В Битоля историята се повтаря като фарс

Какво е общото и различното между фалита на Алта банк и някогашната пирамида ТАТ?

Случва се това, за опасността от което предупреждавам от дълги години насам. А то е желанието на български политици да вкарат темата за отношенията ни със Северна Македония във вътрешнополитическия дебат у нас. При това го правят толкова несръчно и с такова настървение, без хич, ама хич да не си дават сметка за пропагандните, политическите и всякакви други последици от своите действия. Лично на мен ми излязоха мазоли в устата да предупреждавам, че подобно поведение може само да носи негативи на обществото и на държавата ни. Колко приказки съм изприказвал, колко текстове съм написал, та чак клавиатурата на компютъра ми се изхаби. Все с една цел - да предотвратя, ако мога, ситуация, в която някое конкретно политическо действие срещу конкретен политически противник у нас да се върне като бумеранг откъм границата с югозападната ни съседка. И без това отношенията ни със Скопие нито са цъфнали, нито са вързали, та да правим така, че да ги влошаваме още повече. Ама, за най-дълбоко съжаление, май продължаваме да не си даваме сметка за всичко това.

Но сега искам да поговорим за нещо друго. Нещо, което вече се е случвало и на което съм бил непосредствен свидетел и дори скромен хроникьор в качеството си на кореспондент на Българското национално радио в Скопие и изпращаш кореспонденции за БТА. И което в наши дни се повтаря в същия град Битоля, в същите тези финансови институции в града, които би трябвало да са си научили урока и със същите тези измамени участници в цялата история, които очевидно имат къса памет за чисто човешките трагедии, на които бяхме свидетели. Една история, която след близо тридесет години се повтаря като фарс, само че при управлението на държавата от една друга политическа сила, без това да я прави невинна.

На 7 март 1997 г. инспектори от Народната банка на Република Македония, а по-късно и агенти на вътрешното министерство на страната влязоха в офиса на най-популярната частна фирма за спестявания ТАТ в Битоля. На власт бе правителството на лидера на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Бранко Цървенковски, президент бе Киро Глигоров, а парламентът вече трета година работеше без истинска опозиция поради бойкота на ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски на втория кръг на парламентарните избори през 1994 г. заради фалшифицирането на президентския вот през същата година. Собственик и едновременно с това изпълнителен директор на финансовата институция ТАТ бе Соня Николовска, една червенокоса дама с неинтелигентно излъчване, която бързо стана популярна из цялата република поради условията, които ТАТ предлагаше на своите клиенти. Това беше времето и на първите финансови пирамиди и у нас, родили се, надули се пропагандно, но фалирали като визитна картичка на прехода и в България, и в Република Македония. Как го правеше, остана тайна все до фалита, но Соня Николовска успяваше да гарантира и изплаща лихви от 30 на сто от стойността на влоговете на годишна база. Скоро битолчанката стана най-популярната жена в цялата република, тя беше в центъра на вниманието на медиите като истински финансов и банков феномен. Цяла Битоля се гордееше с нея, а самата Николовска стана аргумент за някакво превъзходство във вечния спор в държавата кой град е по-важен - консулският Битоля със своята тежест в края на XIX и началото на ХХ век, или столицата Скопие като административен и политически център на суверенна и независима Република Македония. Популярността на Соня стана толкова голяма, че през 1996 г. беше обявена за най-добър икономист в страната, а наградата ? бе връчена лично от президента Киро Глигоров. Че имаше съмнения за това дали ТАТ все пак не е една финансова пирамида - имаше, а и примери за подобни фалити на такива структури вече се появиха в съседните държави, но пък доста от хората, вложили парите си, бяха омаяни от възвращаемостта на средствата.

