30 март - международен ден на апитерапията

Д-р Филип Търч (1844-1917) - баща на модерната апитерапия

Д-р Стоймир Младенов-  баща на модерната апитерапия в България

Апитерапията като метод включва приложението на всички пчелни продукти (пчелен мед, прашец, прополис, пчелно млечице, пчелна отрова, восък и апиларнил и пчелен въздух) с лечебна и профилактична цел.

От древни времена хората използвали хранителните и лечебните свойства на пчелните продукти. Древните гърци, римляни, китайци и египтяни успешно са прилагали мед и прополис за лечение на рани и заболявания на храносмилателният тракт. Хипократ, Целзий и Гален често споменават лечебните свойства на пчелните продукти.

Пчеларството е било любимо занимание на славяни и прабългари, които добре са познавали лечебните свойства на меда, восъка и прополиса.

Бих искал накратко да насоча вниманието към употребата на пчелна отрова през един труден период от развитието на медицината - 19 век.

През този век работи д-р Земелвайс - пионер на Антисептиката, който преминал през огромни страдания, опитвайки се да убеди колегите си, че животът на много родилки, страдащи от родилна треска, може да бъде спасен. Когато той започнал работа в отделението по акушерство в Университетската болница на Виена, смъртността от родилна треска е била около 26%, дължаща се основно на сепсис причинен от лекарите, които не измивали ръцете си между отделните пациенти. Дезинфекцията тогава не била позната. Отново академичните власти игнорирали и отхвърлили неговото мнение, въпреки че въвеждайки измиване на ръцете с разтвор на хлорна вар е успял да намали смъртността до 0.5%.

През 1847 година на 47 г. той е настанен от близките си в дом за стари хора, където имал многократно нервни кризи и две седмици по-късно умира след упражнено насилие от страна на персонала.

Няколко години по-късно д-р Йозеф Листер въвежда антисептика в хирургията, като признава приноса на Земелвайс. Той се смята за баща на антисептиката.  

Има много прилики между живота на д-р Филип Търч и биографията на д-р Земелвайс. Търч е бил юноша, когато Земелвайс открива профилактиката и губи битката за утвърждаване на истината.

И двамата лекари е трябвало да се изправят в битка срещу догматизма в медицината през 19 век във Виена.
Д-р Търч е роден на 30 март 1844 г. Прапорище (западна Бохемия) по това време част от Австро-Унгарската империя.

Той е страдал от ревматизъм и дълго време не е могъл да намери лек за постоянните ставни болки, въпреки високата си квалификация като лекар в Марибор. Един ден, случайно преминавайки покрай пчелин, той получава много ужилвания. За негова голяма изненада оттогава болките му постепенно започнали да намаляват и подвижността на ставите се подобрила. Това силно го впечатлило и едва тогава обърнал по сериозно внимание на работата на руския иследовател М.И. Лукомски (1864), относно терапевтичния ефект на пчелната отрова.

Години по-късно той прилага на дело всичко това, лекувайки пациент с невралгия и глухота, на който до този момент никой не могъл да помогне. Болният молил за приложение на нов метод на лечение. Така Търч решил да приложи пчелна отрова, като периодично аплицирал определен брой пчели. В началото нямало подобрение, но и без негативен ефект. Един ден след поредната апликация пациентът започнал да се подобрява и накрая бил напълно излекуван.

Търч продължава своите наблюдения и клинични опити през следващите 10 години, като през 1889 г. той представя пред университета на Виена своите забележителни наблюдения относно приложението на пчелната отрова и огромния брой успешно излекувани пациенти, но бил посрещнат с враждебно и недобронамерено отношение от академичната общност.

Скоро след това е бил принуден да напусне Виена от страх да не бъде интерниран в психиатрична болница, което е било честа практика по това време. В Университета до този момент винаги публикували докладите  на поканените гости, но неговият така и не бил публикуван. Научната общественост постъпила по същия начин както и с Франц Месмер, Луи Пастьор и Игнац Земелвайс.

Той решава да се върне в Марибор и да продължи своята работа, оставяйки няколко публикации, както и книга публикувана 1910 г.

В своя “Report on the Peculiar Connection between Bee Stings and Rheumatism” (1888) той описва лечението на 660 болни, страдащи от ревматизъм.

