60% повече зрелостници бягат да учат в чужбина

Зрелостниците гледат към образование в чужбина основно заради реализацията и престижа на дипломите.

Трескаво кандидатстване за новата учебна 2024-2025 година

Кандидат-студентите предпочитат университетите навън, независимо, че в България ги освобождават от такси, ако влязат държавна поръчка

Ирландия в топ дестинациите, с 45 на сто растат заявките за Швеция

Ръст от 60% на желаещи да следват висше образование извън България, отчитат от изложение „Световно образование”, организирано от образователния консултант „Интеграл”.  Засиленият интерес личи от регистрациите на зрелостници за форума, сравнени с данните от миналата година. Увеличението по градове сочи, че в София кандидат-студените, които ще се насочат към диплома от чужбина, са 55% повече, в Пловдив - 74%, Бургас - 80%, Варна – 54%.

Възходящата тенденция идва на фона на предложението на кабинета в оставка студените държавна поръчка у нас да бъдат освободени от такси във висшите ни училища, както и отпуснатите 49 млн. лв. за увеличение на заплатите на академичния състав.

Сред причините за трескавото търсене на висше навън е динамиката в сектора, която тече с пълна сила в последните 3 години – излизането на Великобритания от ЕС и промяната на условията за студенти от ЕС, възникналите проблеми с настаняването в Нидерландия са два от основните фактори, които пренасочват интереса към други държави, обясни за „Труд news” образователният консултант Николай Христанов. По думите му, планирането на финансовия ресурс, както и подготовката отнемат време и този процес вече започва поне 2 години преди самото кандидатстване (виж карето).

И тази година Нидерландия остава водеща дестинация в желанието на кандидатите. Таксата там всяка година се покачва незначително, като в момента е 2530 евро на година (спрямо 2314 евро за 2023-2024-та). „Основната разлика е, че от тази година отпадна намалението наполовина на таксата за обучение за първокурсници в бакалавърските програми и те заплащат пълната такса за всяка от 3 или 4-те години обучение, посочи Христанов.

Във Великобритания таксите са се покачили с около 3-5%, като фиксираната за местни студенти (или всъщност най-ниската възможна и за студенти от ЕС в университети, които имат политика за намаляване за бакалавърска степен), остава непроменена – 9250 паунда.

В Белгия студентите могат да се обучават в бакалавърски и някои магистърски програми на такси от 1116 евро годишно, което е на сходни нива от миналата година.

Италия има покачване също с около 5% на таксите, но политиката на държавните университети към международни студенти е да се определя таксата на база на доходите на семейството.

В Германия и Австрия промяна в таксите за обучение няма и това е една от причините за засиления интерес към тях, допълни Христанов.

При тазгодишната кампания прави впечатление ръстът на кандидатури в Ирландия (двойно) и Швеция (с 45%). Въпреки късните отговори за прием от държавните университети в Ирландия (края на август), годишните такси за обучение (EUR 3000-7500) и политиката за финансиране са сред предпоставките за нарасналия интерес към страната. Сред предпочитаните програми и университети там са анимация, архитектура, актьорско майсторство и бизнес.

Безплатното обучение в Швеция за бакалавърски и магистърски програми е основният фактор, с който страната привлича студенти.

Седемдесет институции за висше, средно образование и центрове за летни езикови програми от 17 държави ще се включат в тазгодишното юбилейно издание навръх 20-годишнината на изложение “Световно образование”, организирано от „Интеграл”. Форумът ще се проведе на 23. март в хотел „Хилтън” в София от 10 до 17 ч.,  в Пловдив на 24. март (хотел Double Tree By Hilton), Бургас - на 25. март (хотел “България”) и Варна - на 26. март (хотел “Галерия Графит).

Николай Христанов, образователен консултант пред „Труд news”: Около 10-15 000 евро на година е издръжката на студент навън

- На какво се дължи засиленият интерес към образованието в чужбина, който отчитате, господин Христанов?
- Висшето образование в чужбина предизвиква сериозен интерес сред кандидатите в последните 10 години. Пандемията в известна степен беше ръчната спирачка на този процес, но тенденцията от последните две години е този интерес отново да нараства. Разнообразието от дестинации, в които студентите могат да продължат своето висше образование, възможностите за стажове и практическо обучение, престижна диплома от международен университет и високият процент на реализирали се студенти са сред водещите фактори за избор на обучение зад граница.

- Какъв е броят на кандидатите със заявки, които стоят зад процентите, които отбелязвате като значителен ръст сега?
- Броят на регистрираните посетители за изложенията по градове е следният: София – 1100 души спрямо 710 за март 2023, Пловдив – 300 спрямо 175, Бургас - 180 спрямо 100, Варна – 280 спрямо 180.