Докато на 7 март 1997 г. балонът се спука. И знаете ли, сега, като си спомня, черните найлонови чували станаха своеобразен символ на пропадането на ТАТ. Полицията изнесе цялата документация от офиса на фирмата на Соня в същите тези чували. По-интересно обаче бе, че бдителните битолчани бяха забелязани в нощта преди инспекторите да влязат в ТАТ един министър от правителството на Бранко Цървенковски, облечен „во тренерки“, както край Вардар наричат анцуга, да излиза от сградата с пълни с пари подобни чували. Никога не бе назовано публично името на въпросния член на кабинета, макар че по описанието на очевидци на натежалата му фигура се предполагаше, че това е финансовият министър Мильовски. Така и не се разбра каква сума точно е била изнесена, но пък цялата тази история се лепна върху цялостното управление на Цървенковски. Даже някои и досега смятат, че неговата загуба на парламентарните избори през следващата 1998 г. от Любчо Георгиевски се е дължала тъкмо на срутването на ТАТ. Защото толкова хора бяха измамени, толкова други не можаха да си върнат вложените пари в пълния им размер, толкова голямо бе разочарованието от властта, че нищо чудно наистина причината за загубата на СДСМ и Цървенковски да е била крахът на ТАТ. Ощетени бяха около 13 000 човека, доверието във финансовата система бе сведено на нула, а след съдебното дирене Соня Николовска получи и излежа 3,5 години затвор. Което не попречи през 2017 г. отново да бъде обвинена, че е завлякла доста хора с обща сума от около 600 000 евро. С течение на времето стана ясно, че не по-малко от стотина човека са отнели живота си след фалита на пирамидата.

Както вече казах, бях свидетел и хроникьор. Скандалът бе толкова голям, трусът в съзнанието и доверието на хората бе толкова силен, че доста други като мен останахме с надеждата, че това край Вардар вече никога няма да се повтори. Нищо подобно. Имаме подобен случай, и то пак в Битоля, само че не с ТАТ, а с клона на белградската Алта банк.

Да, фалитът на белградската Алта банк и обявяването ù в несъстоятелност на 3 ноември, последван от ареста на собственика ù Давор Мацура предизвика трус в Битоля. И по-специално в местния клон на Алта банк, пръкнал се преди година чрез закупуването на една от местните финансови институции в града. Още тогава публична тайна бе, че това е „банката на Александър Вучич“, чрез която той пере пари и че нейното стъпване на територията на Северна Македония не е станало без съдействието на премиера Християн Мицкоски като знак на близостта между тях двамата. Нещо повече, да вложиш парите си в Алта банк в Битоля се превърна едва ли не във въпрос на чест и на партийна лоялност към управляващата ВМРО-ДПМНЕ. Колкото и странно да звучи сега, една от гаранциите за стабилността на финансовата институция бе тъкмо фактът, че тя е свързвана с името на президента на Сърбия. В очите на местните хора, очевидно под влиянието на пропагандата на управляващите и близките до тях медии Александър Вучич е изглеждал вечен на поста си. Може би и той самият да е мислел така, но много скоро след края на изборния ден на 25 октомври му стана ясно, че губи.

Когато няколко дни след загубата на парламентарния вот на 25 октомври се случи трусът в офисите на Алта банк в Белград, съвсем естествено той се усети и в Битоля. Може би тогава някои се сетиха, че в града им вече е имало подобен случай с давност повече от 29 години. Разликата е, както се казва, едно поколение... Веднага възникнаха опашки пред касите на банката, но оттам автоматично ограничиха сумата, която може да бъде теглена. Политическите сили взеха да се обвиняват една друга за това кой е виновен, че е „докарал“ Алта банк в Битоля и че е създал условия тя да почне работа при съмнителни обстоятелства. Полемиката е остра, със взаимни закани и обиди, с квалификации за правителството начело с Мицкоски като организирана престъпна група и какво ли не още - цялата палитра в нейното разнообразие и дълбочина назад във времето. Как ще се излезе от тази ситуация в момента е трудно да се каже, но че ще има последици, при това политически, а вероятно и електорални, не е трудно да се предвиди. Как беше онази - когато в Белград се разболеят, в Скопие започват да кихат и кашлят. Нали уж са си най-близки.

А иначе имаме още един пример, че когато поуките от миналото се забравят, историята се повтаря като фарс. При това болезнен.