Ангел Найденов: Повечето държави в Европа ще се сблъскат с икономически затруднения заради разходите за отбрана

На приключилата наскоро среща на върха на НАТО в Хага бе взето историческо решение разходите за отбрана да достигнат постепенно в следващите 10 години до 5% от БВП на съответната държава членка. Испания обаче заяви, че 2.1 % са достатъчни, за да изпълни своите задължения към Алианска и да остане надежден съюзник. Този факт поражда съмнения дали и други държави в Европа ще достигнат договорените проценти и въобще как Европа ще поеме по-голям дял в сферата на сигурността.

Едната страна на това решение са преките разходи – 3,5% на преки разходи за отбрана и 1,5% на разходи, които биха могли да бъдат използвани за други въпроси, свързани със сигурността, инфраструктурата и увеличаване на военното производство и иновацията, коментира по Euronews Nulgaria бившият военен министър Ангел Найденов.

Испания поддържа в момента 1,3% от брутния вътрешен продукт, което се  равнява на 22 милиарда, като смята да ги увеличи до 2,1%, включвайки допълнителни 12 милиарда долара към сегашните разходи за отбрана. Испания не е единствената държава, която не изпълнява решението, взето преди 10 години. Например, в Италия процентът е 1,5%. Белгия е с 1,3%. Канада с 1,4%, а Португалия с 1,6%.
„Виждаме един доста голям набор от държави, и то особено от големите, които не изпълняват решението. Веднага изниква въпросът, доколко то ще бъде изпълнено в рамките на 2035-та година, т.е. за следващия 10 годишен период. Тези държави са доста по на запад от сблъсъка в момента, който наблюдаваме между Украйна и Русия. Те считат, че колкото си по-далеч от зоната на военни действия в момента и евентуалната заплаха от Русия, толкова по-малко трябва да отделяме. А тези, които са близо, като Полша, например, те ще отделят 5% без никакви замисли. Полша, според данните на НАТО за 2024-та година отделя 35 милиарда или 4,1% пт БВП, като нарастването за 2025-та година е до 4,7%“, коментира още Ангел Найденов.

По думите му обаче повечето държави в Европа ще се сблъскат с икономически  затруднения и с необходимостта да преразпределят бюджетните си разходи, от което най-вероятно ще пострадат социалните програми, може да се наложи и да увеличават данъците си.