Актьорът Шон Евънс: Не съм тук, за да съдя хората, които играя

Криминални тръпки в новата поредица „Докато те убия“

Минисериал в четири части

Екранизация по книгата „Живот със сериен убиец“

Актьорът Шон Евънс, когото много зрители свързват с очарователния оксфордски детектив Ендевър Морс, се завръща, но от другата страна. Той играе главна роля в криминалния сериал „Докато те убия“, който тръгна премиерно в края на май по Viasat True Crime.

Новите епизоди са всяка събота от 23 часа, с повторения в петък полунощ и събота от 22 часа, преди новия епизод. Тази събота, 31 май, зрителите ще могат да гледат първи и втори епизод от поредицата един след друг.

Кадри от поредицата

„Докато те убия“ е разтърсващата история на една ужасяваща връзка, която едва не коства живота на Делия Балмър. Този минисериал в четири части, базиран на автобиографичната ѝ книга „Живот със сериен убиец“, връща зрителите назад в 90-те години на миналия век, когато една обикновена жена се забърква с един от най-бруталните убийци в британската история.

Интервюто с Шон Евънс е предоставено специално на „Труд News“ от Viasat True Crime.

- Мистър Евънс, разкажете ни за малко повече за новия сериал „Докато те убия“?
- Историята, която разказваме, се развива в продължение на около 15-20 години в живота на една жена на име Делия. И по същество става дума за това как тази жена става жертва в една от личните си връзки на принуда, принизяване, домашно насилие и агресия. Не ѝ вярват особено от полицията, а тя в крайна сметка е разочарована от съдебната система, докато не ѝ се наложи  да бъде свидетел в дело срещу извършителя.

- Какъв е вашият герой Джон Суини?
- Мога само да ви кажа как аз виждам историята и как виждам този човек. Начинът, по който го виждам, е като човек, който е започнал връзката си с някого, струва ми се, с най-добри намерения, но нещо се е случило по пътя, което е объркало нещата. Да, малко е трудно. Трудно е да се говори за това от външна гледна точка, ако ме разбирате, но мисля, че в историята, която разказваме, поне има истинско развитие във връзката; вярвам, че е започнал с най-добри намерения.

- Как се подготвихте за този сюжет, вдъхновен от действителни събития?
- Аз искам да направя историята възможно най-правдоподобна, а не толкова да създавам впечатление за някой, който може да е съществувал. Мисля, че трябва да се заложи на злободневието на това, което правим. Така че голяма част от работата беше просто въображение, ако трябва да бъда напълно честен. Правил съм подобно нещо няколко пъти преди, никога с такъв натуралистичен материал, а повечето действителни хора, които съм играл, вече са починали. Това е първият път, когато събитията са все още скорошни и това носи със себе си много отговорност. Чувствам се задължен да бъда възможно най-правдив и да дам на хората възможност да се съмняват. Може да звучи като клише, но не е моя работа да съдя никого.

Вижте, по отношение на моралните въпроси в историята и други подобни, много от тях са просто твърде големи, за да се справя с тях. И в крайна сметка, моята работа е да вляза и да кажа репликите, да направя сцените възможно най-правдоподобни.

А отвъд това се опитвам да оставя всичко останало, да оставя всичко пред вратата и по някакъв начин да го гледам като измислица, независимо дали е истина или не. Но не съм тук, за да съдя някого или да му давам някакъв морален урок. Не. Просто си върша работата.

- Какво беше усещането да работите с Анна (бел. ред. Актрисата Анна Максуел Мартин – в ролята на Делия), особено в сцените с насилие?
- О, фантастично. Това определено беше и един от плюсовете на работата. Възхищавам ѝ се от дълго време. Мисля, че е фантастична актриса. Видях я на сцена преди около 10-15 години. Тя е брилянтна. И това беше една от радостите на тази работа - да можем просто да се слеем един с друг като актьори и да си вършим работата. А естеството на материала е доста мрачно и неприятно. Но въпреки това, като че ли прекарахме много време в смях, просто за да поддържаме настроението бодро и леко. Беше наистина интересно. Никога преди не съм правил нещо подобно и беше наистина интересно преживяване.

- Главната героиня може да се стори безчувствена на зрителите...
- Да, няма нищо лошо в това да не си толкова чувствителен. Често се очаква персонажът да е възможно най-чувствителен. А хората не са чак такива. Те носят раните от живота си.

За мен беше важно, че по никакъв начин не прославяме някого, а се фокусираме върху човек, който е преминал през изпитание и се е опитал да изгради живота си отново. Насилието в началото на историята не трябва по никакъв начин да бъде фетишизирано, това не е темата на историята. Това е инцидентно, в някакъв смисъл, но е от решаващо значение за това как тя е започнала да възстановява живота си. За мен това е интересното в историята и се надявам, че и публиката ще го види по същия начин.