„Екология или нова пътна инфраструктура“ (виж стр.12). За всичко това няма вина нито европейското екологично законодателство, нито конкретните европейски политики. В едно градче близо до Инсбрук изброих 14(!) лифта - за туристи и скиори - по склоновете на Алпите. На Витоша вече не работи нито един.
В Европа има несравнимо по-гъста мрежа от магистрални и други пътища, преминаващи през различни региони и територии. В нашия случай става дума за безобразен, разпасал се и толериран от потънали в корупция институции лобизъм на „екологични“ рекетьорски мрежи, които печелят огромни пари чрез законов, съдебен и политически (включително - външен) натиск върху проектирането и осъществяването на проекти от критичната инфраструктура.
Заедно с институционализираната корупция по високите етажи на властта този „екологичен“ рекет е основна причина за оставянето на България в позиция на най-неразвита страна в изграждането на критична инфраструктура. На този произвол трябва да се сложи край. Но за това е необходимо гражданското общество да спре да припознава „екологичните“ лобисти като част от самото себе си - и да разграничава автентичната екологична дейност в подкрепа за съхраняване на природата, от „екологична“ дейност в подкрепа за пълнене на джобовете на малобройна група рекетьори.