При 82% от болните е постигнато пълно излекуване (544 пациента), при 15% от тях добро възстановяване (99) и само при 3% (17) пациенти от болните не е имало подобрение. Въпреки че неговия клиничен опит бил категорично отхвърлен от научната общност в Австрия, спечелил последователи от Франция, Англия и Германия, които подкрепили неговите заключения от лечебното приложение на пчелната отрова. Доктор Търч умира сам в Марибор (сега град в Словения) на 28 октомври 1917г., игнориран и отхвърлен от своите съвременници.

Днес неговото име не се появява в нито една европейска медицинска енциклопедия или доклад от австрийската научна академия, университета във Виена и други академични общности. Името му  може да бъде открито само в Словенска енциклопедия и музея на Апикултурата в Радовлица, Словения.

Доктор Рудолф Търч (офталмолог от Виена) последва пътя на своя баща, като през 1912г. публикува научната му дейност на немски език и на дело продължава семейната традиция в лечебното приложение на пчелна отрова.

През 2006 г., след конгреса по Апитерапия в Пасау, Германия по инициатива на организацията ”Bees for life”, 30 март (рождената дата на д-р Търч) беше официално прокламиран за международен ден на Апитерапията в чест на пионера на лечебното приложение на пчелната отрова. Авторът на статията имаше честта и удоволствието да бъде един от 15-те делегати, които участваха в това събитие в родното място на Д-р Филип Търч- Прапорище (Чехия).

Днес д-р Търч се приема за баща на модерната Апитерапия, в частност лечебното приложение на пчелна отрова.

Доктор Бодог Бек (1871-1942)  в своя учебник ’’Тhe bible of Bee venom therapy’’ използва за първи път термина Апитерапия при лечението с пчелна отрова. Роден в Унгария, заминава да практикува в САЩ, като се смята за пионер на Апитерапията там, вдъхновява и мотивира много последователи, специално Чарлс Мраз (1905-1999), който участва в създаването на Американската Апитерапевтична организация.

Днес пчелната отрова намира приложение за лечението на ставно-дегенеративни заболявания (остеоартрити), цервикоартроза с вертижен синдром, радикулит, плексит, периартрит, невралгии, епикондилит (tenis elbow), реактивни артрити (синдром на Райтер), псориазис, алопециа ареата, лаймска болест, синдром на хронична умора, фибромиалгия, хроничен болков синдром, леки форми на депресия и много други.

Списъкът на заболяванията е много дълъг, затова помествам само част от тях.

Важно е да отбележим, че пчеларите много рядко боледуват от злокачествени заболявания.

Начини на приложение:

- директна апликация - при постепенно покачване на броя на пчелите

- микроапипунктура - съвременно направление, при което пчелната отрова от една пчела със специална пинсета се разпределя на определени акупунктурни точки

- внасяне с ултразвук - фонофореза 

- Апитоксин(флакони) - подкожно приложение

- Външно приложение (унгвенти, линименти, кремове и гелове)

Прилага се задължително след проба за чувствителност и се проследява от лекар - апитерапевт с опит в тази област.

Пациентът задължително подписва форма за информирано съгласие (Consent).

Макар и много рядко, може да се стигне до алергична реакция.

Необходима е теоретична и практична подготовка на пациента за действие при алергична реакция, като задължително се предписва спринцовка, съдържаща Епинефрин (Епи-пен).

Самолечение не се препоръчва.

В течение на еволюционния процес пчелната отрова се превръща в специфичен дразнител, способен дори в минимални количества да мобилизира защитните сили на организма, отключвайки твърде сложна ответна реакция. Организмът отреагира чрез преустройство и мобилизиране на хормонални, имунни и нервни фактори с цел да запази жизнените си функции и регулаторни механизми. На мястото на ужилването се наблюдава асептичен възпалителен процес с оток, зачервяване и подуване.

Ако бариерата на клетъчно и хуморално ниво бъде преодоляна, организмът отреагира с обща неспецифична защитна реакция, осъществена чрез хипофизо-надбъбречната система (стресова реакция или синдром на приспособяване).

