29 на сто е недекларираният труд в България, показва изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България, представено на кръгла маса. Проучването е проведено сред 630 предприятия, в които освен работодателят, въпросник попълват и работниците. Пет вида недекларирана заетост се използват у нас. Най-често става въпрос за работа на договор с фиктивни клаузи, като част от парите се дават на ръка.

На второ място се прилага практиката да не се изплаща извънреден труд, както и да се ползват прикрити трудови договори – тоест сключва се граждански договор, за да не плаща работодателят осигуровки, едва след това се прилага практиката да се наемат хора без договор.

Най-високи са дяловете на сивата заетост във Видин, Варна, Сливен, Ямбол и София област. 91% от работниците и 83% от работодателите смятат, че недекларираният труд се прилага, защото законите у нас оставят вратички.

Други фактори са ниските санкции, както и демотивацията на хората да плащат осигуровки, защото не вярват в здравната и пенсионната система, показва още изследването. Най-много хора, които работят недекларирана заетост, са в секторите преработваща промишленост, строителство, ремонт на автомобили и селско стопанство.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров различни изследвания за сивата икономика у нас показват, че делът й намалява. За последните 10 години делът на икономиката на светло се е повишил от 64% до 80 на сто, допълни той.  Пандемията сега показа колко е важно работниците да се осигуряват на реалните доходи. Сега се видя, че на помощта на държавата може да се разчита, само ако бизнесът работи на светло, отбеляза и зам.-министърът на финансите Даниела Петрова.

Проведените изследвания сред работодателите и сред работниците потвърждават предварителните изследователски хипотези за наличието на зависимости между основните образователни и професионално квалификационните характеристики на наетите лица и вероятността тези лица да бъдат включени в сиви практики на работното място, показва още проучването на АИКБ.

 Ниско образованите лица, с минимални професионални познания и ниски квалификационни равнища успяват да намерят ниско платена работа на позиции и длъжности, които са на дъното на йерархията на предприятията. Колкото по-ниско квалифицирано е дадено наето лице, толкова по-силно е уязвимо то към включване в практики на недекларирана заетост;

 Наетите лица със средни квалификационни и професионални равнища обикновено заемат позиции и длъжност от "златната среда" в йерархията на предприятията. Интересното е, че тази категория лица са в средна степен уязвими към практиките на недекларираната заетост.

 Колкото по-високо в йерархията е наетото лице, толкова по-ниска е вероятността от включване в недекларирана заетост.