от Запад, това е извод, до който световноизвестният вестник е стигнал сам. Междувременно “168 часа” получи от общото разпределение хартия, достатъчна за излизането на три броя.

За тази публикация в „Уолстрийт джърнъл” Пресгрупата е задължена на колегата от САЩ Филип Бей