Странният случай с Линч

Майсторът на странните и сюрреалистични кино кошмари Дейвид Линч ще получи „Оскар“ за цялостно творчество, а ценителите на неговия уникален филмов почерк се надяват, че наградата ще го накара да преосмисли пенсионирането си. Преди време той заяви, че не знае дали някога пак ще направи игрален филм и засега не е обявил официално дълоочакваното си завръщане.

Също като совите, при Линч творческите планове никога не са това, което са. Пред две години Линч отново влезе в заглавията с третия сезон на легендарния си сериал „Туин Пийк“. Завръщането на агента на ФБР Дейл Купър, изигран от Кайл Маклоклан, в градчето на мистерии и странни образи Туин Пийкс получи високи оценки от критиците, но не успя да стане масивен зрителски хит. Ала Линч никога не е търсил съзнателно да привлича широката публика към своите произведения.

Творческият успех на третия сезон на режисьора не беше последван от нови игрални или серийни проекти. Но нищо не се знае. Миналата година той пусна 13-минутната късометржака „Ant Head“, а засега последният филм на Линч си остава тричасовата психеделична екстраваганца с Лора Дърн Inland Empire от 2006 г.

И двете заглавия напомниха на легендарният му дебют от 70-те години на миналия век “Гумена глава” - мрачният, сюрреалистичен, кошмарен черно-бял филм, който легитимира младия Линч като един от най-безкомпромисните и интригуващи филмови автори в Америка.

Дейвид Линч започва своята кариера като художник, но преминава в киното, където получава възможност да разгърне своята богата палитра от визуални концепции. Той е определян като най-важния сюрреалист на своето време и един от най-влиятелните режисьори на планетата.

Линч снима странни, визуално пленяващи, сексуално заредени, наситени с насилие и тревожна атмосфера филми. Той почти винаги отказва да дава обяснения за конкретни режисьорски и сценарни решения и смята, че интерпретацията на всеки отделен зрител не бива да бъде замърсявана от допълнителни разяснения. За него филмите трябва да са преживяване за сетивата и емоциите, а не математически задачи за разрешаване. Въпреки това преди години той си позволи да даде улики за разгадаването на мистерията около един от най-успешните му филми - „Мълхоланд Драйв”.

През 80-те години Линч надскача и без това солидната си репутация, придобита с „Гумена глава”, с изключителните шедьоври „Човекът слон” и „Синьо кадифе”. В началото на следващото десетилетие той триумфира с наградата „Златна палма” в Кан с перверзната приказка „Диво сърце” с Никълъс Кейдж и Лора Дърн. Успешната траектория продължава с „Туин Пийкс”. Този мистичен сериал пренаписва правилата на криминалните поредици, играе с жанровите кодове и конвенции, преформулира цялата телевизионна естетика и се превръща в модерна класика и културен феномен.

Дейвид Линч продължава с филми като „Изгубената магистрала”, „Историята на Стрейт” и разбира се, „Мълхоланд Драйв”, който му носи и номинация за “Оскар” за режисура. Повече от 15 години след премиерата си „Мълхоланд Драйв” редовно оглавява класациите за най-велик филм от началото на XXI век.

Дейвид Линч комбинира еротика и насилие, кръв и красота, поезия и кошмари, романтика с нихилизъм. Той е майстор на абсурда и странните, внушителни образи. Без неговият авторски почерк голямото кино ще бъде по-бедно и безинтересно. Затова ценителите се надяват, че скоро той все пак ще се завърне с игрален филм.