Без собствен ВПК отбраната е мъртва

Каракачанов подписа сделката за нови кораби, които ще се строят във Варна

Oтзад напред, българските Въоръжени сили започнаха да се превъоръжават. Точният израз е „да се съживяват”, а не „да се превъоръжават”. Паркът от самолети с изтичащ ресурс, кораби от миналия век и бронетехника за Сухопътни войски от Студената война не са въоръжение, на която държавата може да разчита за своята сигурност. Последната война в Европа - между Армения и Азербайджан, ни доказа, че не количеството и волята, а волята и модерните технологии са от значение за налагане на победата.

В четвъртък вицепремиерът Красимир Каракачанов обяви подписването на втория голям договор за армията - този за построяването на два патрулни кораба за ВМС. Договорът по проекта за „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС” бе подписан с компанията „Fr. Lurssen Werft” GmbH&Co. KG.
Това, което е важно в този договор е индустриалното сътрудничество, което десетилетия насам се избягваше в договорите, защото е много по-лесно да се сключи една сделка и след това да се оправят следващите.

Двата кораба ще бъдат изцяло построени в България, в корабостроителен завод МТГ „Делфин”, във Варна. Финансовата рамка на проекта е на стойност 984 млн. с ДДС.

Очевидно изтребители в България още няма как да правим - това са свръхсекретни и скъпи технологии, които не можем да си позволим, пък и не ни трябват. Но е важно да не купуваме кораби и бронирани машини за пехотата, а да ги строим с чужди технологии.

Без да имаме собствен Военно-промишлен комплекс отбраната е просто мираж. Споменах Нагорни Карабах. Армения щеше да е в друга ситуация (за добро или лошо), ако можеше да подхранва армията си със собствено производство. Или поне ако имаше стратегически партньор, обвързан със ситуацията с окупираните територии. Стратегическия договор с Русия касаеше само територията на официална Армения. И се случи това, което се случи.

Стратегията на правителството, и най-вече по настояването на вицепремиера Каракачанов, от самото начало на проектите за превъоръжаване, беше българският ВПК да бъде включен в процесите.

Офертата на шведската компания SAAB „Грипен” предлагаше изграждане на регионален център за поддръжка и ремонт на изтребители, но във военното изкуство е важно дали доставчикът поема и политическия риск. Швеция не го пое, САЩ - да. А по време на криза е важно дали производителят ще ти достави ракети, резервни части, ще поеме рискът да се влезе в конфликт с трета страна. Швеция е неутрална.

Ако погледнете Турция, ще установите, че в обозримо бъдеще страната ще бъде почти напълно независима то чужди доставчици на каквото и да е. Вярно, Турция не се е спирала да воюва от половин век и сметката излиза, но е важно като извод. България трябва да засилва ВПК и да договаря технологии и мощности.

Построяването на патрулни кораби във Варна ще даде възможност на компанията да предлага съвсем ново ниво на услуги на трети държави. Това означава повече поръчки, по-голям бизнес, повече работни места, повече капацитет за бъдещи нови военни кораби.

Същото се отнася и за Сухопътни войски. Най-големият вид въоръжени сили ще има и най-голям дял в отбраната, сигурността, но и в разходите на държавата. Предстоящият договор с изпълнителят на поръчката също ще включва изграждане в български военни заводи. Това е повече от добре. Повече от добре и че различните доставчици ще са от три различни държави, което означава, че пехотата ще се радва на Франция, например. Това разпределя тежестта на риска и увеличава ветрилото на стратегическите партньори.