Пчелната отрова оказва стероиден и нестероиден противовъзпалителен ефект.

При системно приложение, пчелната отрова на фона на един общо тонизиращ ефект, повлиява благоприятно възпалителният процес, болката и възпалението.

Апитерапията в България

В България д-р Стоян Драгнев (1938) за първи път прилага пчелна отрова с лечебна цел. От 1919 до 1926 работи като директор на държавната болница в Стара Загора. След завръщането си от специализация във Виена той лекува ревматизъм, артрити и заболявания на нервната система.

Тук трябва да отбележим огромния принос на д-р Стоймир Младенов за развитието на Апитерапията в България и по света. Своята научна и клинична дейност той провежда в санаториума в Кюстендил (1958-1975 г.). Броят на болните, преминали успешно лечение е над 20000. Приносът на д-р Младенов за неговото награждаване от световната организация Апимондия със златен медал се състои в следното: установява, че различните сортове мед притежават различни лечебни свойства в зависимост от вида на растенията от които е събран. Стига до извода, че антибактериалните вещества в меда имат растителен произход и летлив характер. Открива хипосенсибилизирашите свойства на пчелния мед, което позволява приложението му за лечение на алергични заболявания.

Разработва в практиката аерозолов, електрофоретичен, локален и орален метод за приложение на меда.
Въвежда лечението на възпалителни и алергични заболявания на дихателната система (ринити, фарингити, синуити, трахеити, бронхити и др,).

Разработва методики за комбинирано приложение на пчелните продукти.

През 1998 г. на 12 конгрес на Апиславия е предложен за Нобелова награда за огромен принос в област на медицина и екология.

Днес д-р Младенов се приема за баща на модерната Апитерапия в България. През този период е развивал широка образователна дейност в областта на Апитерапията в Югославия за което което им заслужено признание. Съвместната му книга с Миленко Радославович, „Лечение с пчелни продукти Апитерапия и основи на пчеларството“, е издадена и на сръбски език.

Съществен принос за развитието на Апитерапията у нас имат д-р П. Починкова, проф. П. Пейчев.

Д-р Стоян Шкендеров и Цеко Иванов имат голям принос за физико-химичния анализ на пчелната отрова.

Проф. Л. Пейчев е работи в областта на фармакологичните свойства на прополиса, като доказва че прополис от Родопите превъзхожда някои от най-добрите световни образци.

В момента проф. Банкова работи в областта на физико-химичния анализ на прополиса и е водещ световен специалист  в тази област, като ежегодно организира семинари за прополиса.

Днес в международен мащаб трябва да споменем огромния принос в организационно и практическо приложение на Апитерапията на д-р Стефан Стангациу от Румъния, който създаде една силна Румънска школа от над 500 лекари апитерапевти.

Постижения на Апитерапията

Лечението е по-бавно и продължително , но с траен ефект, природосъобразно, с малко странични ефекти.  
Прилагайки холистичен подход в лечението, прави възможно максимално мобилизиране на резервните възможности на човешкия организъм.

Апитерапията е насочена в повечето случаи към причината на заболяването (или подпричината) и към възстановяването на нарушеното равновесие в организма.

Разглеждаме Апитерапията като формa на хармония между човек и заобикаляща среда. Надеждно поставена диагноза при използване на всички необходими инструментални и лабораторни средства е необходима. Преди започване на лечението се провежда дезинтоксикация с всички възможни средства. Съобразяваме се с възрастта, теглото, общото състояние и разположението на органа на пациента.

Медоносната пчела - изключителен природен фармацевт!

Бих желал да обърна внимание  на по важните пчелни продукти.

Медът е не само източник на лесно усвоими въглехидрати и минимални но съизмерими количества витамини и микроелементи. Не дразни стомашната лигавица за разлика от захарта. Медът стимулира клетъчната апоптоза (програмирана клетъчна смърт) при  ракови клетки чрез деполяризация на клетъчна мембрана.

Съдържанието на полифеноли определя противовъзпалителната активност. Потиска COX-2 активността и стимулира синтезата на азотен окис чрез съдържащите се полифеноли и флавони. При простудни заболявания е препоръчително да се приема мед с прополис, лимон и билков чай, като ефектът е по-добър в сравнение с готовите сиропи за кашлица и простуда.

