Неомарксизмът от либералните кампуси се превърна в бойния крясък на деня
В ход е най-голямата идеологическа промяна и политическо пренареждане след падането на Берлинската стена. Отива си едно статукво, което господстваше безалтернативно повече от три десетилетия – неолибералният глобализъм (синтез на неолиберализма и неконсерватизма), който беше налаган като универсална матрица чрез държавната политика, наднационалните институции и академичните дискурси.
TINA (There Is No Alternative), постулираше навремето Маргарет Тачър. И това беше така. С рухването на съветския лагер, идеята за създаването на глобален пазар без административни и политически бариери и за „износ на демокрация“ по всички азимути, бяха възприети от националните елити в Свободния свят. Обявен бе „краят на историята“, политици се надпреварваха да обясняват, че „няма ляво, няма дясно“, защото управлението било само безцветна „технология“ (каква глупост!).
Всичко това първоначално наистина направи света по-свободен и разшири териториите на демокрацията. Но някъде през първото десетилетие на новия Милениум започнаха да се проявяват тенденции, които в крайна сметка доведоха до краха на неолибералния глобализъм. Изземването на суверенитет в полза на наднационални органи, откъснати от демократичен контрол и рекрутирани от глобалния елит, доведе не просто до ерозия на националната държава, но и до ерозия на самата демокрация.
Настана господството на неизбраните, които диктуваха на цели държави и нации какви политики да следват, какви регулации да приемат, какви икономически мерки да въвеждат. Социалното инженерство се превърна в норма, а не в изключение - наднационалната власт пряко или косвено чрез нейните локални клиентели, започна да декретира на националните икономики какво и как да произвеждат, на държавите - какви закони да приемат, на гражданите - какво да мислят и да говорят. Все в името на „равенството“, „борбата с климатичните промени“ и „политическата коректност“. Левичарската култура на всемогъщата власт, тип „Биг брадър“ и социалното инженерство, превзе целия политически спектър.
Идеологическата конвергенция превърна двете американски партии, Демократическата и Републиканската, в нещо като „Кока-кола“ и „Пепси“ - различаваха се само по нюансите и етикета. Същото беше и в Европа - и леви, и десни се влюбиха в социалното инженерство и го налагаха безапелационно чрез институциите на ЕС. Финансово-икономическата криза от 2008 г.- 2009 г. обаче доведе до дискредитирането на този модел в дълбочина. Затова статуквото се опита да измести фокуса на общественото недоволство и да смени плоскостта на обществените дебати.
При Обама извадиха от маргиналните периферии и превърнаха в мейнстрийм и държавна политика радикалната „политика на идентичностите“ и свързаната с нея „критическа расова теория“. Неомарксизмът, отглеждан дотогава в тишината на либералните кампуси, се превърна в бойния крясък на деня, който обяви война на Свободата. Обществото беше набраздено от безбройни конфликти на расови, полови и взевъзможни идентичности. Но когато имаш неблагоразумието да отвориш „кутията на Пандора“ на радикализмите, то те ескалират и като агресивно раково образувание поразяват все по-голяма част от социалната тъкан.
Видяхме до какво кресчендо стигнаха тези екскремизми - джендър-идеологията, климатичната параноя, отворените граници, политическата коректност. За сметка на индивидуалната свобода, плурализма и ограничената държавна власт, която трябва да ги гарантира и поддържа. Затова консервативният обрат беше неминуем, а Доналд Тръмп се оказа правилният човек, на правилното място в точното историческо време, за да катализира съпротивата срещу този Ancien Regime, извратил съвременната демокрация. И нещо повече - да генерира масово интелектуално и политическо движение, което далеч надхърля границите на САЩ, и се стреми да възстанови здравия разум и да изкорени споменатите екстремизми. Както някога с Американската революция, която за първи път реализира в социалната практика големите идеи за Свободата на Лок, Монтескьо и Русо, така и днес прекратяването на социалното инженерство и възстановяването на Свободата, започва именно от САЩ.
Дори и само този телеграфен прочит, дава представа за мащабите на промяната, която се случва пред очите ни. Като всяка подобна промяна, тя е свързана и с анихилирането на социални статуси, йерархии и авторитети от времето на Ancien Regime. По-умните и демократично мислещи от тях ще се адаптират към промяната. Но ще има и такива, които от сриващия се пиедестал на самозвани монополисти на истината и демокрацията, ще изпаднат в истинска социална истерия.
У нас голяма част от тези досегашни „монополисти“ са отрочета на фамилиите на комунистическата и комсомолска номенклатура, на Държавна сигурност и на „активните борци“ на още по-стария режим. Същите, които с падането на Берлинската стена ни възвестиха, че били дисиденти, още докато си почиваха по станциите на ЦК на БКП и се радваха на стипендии от ДС и БКП на Запад. С насаденото им от тоталитарния режим фалшиво себеусещане, че са някакъв „елит“, те се обявиха за единствените истински демократи. Но понеже кръвта вода не става, бързо показаха антидемократичните си нагони, като поведоха война, целяща да унищожи, обругае и демонизира всеки друг демократичен възглед и мнение, които не са съгласни с тях.
Умните хора обсъждат идеи, а посредствените - обсъжадт другите хора. Отрочетата превърнаха обществената дискусия и политиката в обсъждане и обругаване хора. Нещо друго, със своя сектантски фанатизъм накараха много българи да намразят Америка, както не са я мразили и при комунизма. Разбира се, в това не бяха сами - Ancien Regime поощряваше и финансираше изобилно това сектантство. Новото днес е, че след падането на Ancien Regime, те вече директно стават говорители на един нов антиамериканизъм, който се изразява в безогледното обругаване на новата американска администрация, на нейната политика и на личността на 47-я президент на САЩ Доналд Тръмп.
Не става дума за легитимната и необходима в едно демократично общество критика към едно управление, което и да е то. Иде реч за пороища от клевети, лъжи, обиди, манипулации, които сипят в сайтове, студия и социални мрежи. Вече съставят и списъци с неудобни. Защо? Защото те, самозваните монополисти на демокрацията, били, моля ви се, „истинските борци срещу Путин“, а Тръмп и Републиканската партия на САЩ били негови „агенти“. Нагла и изключително глупава лъжа. Та нима друг, а не Ancien Regime допусна разгула на авторитарен Кремъл? По времето на чия администрация Кремъл извърши агресиите срещу Грузия и Украйна? На Обама и на Байдън. Не на Тръмп. Кой предложи на Путин политика на „Reset“, т. е. бъдете си такива, каквито сте, ние сме с вас? Обама, не Тръмп. Кой превърна Европа в енергиен апендикс на авторитарна Русия и се подсмиваше подигравателно, когато Доналд Тръмп призоваваше от Общото събрание на ООН Европа да спре Северен поток? Германия на Шрьодер и Меркел.
А днес, въпросните отрочета на комунистическите фамилии, които възторжено подкрепяха всичко това и консумираха грант след грант да го обосновават и пропагандират, седнали да обругават Тръмп и да му приписват мними „проруски“ тежнения.
Спрете с антиамериканизма, дегизиран като антитръмпизъм!
Труд
