Силите на доброто показаха отново, че за разлика от силите на злото, за гъвкави и силно пластични и с гръбнак на мекотело

Силите на доброто отново показаха, че за разлика от силите на злото, са гъвкави, силно пластични и с гръбнак на мекотело. Само за 24 часа „Гюров трябва да уволни екипа, който го подготвя за дебата“ по магически начин се трансформира в „Гюров се оказа категоричен победител в дебата“.

Също така се оказа, че силите на доброто са и негнусливи. „Тиквата“ по същия магичен начин се превърна в „Г-н Борисов“, „Шиши“ – в „г-н Пеевски“, а „Когато Па“ стана „Всички български евроатлантици заедно“. Въобще, от толкова много феромони във въздуха усещам, че нещата отиват на нова покана за кафе с райбер, мътене в скута и 9-месечна бременност. И рязко ще се окаже, че MAFIQ NQMA.

Също така, прочетох около три хиляди идентични статуса за това как демократичните сили трябва утре да се преборят със „свръхконцентрацията на власт“.

Момент, с КОЕ?

Какво, за Бога, означава „свръхконцентрация на власт“? Защото, доколкото си спомням, сегашното правителство е избрано с напълно легитимно мнозинство в парламента след избори, проверени, признати и подпечатани от абсолютно всички. Ако мократа мечта на ПП-ДБ за 121 депутати се беше реализирала, дали щяха да говорят за „свръхконцентрация на власт“, или щяха до ден днешен да празнуват триумфа на демокрацията с крафт бира на „Шишман“?

Присетех се за един статус, който писах наскоро, защото днес особено остро се чувства онова, което си мислех преди няколко месеца.

29 август 2026 г.

Прави ми впечатление, че либералните политици вече не използват думата „демокрация“, а навсякъде я заменят с „либерална демокрация“. Това е съвсем съзнателна езикова и идеологическа стратегия.
Класическата демокрация вече не просто не им върши работа, тя дори стана опасна за тях.

Демокрацията е нещо много просто: власт на мнозинството, изразена чрез избори. Който събере най-много гласове, той печели. Добре де, ама по законите на демокрацията политици като Тръмп, Радев, Фицо, Орбан (навремето) и Марин льо Пен (догодина) са абсолютно легитимни, защото зад тях стои реалният вот на хората.

Ето защо либералните партии, чиято подкрепа постоянно се топи, са длъжни да дискредитират внимателно класическата демокрация, брандирайки я като „популизъм“ и "свръхконцентрация на власт" и постепенно да я подменят с „либерална демокрация“, където цялата тежест пада върху думата „либерална“.

„Либерална демокрация“ всъщност е евфемизъм, прикриващ постепенното налагане на корпоративен свръхтоталитаризъм, при който решенията ще се вземат от „експертите“, защото масата не е квалифицирана за това. Масата е „Ганя“, а „елитът“ ще обяснява на Ганя как да живее и с кого да воюва. Разбира се, въпросният „елит“ е една десетина-процентова спраужена секта от грантови паразити и интелектуалци, взели се твърде насериозно, накачулени по безброй НПО-та, за да смучат фондове и да бълват политкоректна шлака във Фейсбук.

Та тази малка, елитна политическа прослойка „НЕОЛИБЕРАЛНИ демократи“ има за задача (както вече видяхме докато бяха на власт, и както отдавна правят идеологическите им близнаци на Запад) безкомпромисно да наложи три задължителни догми:

Миграция

Народът е лишен от правото да взема решения за границите на собственaта си държава. Дори хората да гласуват за затварянето им, „либералната демокрация“ обявява приемането на мигранти за човешко право, което стои над изборния резултат.

Джендър политики

Издигат се в задължителна норма. Всеки опит на мнозинството да защити децата от лудостта на сменения пол и ранната индоктринация се обявява за „атака срещу човешките права“.

Зелената сделка

Оформя се като наднационален и неприкосновен геополитически курс. Тъй като не могат да спечелят подкрепа за нея на избори заради поскъпването на живота и фалита на сума ти бизнеси, тя се опакова като рамка, която никой няма право да предоговаря.

А и да не забравяме, че на Запад същите НЕОЛИБЕРАЛНИ демократи вече усилено говорят за война с Русия - роля, която нашите местни говорители без съмнение ще припознаят и ще изпълнят с пионерски ентусиазъм. Разбира се, простият "Ганя" ще трябва да иде да воюва, защото, нали, елитът ще бъде зает да ръководи войната.

И тъй като тези три догми не могат да бъдат прокарани през реални избори, класическата демокрация трябва да бъде обявена за „популизъм“, а политиците, избрани с волята на мнозинството - за „диктатори“. Всеки вот, който не съвпада с либералния дневен ред, вече се брандира като „хибридна атака“, а народната воля се третира като грешка, която спешно трябва да бъде коригирана от „просветения елит“. За тази цел тролските мрежи работят на пълни обороти, а отдавна дискредитирани геополитически анализатори, „носители на експертиза“, професионални историци и инфлуенсъри са активирани на макс.

Напомням, че точно по този начин прословутата „либерална демокрация“ овласти хора като Урсула фон дер Лайен и стотици хиляди чиновници в Брюксел, за които НИКОЙ НЕ Е ГЛАСУВАЛ пряко на избори, но които днес диктуват живота на 500 милиона европейци.

Истината е, че за мен няма особено значение, че г-н Гюров се оказа слабо подготвен и наистина изглеждаше незапознат с това как работи президентската институция. Дори да беше блестящ, самият факт, че е представител на неолибералната миазма, щеше да е напълно достатъчен, за да гласувам срещу него.