Кой е седмият президент?

Независимо от номерацията на президентите, през 2026 г. избори за „седми президент“ нямаше

Покрай изборите у нас упорито се говори за “седмия президент”. Терминът бързо стана популярен, може би поради далечното съзвучие със знаменития филм на Куросава “Седемте самураи” от 1954 г. Или със седемте чудеса на света, или може би със седемте рилски езера? Но кой е седмият български президент и има ли такъв? Нека видим фактите. От 1992 г. досега са произведени 8 президентски избора. Реализирани са 7 президентски мандата, а осмият започва на 22 януари 2027 г. Избрани са 6 президенти като физически лица - Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев, Румен Радев и Илияна Йотова. Първанов изкара два мандата, а Радев - един и нещо. Йотова в момента довършва нещото, а през януари догодина, живот и здраве да е, ще започне своя първи цял мандат. В тази схема “седми президент” аз не виждам.
 През 1990 г. обаче в българския правен мир се появяват двама президенти, избрани от парламенти. На 3 април 9-тото комунистическо Народно събрание, със съгласието на новосформираната извънпарламентарна опозиция, избра Петър Младенов, като го нарече със странното “председател (президент)”. След 94 дни той подаде оставка заради знаменитата реплика “По-добре танковете да дойдат”, произнесена от него на 12 декември 1989 г. и записана от оператора Евгени Михайлов. Че тези зловещи думи наистина са произнесени, установи комисия под ръководството на комунистическия следовател Бойко Рашков, който после стана депутат и си построи палат с 19 тоалетни.
Тук историята стана почти криминална, но не заради тоалетните. Изглежда, че оставката беше написана на 5 юли и подадена към новоизбраното VII Велико народно събрание на 6 юли (по онова време Конституционен съд нямаше). Смяташе се, че оставката е приета от ВНС на 20 юли. Някои политически сили тогава оспориха процедурата като твърдяха, че оставката не е приета легално и съответно такава няма. Така или иначе, на 1 август, след няколко опита, ВНС избра Желев за президент и впоследствие той беше избран за президент и на Република България на изборите на 19 януари 1992 г.
Ако приемем злополучния Младенов за първи президент на България, то тогава Йотова изглежда седми физически президент. Но тя стана такъв не с избори, а с акт на Конституционния съд. И ще стане президент още веднъж след клетвата на 22 януари 2027 г. Обаче. Първо - Младенов не беше избран за президент, а за странното нещо “председател (президент)”. И второ, той беше такъв на държавата Народна република България, а не на Република България. Защото определението “народна” изчезна едва на 23 ноември 1990 г., когато беше публикуван съответният указ на ВНС.
Но това не е всичко. Ако приемем, че все пак Младенов е бил първият президент на България, и ако бяхме избрали Гюров за президент, той щеше да бъде не седмият, а осмият физически президент, защото тогава Йотова щеше да е седмият. Така че кой по ред президент все пак избрахме току-що? От целия този терминологично-правен хаос е ясно, че независимо от номерацията на президентите български, през 2026 г. избори за “седми президент” нямаше. Йотова е шестият физически президент на Република България, а изборите бяха за осми президентски мандат в същата тази република. Той ще започне догодина и ще завърши през 2032 г. Дано тогава светът и България още ги има! 
Това, че не знаем точно кои са ни били ханове и царе през вековете и къде са погребани е тъжно, но е донякъде разбираемо. Но че не си знаем поредността на президентите, е смешно. Като вица за кучето, което на въпроса за нещо си, отговорило “Че то на мен к‘во ли ми е наред?”. Светъл лъч в тази история е, че и на света всичко не му е наред. Даже на нас повече ни е наред, отколкото на обърканата Америка и на революционната Европа. Забележете също, че е правилно да се казва “всичко не е наред”, а не “нищо не е наред”. Защото второто е двойно отрицание и логически означава “всичко е наред”, какъвто случаят явно не е.