80 години от раждането на Георги Аспарухов

Иконата за поколения левскари Георги Аспарухов трябваше да празнува своя 80-и рожден ден. Онази проклета трагедия на Витиня го отне от света и България. За Гунди обаче не можем да се говори в минало време, защото безсмъртието на великите се кодира в паметта и любовта на поколенията. Защото Аспарухов не е просто велик играч. Той е явление не само за спортната общественост, но и за цяла България. Защото от загубата на доблестни хора неминуемо боли. През последния половин век със сигурност е написано всичко за краткия земен път на невероятния човек и атлет. Но всички винаги са се питали, какъв би бил Гунди ако сега бе сред нас. Георги Аспарухов е идол, не само за "Левски" и "Ботев" (Пловдив), а на цяла България.

Българското съзнание винаги е имало нужда от идоли, на които да подражава, от упование и светлина, която да следва. За радост на неговите съвременници и поколенията след тях Гунди е именно такъв. Ако днес той бе жив, всички щяхме да черпим от неподправената му доброта, но съдбата реши друго. За кариерата му е написано и казано всичко, а победите и попаденията с „Левски“ и националния отбор ще се помнят винаги. Той бе и остава всенароден любимец.Накара няколко поколения футболисти да изучават магията на стила му, да се възхищават на майсторството. Той роди мита за красотата на играта. Георги Аспарухов е явление, надхвърлящо границите на играта футбол, защото в Гунди хората са виждали и виждат нещо необикновено. Една искра, хранеща духа, носеща усмивка, упование и надежда. Еманация на разбирането за човек. Гунди ни трябва, за да напомня, че футболният свят има и своята красота. Една мъжествена красота, която дава сила на хлапетата в сблъсъка с житейските несгоди.