МФ: 2020 г. завършва с дефицит от 3,6 милиарда лева

Министерството на финансите

По данни на Министерството на финансите 2020 г. завършва с дефицит от 3,6 милиарда лева.  Това прави 3% от прогнозния БВП. 

Преките фискални стимули през 2020 г. по линия на националния бюджет, включващи социално-икономическите мерки за борба с негативните последствия от пандемията и ресурсите за звената на първа линия, са в общ размер на около 2,8 млрд. лева. Те са подсилени и допълнени и от пренасочени ресурси по линия на програмите и фондовете на ЕС в размер на около 0,8 млрд. лв. или общият ресурс е в размер на 3,6 млрд. лв., което представлява 3 на сто от прогнозния БВП. 

Освен стимулите по линия на бюджета и ресурса от фондовете на ЕС, бяха разработени и финансови инструменти за финансиране чрез Българската банка за развитие (0,7 млрд. лв.) – гаранционни схеми за кредити за засегнати от ограниченията заради пандемията малки и средни предприятия, както и гаранции за търговски банки за отпускане на безлихвени заеми за физически лица в неплатен отпуск и самоосигуряващи се. Чрез финансови инструменти на Фонда на фондовете бяха мобилизирани допълнително около 0,2 млрд. лв. публичен ресурс.

Към края на декември 2020 г. се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма с около 1,6 млрд. лв., съпоставено с актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2020 година. За това допринасят, от една страна, добрите параметри по изпълнението на приходите и от друга, по-ниските от планираните разходи и вноска на Република България в общия бюджет на ЕС.

От страна на приходите се наблюдава преизпълнение на годишните разчети при повечето основни данъци, както и при приходите от социално-осигурителни вноски. Въпреки негативните ефекти на пандемията върху макроикономическите перспективи по отношение на външната и вътрешната среда и растежа, данъчните и осигурителните приходи отчитат номинален ръст спрямо предкризисната 2019 г. от 1,5 на сто.

След период на изразен спад през второто тримесечие при постъпленията в частта на ДДС, последваха месеци на постепенно възстановяване, като в годишен план това забавяне бе преодоляно и приходите превишават плана за годината. Данъчната основа за ДДС от вътреобщностно придобиване отчита ръст на годишна база, като размерът на ефективно внесения ДДС се увеличава спрямо предходната година. Приходите от акцизи са близки до планираните за годината. В частта на преките данъци постъпленията от ДДФЛ бяха по-слабо засегнати от негативните ефекти от пандемията, като към края на годината дори се отчита ръст спрямо 2019 година. Положителен ефект върху постъпленията от тези данъци оказа и приложената веднага след избухването на пандемията мярка за субсидирана заетост, придобила популярност като „60/40“, която спомогна на работодателите, възползвали се от нея, да задържат своите служители и работници. Изпълнението при данъците по Закона за корпоративното подоходно облагане също е добро, като дори надвишава постъпленията за 2019 година. Преизпълнението на приходите от корпоративен данък, ДДС, данъка върху доходите и осигурителните вноски спрямо същите за 2019 г. и актуализираните разчети за 2020 г. са показател за адекватната реакция на държавата с мерки и действия в подкрепа на бизнеса.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП за 2020 г. се очаква да бъдат в размер на 44,2 млрд. лв., при разчетен 43,5 млрд. лв. което е изпълнение 101,5 % спрямо годишния разчет, като при данъчните приходи е 102,5 %. Съпоставени с 2019 г. приходите по КФП нарастват с 0,1 млрд. лв., като ръст се отчита основно при данъчните приходи и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС.

В частта на приходите по националния бюджет най-значително се увеличават постъпленията от данъци (с 0,5 млрд. лв.). Съпоставено с разчета към ЗДБРБ за 2020 г. превишение на плана за годината има при някои от основните данъци и при приходите от социално-осигурителни вноски.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2020 г. са в размер на 47,8 млрд. лв., което е 98,0 % от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП за 2019 г. бяха в размер на 45,2 млрд. лева. По-високите разходи през настоящата година са свързани основно със социално-икономически мерки за минимизиране на ефектите от кризата, в т.ч. плащания по мярка „60/40“, изплащане на месечни добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от август до декември, плащания към земеделските стопани, както и други разходи по одобрените мерки. При съпоставката на капиталовите разходи със същия период на предходната година следва да се има предвид ефекта в 2019 г. от извършените разходи по реализирането на проекта за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС, които са с еднократен характер. Номинално нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, има при социалните плащания, разходите за персонал, разходите за субсидии и други, където са отчетени основната част от разходите, свързани със социално-икономическите мерки за борба с пандемията. 

Вноската на Република България в бюджета на ЕС в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС е в размер на 1,3 млрд. лв., което е с 0,1 млрд. лв. по-малко от планираното със ЗДБРБ за 2020 г.

Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2020 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец януари 2021 година.

Коментари

Задължително поле