365 мига безразличие

БУЛФОТО

Измина точно година от оставката на Борислав Михайлов като президент на БФС. 365 дни, през които нищо не се промени по високите етажи на родния футбол. Много шум за нищо се оказа цялата история за рестарт в родния футбол. В крайна сметка си тръгна  само легендарният вратар. Антуражът му остана, борещ се за неговото място и паралелно за все по-дълбоко потапяне на националния отбор. Трагедията днес е пълна! България е новото футболно джудже на Европа, а национали бягат като окуцели жирафи от отбора, оправдавайки се с контузии и настинки. Положението е майка плаче,  грамофон свири ... Да, днес кънти най-тъжната песен в историята на БГ футбола.  

Държавата афишира проверки, ревизии и куп други мерки, но накрая всичко се оказа само залп за елиминирането на Михайлов и отнемането на правомощията на първия вицепрезидент Йордан Лечков. Година след появата на „качулките“ в „Дома на футбола“ в Бояна  разкритието е за едни съмнителни 150 хиляди лева. Сума, която на фона на големите пари във футбола е равнозначна на 15 или по-скоро на 1,50 лева за средностатистическия българин. 

Колкото до оставката на Боби Михайлов – тя беше наистина драматична и ефектна. Поиска я лично министър-председателят Бойко Борисов, а вратарят не я подаде. Малко след това в офисите на „Дома на футбола“ нахлу ГДБОП и вратарят капитулира. Между двете събития няма нищо общо, ако попитате някой идиот. В настаналата суматоха дори 0:6 от Англия, коствало и главата на селекционера Красимир Балъков, бледнееше.  
Година след влизането на антимафиотите в БФС, няма резултат от акцията. Бяха иззети лаптопи, документи, а петима служители задържани по време на операцията. Сред тях бе и председателят на Съдийската комисия Йордан Сталев, по-късно сменен заради задаващия се уж скандал. Говори се, че и други са били привиквани на разпит, някои дори с белезници, но официално имена не бяха разкрити. Всичко отново бе скрито-покрито.

Въпреки показните действия, арестувани за корупция или уреждане на мачове няма. Поне не в България. В Италия, Германия, Испания, дори Турция такива акции имаше през годините, но у нас явно за благото на футбола ни действат най-честните и почтени ръководители в света. Пред „Труд“ от пресцентъра на ГДБОП ни насочиха към специализираната прокуратура, оттам пък не разкриха на какъв етап е разследването и нещата са ... „обаждайте се по-често“. 

И каква стана тя? Временният президент Михаил Касабов обяви, че няма намерение да се кандидатира за постоянен и това развърза ръцете на другите от изпълкома. И само как ги развърза! България вече е футболен слабак, който не само го бият под път и над път, но и изобщо не знае къде се намира. Заради лични каузи, представяни за национални, само за 10 години „лъвовете“ станаха мишки за игра на „Том и Джери“. Стигна се дори до абсурда играчи да имитират „куцо и сакато“ само и само да си спестят резила да излизат обречени на терена с герба на гърдите. Падението е в ход и никой не знае до какъв по-мащабен срам ще доведе страната  ни. Едва ли и господата от изпълкома са наясно, а и едва ли това ги вълнува повече от личните им интереси.   


Кой обаче днес може поне да прикрие със смокиново листо голият ни Цар футбол?Желание афишира Христо Порточанов, но глутницата от изпълкома засега вижда в него  един Дон Кихот, който иска да се бие с вятърни мелници. Той обаче не мисли така. Ще видим. Появи се информация, че при смяна на политическата ситуация на конгреса на 11 декември самият Боби Михайлов може да поиска да се завърне. Той мълчи по темата, но близките му категорично отричат такъв вариант. Емил Костадинов също нищо не казва. И не само защото обикновено той обича да си мълчи. Явно не бърза да обявява нищо, за да не стане мишена преди 11 декември. Но се говори за солидна негова кампания през последните месеци от град на град. Търсят се и други варианти. Различни имена се завъртат в пространството като адвокат Иво Ивков, бизнесменът Петър Величков и други от този калибър. Чакат се още смелчаци.

Какафонията днес върви  на макс. И сега, година по-късно, когато всичко изглежда загубено, изпълкомаджиите вече се чувстват далеч по-уютно като ръководители. Даже не се свенят да правят язвителни коментари след загубите на клетите ни национали. Едни дават съвети за избора на състав, други директно свикват пресконференции, за да обясняват кой колко е слаб. Това го знаем, виждаме го. Даже свикнахме. Но едва ли виновници са единствено играчите и треньорите.
Факт е, че родните клубове започнаха да налагат млади таланти, но не заради онова правило за двама титуляри до 21 години, каквото в един момент бе приложено, но не се хареса на силните на деня, а от немотия. „Ботев“ (Пд) флиртува с фалита, „Левски“ също бе близо до него. „Локо“ (София) от години крета по долните дивизии, защото няма необходимите ресурси, а други клубове с история като „Спартак“ (Пл), „Дунав“ и „Спартак“ (Вн) са в будна кома. Сега е модерно в елита да има отбори без минало (и бъдеще), без публика, без да генерират зрителски интерес. Време на проекти, които тотално объркаха гените на БГ футбола. Затова и няма защо да се шокираме от факта, че България вече е футболното джудже на Европа. 

Коментари

Задължително поле