Някои хора се страхуват от враждебно завладяване от извънземни, когато може да има заплаха, дебнеща много по-близо до дома (и това не са разумни роботи). Ако молекула като ДНК се види в огледалото, нейното отражение ще покаже същата молекула, обърната наобратно, подобно на вездесъщото огледално селфи. Но огледалната версия не може да се постави перфектно върху оригинала, точно както лявата ви ръка не може да се постави перфектно върху дясната. Засега не е известно дали тези хипотетични компоненти на „огледалния живот“ съществуват. Ако някога се появят, те биха могли да унищожат живота, какъвто го познаваме, отвътре навън, пише Popular Mechanics.
Подобно на хората, много молекули са левичарски или десничарски. Като оставим настрана липсата на истински ръце, това означава, че те се срещат в две огледални форми. В ДНК тази „ръкохватка“ се проявява в посоката, в която се извива двойната ѝ спирала . В аминокиселините, градивните елементи на протеините, тя идва от това как четири различни групи атоми са разположени около централен въглероден атом, подобно на лява ръкавица спрямо дясна. Ако една от тези молекули наистина имаше ръце, с които да държи смартфон и да си направи огледално селфи, изображението щеше да я покаже с противоположната ръка. Този огледален образ е версията, която учените никога не искат да съществува. Засега това остава хипотетично, но бактериите и други форми на живот, изградени от огледални молекули, биха могли да се промъкнат през имунната система на организма и други защитни сили. Въпреки предупрежденията, че такива организми никога не трябва да се правят в лаборатория, един нечестен учен може да иска да играе на Франкенщайн. Микроскопични ужаси биха могли да бъдат използвани като биологични оръжия или неконтролируем експеримент би могъл да избяга в света, преди някой да успее да го елиминира.
Огледалният живот в момента се разглежда като маловажна, но потенциално апокалиптична заплаха за биосигурността. Притеснени какво би могло да се случи, ако някога се появи на Земята, екип от изследователи от Университета Стратклайд и Университета Дърам във Великобритания предложи начин за откриването му с помощта на поляризирана светлина . Методът им се основава на кръгово поляризирана луминесценция (CPL) : светлина, чието електрическо поле се върти като тирбушон, докато се движи, по посока на часовниковата стрелка или обратно на часовниковата стрелка. Подобно на молекула, това въртене може да бъде ляво или дясно. Учените наричат тази „хиралност“ (ориентация на ръчността) хиралност. Живите същества почти винаги използват само една от двете огледални форми, или енантиомери, на всяка от ключовите си молекули, което се смята, че им дава биологично и физическо предимство.
„Този подход се основава на оптични кръгово поляризирани луминесцентни (CPL) сигнатури, генерирани от флуоресцентни сонди, които се свързват с субклетъчни цели (напр. мембрани, органели, нуклеинови киселини и др.)“, казват изследователите в проучване, публикувано наскоро в Royal Society Open Science . „Сондите могат да бъдат или ахирални, или вътрешно хирални.“
Повечето аминокиселини, кодирани в живите организми, са левичарски, въпреки че някои огледални форми се срещат естествено и не представляват заплаха. Има само малък шанс първичните огледални организми да оцелеят от ранните дни на еволюцията или да се появят върху метеорити. Това, което тревожи изследователския екип, е изкуственият огледален живот. Те предлагат използването на флуоресцентни или луминесцентни сонди, които се прикрепят към биологични структури и разкриват дали тези структури са огледални версии, въз основа на тяхната супрамолекулярна хиралност: левичарската структура, която произтича от това колко молекули са подредени заедно, а не само от всяка молекула поотделно. Засега това е само мисловен експеримент, но подходът би могъл да проработи и да бъде адаптиран към съществуващите технологии, като камери и микроскопи, за търсене на огледални молекули и предотвратяване на биоапокалипсис.
Ето как би работило: флуоресцентна сонда се закрепва към цел вътре в клетката, като например мембрана или верига ДНК. Когато сондата свети, посоката на молекулата, към която е прикрепена, оформя светлината, която излъчва, така че светлината излиза, въртяща се малко повече в едната посока, отколкото в другата. Сонда, свързана с обикновени биологични молекули, би светела с едно завъртане. Същата сонда, свързана с техните огледални еквиваленти, би светела с противоположното завъртане. Този обърнат сигнал би бил червеният флаг за огледален живот.
Дори не е необходимо да съществува огледален живот, за да бъде тестван методът CPL.
Изследователите биха могли да го изпробват върху Z-ДНК, естествено срещаща се форма на ДНК, чиято двойна спирала се усуква наляво, вместо надясно. Z-ДНК не е истинска огледална молекула, тъй като е изградена от същите градивни елементи като обикновената ДНК, просто навита по различен начин. Но обърнатата ѝ спирала я прави удобен заместител за тестване дали сондите могат да различат едната посока на спиралата от другата. Използването на няколко вида сонди би могло също да помогне за изключване на фалшиви положителни резултати, които биха могли да хвърлят цялата планета в паника. Сондите, които имат собствена „ръка“, могат да реагират различно от сондите без такава, което помага за отчитане на подвеждащи показания. Други сонди, които произвеждат CPL, са проектирани специално за РНК , която функционира и се държи по особено разнообразни и сложни начини. Някои сонди, които включват аминокиселини, също произвеждат CPL, когато са свързани със специфични молекули и биха могли да бъдат добавени към инструментариума.
„Ще е необходима тясна координация между биолози и химици, за да се осигури библиотека от флуоресцентни CPL-активни биологични сонди, които могат надеждно да идентифицират огледален живот, ако се срещне с него“, казаха изследователите. „Методът CPL би могъл да осигури анализ от първа линия за идентифициране на съществуващи биологични опасности от огледален живот, като същевременно предлага основа за усилия за бионаблюдение, които вероятно биха били необходими за практическа защита срещу изкуствен огледален живот.“