Мед и прополис протектират срещу неблагоприятните ефекти на радиацията.

Българският мед е с много високо качество, като в някои случаи надминава най-добрите световни образци. Но поради системно неглижиране на отрасъла не заема своето достойно място. Средната консумация на човек за година у нас е под 500 гр. Повишаването и само с няколкостотин грама би довело реализиране на по-голямо количество мед на вътрешния пазар и пряко отражение за пчеларския бранш и здравословното състояние на нацията.

Прополис - многокомпонентна сложна система от биологично активни вещества 

Пчелите го събират от кестен, върба, топола и други растения, чиито пъпки напролет са лепкави. Това се дължи на растителните смоли (флавоноиди и флавони), които растенията използват за собствена защита. Съдържа също така восък, ефирни масла, цветен прашец, органични киселини и други съставки. Пчелите събират точно това, което им трябва. Интересен е фактът, че прополис от различни части на света и с различен състав има приблизително еднакво действие. И дори пчелите успяват в различен период от развитието на пчелното семейство в зависимост от нуждите да съберат точно този прополис, който им трябва. Пчеларите събират прополиса със специални мрежи.

Приготвя се т. нар. хидроалкохолен разтвор по определен начин. Съхранен в хладилник, той е изключително благоприятен като имуномодулатор, антиоксидант, детоксикатор на черния дроб. Прилага се 10 до 30 капки един до два пъти дневно. Дозите се определят от апитерапевт. Децата след 3-4 г. възраст също могат да приемат прополис при необходимост, но трябва да се избягва алкохолният разтвор. Предлага се също така воден и маслен разтвор на прополис,

Прополисът стимулира клетъчната апоптоза. Всяка една клетка, която е излязла извън контрол поради някаква злокачествена дегенерация, което се случва ежедневно с много клетки, имунната система я улавя и стимулира нейната клетъчна смърт. Тоест, прополисът изчиства тялото от дегенериралите клетки. Затова кожата на хора, които приемат големи дози прополис, видимо се подмладява след продължително лечение от 3 до 6 месеца. Устойчивостта на организма рязко се подобрява след няколко курса. Една простуда, бронхит могат да бъдат успешно лекувани в началото им само с прополис. При заболяванията на храносмилателния тракт като язви, гастрити и колити, резултатите са много добри. Хронични хепатити, дискинезии и стеатози се повлияват благоприятно.

Влиза в състава на мехлеми за трудно заздравяващи рани, изгаряния, декубитуси, трофични язви. Не причинява ресистентност и дисбактериоза. Действа само върху патогенните (болестотворни) микроорганизми. Увеличава активността противовирустните препарати. Синергичен ефект с антибиотиците, много добър имуномодулатор, стимулира здравината на клетъчната мембрана.

Досега са известни над 2800 научни проучвания за прoполиса.

Прашецът – срещу хроничен колит, стрес и физическа умора

Пчелен прашец е източник на въглехидрати и белтъчини (ненаситени аминокиселини), богат на минерали, витамини, микроелементи и биологично активни вещества.

Да се приема пресен, замразен или изсушен, предварително разтворен във вода, сок, чай, кисело мляко или др. течности след хранене, като се  дозира индивидуално. Наскоро е доказана ролята на прашеца като мек антидепресант, инхибира МАО (моноамино оксидаза). Оказва протективен ефект върху чревната мукоза. Може да се приема продължително време.

Пергата е 3-4 пъти е по-активна от прашеца, по-слаб алерген е от прашеца, укрепва стената на кръвоносните съдове. Това е прашец, който пчелите са съхранили в питите и е претърпял структурни промени, частично разграден от ензимите на меда и от млечно-киселата флора. Това е най-добре балансирания и усвоим пчелен прашец, който се приема в по малки количества.

Пчелното млечице е един сложен продукт. Има регулиращ ефект върху вегетативната нервна система. То е едно прекрасно средство, което може да бъде използвано за тонизиране на организма при деца и възрастни хора. Прилага се натурално или замразено задължително под езика за две-три минути, за да се резорбира.

Лиофилизирани капсули също са добър избор. Никога млечицето не се гълта директно. То е много чувствителен продукт на висока температура и светлина.