- Какво избират да учат най-масово българите зад граница и има ли нови фаворити сред специалностите?
- Не наблюдаваме особени промени към най-търсените специалности, като на челните места са все още бизнес и мениджмънт, компютърни науки, арт и дизайн, следвани непосредствено от инженерни науки. С навлизането на изкуствения интелект все повече в нашето ежедневие, кандидатите се интересуват и от такива програми или опция за избор на такова направление, като то най-често е част от програми по компютърни науки. Топ 10 се допълва от икономика, медии и комуникации, право, политика, психология, маркетинг и реклама. 

- Колко българи са заминали да учат в чужбина през настоящата година?
- Поради липсата на единна централизирана система, е трудно да се предоставят точни данни, но на база на зрелостниците и тенденцията между 8 и 10% от тях да се насочват към чужбина, приблизително 4000 - 4200 българи стартираха обучението си през учебната 2023-2024 г.

- Колко средно плаща един български студент в чужбина на семестър/година?
- Общата годишна сума се определя от различни фактори, като таксата за обучение е основният разход, който може да варира от 0 до 30,000 евро. Ако приемем таксата за фиксирана спрямо избраното учебно заведение, то средно годишно разходите за издръжка на един студент са около 10,000-12,000 евро. При обучение в градове с по-висок стандарт, каквито най-често са столиците на най-желаните държави, разходите могат да достигнат и до 15,000 евро.

Проф. Андрей Захариев, декан на Факултет "Финанси" към СА-Свищов: Има държави с политика за високо субсидиране на обучението, съчетано с осигуряване на работа

Веселина Ангелова,
Труд news, Велико Търново

В Европейския съюз се води постоянна битка за млади таланти. Това заяви пред „Труд news” проф. Андрей Захариев, декан на Факултет "Финанси" към Стопанската академия “Д. А. Ценов" в Свищов.

„Няколко държави имат политика за изключително високо субсидиране на обучението на студенти от други страни на ЕС. Това, съчетано с възможността за работа като студенти и бъдеща професионална реализация натежава при избора на учебно заведение. Тази тенденция се наблюдава особено сред кандидати от елитните езикови гимназии в България", коментира още проф. Захариев.

Нидерландия, Белгия, Австрия избират завършващите в региона

Американският „обира“ отличниците в Пиринско

Повече от половината с отличен английски остават да учат в АУБ.

Светлана Василева,
Труд news, Благоевград

Абитуриентите от Благоевградска област, които планират учене в чужбина, се насочват към висши учебни занимания в Австрия, Нидерландия, Белгия и по-рядко Англия или САЩ. Водещ критерий в избора са таксите и квартирите. А родителите основно избират и по критерии - спокойни места, без висока престъпност. Тези страни предлагат ниски учебни такси, предпочитани специалности са математическите, инженерните, техническите, компютърните.

Повечето от местните отличници на Благоевград с отличен английски, над 50%, обаче избират Американския университет. Така хем получават добри познания и признати дипломи „навън“, хем си живеят при родителите и образованието им излиза евтино. Някои след това заминават да продължат образованието си в САЩ, но други работят в престижни компании в страни от Европа и Балканите. Затова и по-големият процент на отличниците, които искат престижно образование, остават в Благоевград, в АУБ.

Езикова бариера

Връщат се на втората година

Мария Кехайова,
Труд news, Бургас

Зрелостниците от елитните гимназии в Бургас масово избират университети в чужбина. Абитуриентите, подтиквани от техните родители, най-често кандидатстват в Австрия, Нидерландия, Германия и Англия. Счита се за по-престижно от години насам - детето ти да получи образование в чужбина, смятат родителите. Много от завършващите се насочват и към университети в САЩ.

"Забелязали сме тази тенденция, както и друга - че на втората година мнозина от децата, които са избрали уж по-лесни специалности в чужбина, масово се връщат и си кандидатстват в роден, български вуз. Причината е, че не могат да се справят с това да учат на чужд език. Тук всички си мислят примерно, че знаят даден език - английски или немски, но като отидат в чужбина, разбират, че не могат да "покрият стандартите", разказаха преподаватели от бургаските гимназии.

Според други учители, следването в чужбина е голямо предизвикателство, защото е много по-трудно, отколкото у нас.
Учениците, които залягат над медицината, биологията и точните науки и кандидатстват в Германия или Англия обаче, имат успех и после остават да работят в чужбина.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения