Какво означава победата на демократите на междинните избори

Партията на действащ президент да загуби междинните избори е правилото, а не изключение

Клинтън изкара ¾ от управлението си в условията на Конгрес, който е изцяло владян от опонентите му

Американската политика е доста изкушаваща. Тя е интересна, завладяваща, пълна с любопитни персонажи и странни ситуации. Още повече, че американската вътрешна политика е от сериозно значение за целия свят. Няма друга държава на планетата, чиято вътрешна политика да резонира по толкова драматичен начин и в международните отношения, и дори, ако щете, във вътрешната политика на света. Случващото се в Америка има значение - и икономически, и културно, и политически, и военно. Затова е напълно естествено мнозина да се вълнуват от случващото се там.

Проблемът е, че повечето хора, които се изкушават да анализират американската политика не я познават отвъд заглавията в CNN или New York Times и съответните им афилиирани медии по места. Това не добро познаване, съчетано често с лични пристрастия или антипатии (което е напълно нормално!) нерядко води до погрешни констатации и неравноделен фонов шум.

Та, какво се случи на междинните избори в Америка тази седмица?

Случи се мащабна победа на демократите, които обърнаха мнозинството и Долната камара на Конгреса, и в Сената. Победата им беше сериозна, включително обърнаха Тексас, Канзас, Южна Каролина, републиканците загубиха и Охайо, Айова и къде ли още не. Това е много добър техен резултат и следва да бъдат поздравени.

Особено е показателна победата в Тексас, където демократите спечелиха и сенаторско място, и губернаторския пост. Това е важен знак, особено с оглед на плавната демографска промяна, която настъпи в щата в последните няколко години след масовата вътрешна миграция на хора, които бягаха от крайнолевите политики в Калифорния и Ню Йорк. Дали това „посиняване“ на червения Тексас ще е дълготрайно или дори за добро - тепърва ще разберем. Но фактите са, каквито са.

Следват два важни въпроса. Първо, какво означава тази победа? И второ - какво можем да очакваме в бъдеще?
По първата тема отговорът може да се резюмира така - означава, че Америка е жива демокрация, в чието ДНК са закодирани балансите и противотежестите, защитаващи американската политика от свръхконцетрация на власт. Нищо повече, нищо по-малко. Победата на демократите не индикира нито някакъв „провал“ на Тръмп, нито гарантира някакъв техен бъдещ политически успех на следващите президентски избори. Партията на действащ президент да загуби междинните избори е правилото, а не изключението. Почти винаги става точно така и то не по някаква приумица, а защото американското общество е много активно и бързо коригира властта (чиято и да е тя), за да гарантира баланс и търсене на съгласие между партиите. Това е ядрото на конституционния американски модел - баланс между властите, гаранции срещу свръховластяване, намиране на общи точки и формиране на умерени позиции. Това не е девиация. Норма е.

За да не съм голословен, може би е редно да се онагледи с примери до каква степен е правило президентската партия да губи междинните избори. Демократите губят изборите през 2014 г. и Обама остава да довърши втория си мандат с републиканско мнозинство и в двете камари на Конгреса. Както се случи сега с Тръмп. При Буш-младши се случи абсолютно същото - Републиканската партия загуби и двете камари през 2006 г. и той също си завърши мандата с мнозинство на опонентите си в Конгреса.

При Бил Клинтън беше дори още по-драматично, защото неговата партия загуби междинните избори в средата на първия му мандат (през 1994 г.) и не си върна мнозинството в Конгреса чак до края на втория му мандат. С други думи Клинтън изкара ¾ от управлението си в условията на Конгрес, който е изцяло владян от опонентите му. Ако се върнем по-назад във времето, по същия начин като при Клинтън мина и мандата на легендата на републиканците и герой от Втората световна война Дуайт Айзенхауер. С други думи - това е правилото, не изключението.

И нито на Айзенхауер, нито на Клинтън, нито на Буш, нито на Обама това, че Конгресът е бил с мнозинство на опонентите им, не е нарушило възможността им да управляват ефективно. Президентът на САЩ има много широки правомощия и те не се „осакатяват“ от неприятелско мнозинство в Конгреса. Да, ще има теми, по които Белият дом ще трябва да търси съгласие от страна на Конгреса. Но това не означава, че президентът е вече едва ли не „фигурант“, както се изразяват някои непознаващи Америка говорещи глави у нас.

Относно втория въпрос - какво можем да очакваме в следващите две години - можем да използваме отново историята за ориентир. Със сигурност, особено в Долната камара на Конгреса, ще започнат разследвания срещу изпълнителната власт. Включително ще започнат и процедури по импийчмънт. Това е напълно нормално - всеки от 435-те членове на Долната камара на Конгреса има право да инициира процедура по импийчмънт. Понякога тя може да е основателна, друг път да е чисто с политически характер, но това е ирелевантно. Импийчмънтът, стартиран в Долната камара, не означава „сваляне“ на президента от власт.

По време на първия мандат на Тръмп срещу него минаха две процедури по импийчмънт в Долната камара на Конгреса, ръководен тогава от демократите - една в края на 2019 г. и една дни преди встъпването в длъжност на Байдън през януари 2021 г. Прочее, срещу Бил Клинтън също е преминавала успешно процедура по импийчмънт в Долната камара (тогава републиканска) през декември 1998 г. Има и по-стар „успешен“ на ниво Долна камара импийчмънт - този срещу Андрю Джаксън през 1868 г. И четирите случая обаче не водят до резултат, защото за да бъде отстранен от власт президентът е необходимо 67 сенатори да подкрепят процедурата в Горната камара на Конгреса.

Това не се е случвало никога. Има само един случай, в който е било реалистично Конгресът да свали действащ президент, но той „бяга преди вятъра“ и подава оставка преди да се реализира процедурата. Разбира се, става дума за Ричард Никсън, който подава оставка през август 1974 г. с оглед на „Уотъргейт“. Това обаче е съвършено различна ситуация, която трудно ще се ретранслира в днешната.

С други думи, загубата на републиканците на междинните избори е нищо повече или по-малко от нормално раздвижване на политическите пластове. Конгресът ще трябва да търси президента, който да не налага вето и да не блокира законодателния процес. Президентът пък ще трябва да се съобразява с бюджетните или външнополитическите съображения на Конгреса. Нищо ново под слънцето, нищо драматично, нищо невиждано, нищо нечувано. А на онези, които не спират от години да бърборят, че едва ли не Америка била на „ръба на гражданска война“ ще им кажа едно - спрете да бъркате желаното с реалното. Освен, ако не държите да продължите да се излагате, разбира се.