Южноамериканска футболна атмосфера съпътстваше олимпийския финал по тенис в Рио. Централният корт в Олимпийския парк е събрал над 7000 запалянковци, от които поне 1/7 бяха аржентинци. Но викаха повече от останалите.

Нетипично за тениса имаше скандирания с футболни рефрени и напеви. Главният съдия на мача често влизаше в ролята на укротител, като поне стотина пъти подкани трибуните да пазят тишина. Да са контра на аржентинците бразилците пък подкрепяха шотландеца Анди Мъри.

Анди Мъри и Хуан Мартин Дел Потро изиграха уникален и незабравим финал на олимпийския турнир по тенис в Рио. Шотландецът триумфира със 7:5, 4:6, 6:2, 7:5 в двубоя, продължил 4 часа и 2 минути. Така британецът стана първият тенисист в историята, дублирал златото си на сингъл на олимпийския корт, след като бе най-добър и в Лондон преди 4 години.

Мачът се игра в типична южноамериканска футболна атмосфера. Над 1000 аржентинци не спряха да подкрепят Дел Потро, а бразилците, разбира се, викаха за Мъри.

Първият сет за 75 минути предложи изключително оспорван сблъсък, в който накрай Мъри взе преднина – 7:5. Във втория обаче нещата се обърнаха, Дел Потро бе по-концентриран и изравни за 1:1 след 6:4. След това уморатавсе повече и повече започна да затиска аржентинеца, който преди ден игра много тежък полуфинал срещу Рафаел Надал (Испания). Ефективността на Дел Потро рязко спадна и логичното се случи 9 6:2 и 2:1 сета за Мъри.

Обратно на прогнозите за бърз краен успех на шотландеца Де Потро възкръсна и четвъртият сет се превърна в украшението на мача. На старта му двамата си размениха по два пробива до 2:2, но краката на Дел Потро започнаха да се схващат. Аржентинецът обаче геройски се бори до последно. И при 5:4 той имаше началния удар, за да вкара мача в решителна пета част. Мъри изравни, а в следващия гейм Дел Потро беше близо до пробив. При 6:5 за британеца съперникът му спаси един мачбол, но при втория бе безпомощен.

Дълга прегръдка между страхотните спортисти ознаменува края на двубоя. След това двамата седнаха омаломощени по местата си и останаха неподвижни няколко минути. Сълзите в очите на тенисистите безспорно бяха един от най-великите моменти на олимпийските игри досега.

„Очевидно ми беше много трудно да победя в този мач – каза Мъри. – За последните 4 години от игите в Лондон досега преживях много, претърпях операция в гърба. Щастлив съм, че продължавам да се състезавам на най-високо равнище.“

„Ще помня този момент до края на живота си – заяви Дел Потро. - В началото на турнира изобщо не съм предполагал, че мога да стигна до последния мач. Спечелих сребърен медал, който за мен е като златен. Публиката ми помогна много, накара ме да тичам през цялото време, да се опитвам да ударя още една и още една топка. Не се предадох до последно благодарение на феновете. Моята държава беше зад мен и пред малкия екран. Точно заради това се опитах да не се предам и да се боря до самия край.”

Преди 4 години на олимпийските игри в Лондон Дел Потро спечели бронзов медал. Сега в Рио на трето място се класира японецът Кей Нишикори, победил в мача за бронза Рафаел Надал с 6:2, 6:7, 6:3. Медалът е първи за Япония от тениса на олимпийски игри от 96 години.

Отличието е второ за Надал от игрите в Рио, след като той триумфира на двойки със сънародника си Марк Лопес.