Пчелно млечице притежава анаболно действие, като подобрява тонуса има имуномодулиращ ефект и понижава кръвната захар. Съдържа Пантететонова к-на( Вит. В 5) и подобрява апетита. Доказано е  благоприятното повлияване на симптомите при перименопауза - клинично проучване. Благоприятства лечението на хронична умора и анорексия. Стимулира обновяването на стволовите клетки.

Защита от стареене

Налице са подмладяващите свойства на пчелните продукти като са установени са по-дълги теломери на хромозомите при пчеларите.

Проучване в Германия между 550 пчелари показва, че живеят 3 г. по-дълго.

Задължително е всеки нов пчелен продукт да се въвежда последователно, като по този начин се дава възможност на храносмилателната система постепенно да се адаптира.

Въздухът от кошера балансира организма

Това са така наречените пчелни къщи. В къщата пчелите се намират отдолу, отделени с мрежа. Отгоре е поставено дървено легло. Човек може да легне и да почива половин-един час. Доказано е, че пчелният кошер променя енергийно полето в близост и това оказва балансиращо влияние върху чакрите (енергийните центрове в тялото). Въздухът е наситен с ароматни вещества от меда, прополиса, прашеца и другите пчелни продукти.

Също така пчелният въздух може да се инхалира и през маска.

Всеки пчелар знае как ухае, когато вади мед. Затова е за предпочитане медът, който е пресован, а не центрофугиран. При пресоването се губят минимум ароматни вещества от меда. По тази причина е най-ценен медът в пита.

Пчелните продукти в условия на пандемия

Днес в условията на Ковид 19 нараства ролята на пчелните продукти, които безпроблемно могат да се използват за профилактика и лечение на по леките и средно тежки случаи на Ковид 19 успоредно с предписаните медикаменти. Но това може да стане само след задълбочен преглед от лекар специалист. 

Тук трябва да споменем едно голямо медицинско изследване, проведено в китайския град Ухан, от който тръгна пандемията. От изследвани 5115 пчелари в епицентъра на коронавируса в Китай няма нито един заболял, нито пък е развил симптоми на Ковид-19.

Това сензационно съобщение прави китайският лекар д-р Вей Ян в научното списание Токсикон през април. По това време, според данни на коронавирусния ресурсен център Джонс Хопкинс, глобалният брой на потвърдените случаи на COVID-19 е над 2 млн. Докладът на китайските специалисти е обсъждан през април и от международната колегия и апитерапетвите от цял свят са потвърдили подобни наблюдения.

В провинция Хубей, епицентър на COVID-19 в Китай, местната асоциация на пчеларите изследва над 5000 пчелари в разгара на епидемията от 23 февруари до 8 март т.г. Резултатите са повече от сензационни и обнадеждаващи. Установява се, че нито един от тези пчелари, включително 723 от тях, които живеят в Ухан, откъдето тръгна огнището, не е развил симптоми на COVID-19. Здравето на всички е напълно е нормално.  
Доказано е че пчелната отрова блокира АСЕ рецепторите на клетката, чрез които коронавируса се прикрепя.

Вероятно пчеларите като цяло са по-здрави в резултат на ужилванията, начина на живот, както и редовния прием на пчелни продукти, включително пчелен прашец, прополис и пчелно млечице.

За момента се провеждат такива проучвания в Европа и наблюдения у нас, като първоначалните резултати са обнадеждаващи, но се се споменават и единични случаи на заболели пчелари. Но задълбоченият анализ на всеки един случай открива срив на имунната система по една или друга причина, като  стрес, придружаващи заболявания или предхождаща не наложителна употреба на антибиотици и други. Тепърва предстои да се направи задълбочен анализ на събраните данни.

Всеки ден приложението на пчелни продукти и пчелна отрова (Апитерапия) става все по-широко разпространено и благодарение на холистичния си подход и ефективност, привлича много нови последователи.
Апитерапията и употребата на пчелни продукти придобива все по голямо значение за здравословния статус на хората като ефективно средство за профилактика и лечение..

Авторът е специалист по Вътрешни болести, Апитерапия, Мануална терапия, Хомеопатия в гр. Хисаря