Вулкан изригна на малък остров в Япония Изригването не е причинило щети и няма жертви

Пожар от незагасена цигара евакуира жилищен блок в Перник, изгорял е 48-годишен мъж

Красимир Вълчев: 419 училища са в грипна ваканция, очаква се днес да бъде обявена в още учебни заведения

134 млн. евро са преките чуждестранни инвестиции във Веаликотърновска област за година Най-много са вложените средства в промишлеността

Апаши разкостват монтанско село

Газови бутилки избухнаха в библиотеката на Лионския университет, сградата гори По първоначална информация има един пострадал

Жена загина при катастрофа край Варна

Вицепремиерът Марияна Николова към бизнеса: Нашето сътрудничество създава „добавена стойност“

Повдигнаха обвинение на двама за притежание на близо 5 килограма коноп

Националното ни малцинство в Сърбия може да използва женски фамилни имена по правилата на българския език

Дават две данъчни облекчения за деца с увреждания

Отменен полет за Барселона остави близо 200 пътници на Летище София

Адвокатът на Харви Уайнстийн отказа да го защитава

Заловиха невръстен крадец, измъкнал ловко 400 лева от магазин Хлапакът влизал в бакалията като отварял секретната ключалка, а на излизане отново заключвал

Министър Вълчев: През следващите десетилетия постъпващите на пазара на труда млади хора ще бъдат едва 2/3 от навлизащите в пенсионна възраст

6 от 1 милион китайски писатели дойдоха у нас Догодина се навършват 70 години дипломатически отношения между София и Пекин

На срещата в СБП: Димитър Христов, Чън Чуан, Шъ Цайфу, Боян Ангелов (председател на СБП), Йен Дзинмин (зам.-председател на Асоциацията на китайските писатели), акад. Антон Дончев, Лиу Тин, Лин Набей, Чан Июаниуан.

Акад. Антон Дончев разкри, че пише роман „Пътят на коприната”

Колко са китайските писатели? Не би трябвало да се изненадате: 1 милион автори!

Шефовете на професионалната писателска гилдия на Китай посетиха Съюза на българските писатели и разказаха как функционира тази мегаструктура – 31 регионални съюза на провинциите и 4 мегаполиса, какви литературни жанрове са предпочитани от новите поколения, от кои езици се превежда най-често в Китай, а и къде те биха искали да видят книгите си преведени.

Делегацията от видни китайски творци пристигна у нас само няколко дни след визитата на китайския премиер Ли Къцян. Посещението беше по покана на Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, и е част от формата „16+1” за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Посещението беше резултат от договор между СБП и Асоциацията на китайските писатели, чийто зам.-председател Йен Дзинмин е и главен редактор на в. „Изкуство и литература”. Именно той преди две години посрещна Боян Ангелов, Здравка Евтимова и Иван Гранитски при посещението им в Пекин.

Сега китайската делегацията, водена от г-н Йен Дзинмин, пристигна в София от Букурещ, където са проведени разговори за съвместна дейност. Шестимата китайски писатели бяха приети от зам.-министъра на културата Амелия Гешева и обсъдиха възможности за разширяване на двустранните отношения в областта на преводите. В състава на делегацията бяха г-жа Лин Набей, г-н Чън Чуан, г-н Шъ Цайфу, г-жа Лиу Тин и г-жа Чан Июаниуан.

След срещата на 12 юли в Министерството на културата гостите посетиха Пловдив и изразиха желание да вземат активно участие в програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата”. На 13 юли в София се проведе тричасова среща с български писатели в сградата на СБП, в която взеха участие акад. Антон Дончев, Димитър Христов, Георги Константинов, Надя Попова, Павлина Павлова, Трендафил Василев, Здравка Евтимова, Димитър Васин, Светослав Нахум, Христо Караславов, Ирина Велева, Минко Танев, Стоянка Боянова, Боян Бойчев и др.

Боян Ангелов награди и шестимата китайски писатели с почетния знак на СБП. Те получиха в дар по бутилка марково българско вино и изказаха възхищение от изданията на СБП и издателство „Български писател” – те разгледаха десетки луксозни антологии, както и броеве на в. „Словото днес”, сп. „Пламък”, сп. „Везни” и сп. „Читалище”.

Йен Дзинмин връчи на Боян Ангелов традиционен китайски сувенир, изработен от коприна. В последвалия разговор Боян Ангелов определи посещението като знаково: „Още при основаването на Китайската народна република (1949) България е една от първите, които признават новата държава и установяват дипломатически отношения. Когато говорим за Китай, ни мислим за нея като континент – не само като огромна територия и население от 1 милиард и 500 милиона, но и защото в Китай съществуват 56 признати етнически националности – съответно литератури. Който не е бил в Китай, не би могъл да си представи тези мащаби”.

В отговор Йен Дзинмин (който е литературен критик и историк) говори за новите тенденции в китайската литература и за общи проекти: „У нас днес романът е водещият жанр. Пазарът и възможността за филмиране са важен стимул. Виждаме, че в България културата и историята, писмеността и творците са на почит. Удивени сме от античния Пловдив, от паметника на Кирил и Методий… Чухме как прекрасно звучат наши произведения на български език. Очаровани сме! Желаем искрено китайски автори да бъдат преведени тук. Ще очакваме и български автори да изпратят ръкописи за превод. Премиерът Ли Къцян също изрази желание да се развиват културните отношения между двете страни. Срещнахме се в София и с посланика на Китай Джан Хайджоу – той също подчерта, че ще подкрепи нашите усилия”.

Писателката Лиу Тин каза: „Не разбирам вашия език, но имам усещането за аромат на разцъфнала роза!”

Акад. Антон Дончев разказа, че пише роман с работно заглавие „Пътят на коприната” и отново е потънал в магията на Китай: „Светът знае твърде малко за невероятната китайска култура – повече от 5000 години натрупвания! Ние знаем малко и за съвременен Китай. Вашата задача като писатели е да представите в дълбочина родината си – нейната уникалност! Нека светът стане по-богат чрез вашите богатства… Пишете повече!”.

Договорено беше да бъде съставена и преведена антология на нашата поезия, която да излезе през 2019 г. в Пекин, а антология с творби на китайски писатели да бъде издадена от „Български писател”. Стана ясно, че китайските читатели имат интерес към преводната романистика от английски език – главно фентъзи и класическа научна фантастика. А от българската литература биха искали да се запознаят с исторически романи от съвременни автори. Срещата се проведе със съдействието на Стефан Русинов – преводач и преподавател в Пловдивския университет. Делегацията се срещна и със студенти от специалност „Китаистика” в Софийския университет.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.