Книга на македонските българи - за миналото, но и за настоящето

Силата на Европа е в това, че можем да уважаваме различията си, като същевременно защитаваме едни и същи основни права

Без отворени архиви не можем да разберем напълно миналото

На 10 ноември проф. Спас Ташев представи книгата си „Спорът за идентичността на македонските българи“ в Европейския парламент в Брюксел. Домакин на презентацията бе евродепутатът от „Има такъв народ“ Ивайло Вълчев. Проф. Ташев е редовен автор на „Труд news“. Той ни предостави речта си при представянето на книгата, която публикувахме без съкращения в електронното издание trud.bg.

Позволете ми да започна с един прост въпрос: Може ли една европейска организация да защитава правата на малцинствата, ако политическите интереси се оказват по-важни от самите права?

Този въпрос стои в основата на моята книга. Нейното заглавие е „Спорът за идентичността на македонските българи“. Книгата разказва една малко позната история от европейското минало. Но това е и история за човешките права, националната идентичност и европейските ценности. Убеден съм, че тази история има важно значение и днес.

След Втората световна война Европа е разделена. На Запад демократичните държави започват да изграждат нова Европа. На Изток комунистическите режими установяват контрол над милиони хора. По това време Югославия заема особено положение. Тя е комунистическа държава, но след 1948 г. вече не се намира под съветски контрол. За западните правителства това представлява възможност да получат стратегическо предимство в Студената война. Но тази история има и друга страна.

В югославска Македония комунистическите власти заменят старата сръбска политика на асимилация на македонските българи с нова национална политика. Преди 1944 г. названието „македонци“ се използва и като регионално определение за всички етнически групи, населяващи Македония. Българи, гърци, албанци, турци и други могат да бъдат наричани македонци. След 1944 г. югославските комунистически власти придават на това название нов национален смисъл. Те се стремят да заменят българската национална идентичност на местното население с отделна македонска идентичност.

Същевременно останалите етнически групи, като гърци, турци, албанци и арумъни, запазват своите национални идентичности.

Хората, които продължават да се самоопределят като българи, са подложени на политически натиск и ограничения. Много македонски българи вече са напуснали родните си места. Част от тях живеят в Съединените щати, Канада или Западна Европа. Те искат светът да научи какво се случва в Македония. Те се стремят да защитят своята национална идентичност и да получат международна защита на човешките си права.

Една от най-важните организации е Македонската патриотична организация, известна със съкращението МПО. Тя е основана в Северна Америка през 1922 г. Нейните членове произхождат предимно от българските общности в Македония. Организацията има тесни исторически и политически връзки с Вътрешната македонска революционна организация - ВМРО. След Втората световна война Иван Михайлов продължава да играе водеща идейна роля в това движение. Той живее в изгнание в Италия. От Рим поддържа връзки и работи с македонски организации в Северна и Южна Америка, Австралия и Европа. Техните методи вече се различават от използваните от революционното движение, основано през 1893 г. Те издават вестници. Подготвят доклади. Изпращат документи до Организацията на обединените нации. Установяват контакти със западни политици, журналисти и международни организации.

Основното им послание е просто: българите в Македония трябва да имат правото да съхраняват и свободно да изразяват своята национална идентичност. Това е важна промяна. Македонското движение вече не говори единствено за национално освобождение. То започва да използва и езика на човешките права.

През 1949 г. е създадена нова европейска организация - Федералният съюз на европейските националности, известен със съкращението FUEN. Неговата цел е да защитава националните общности и техните права. През 1954 г. Македонската патриотична организация се присъединява към FUEN. Първоначално сътрудничеството се развива положително. Македонските представители се надяват, че тази европейска организация ще помогне да се привлече международното внимание към положението на българите в югославска Македония.

И имат основания за това. На 16 октомври 1954 г. FUEN приема резолюция, в която изрично се признава съществуването на македонските българи и македонските арумъни. Но много скоро възниква сериозно разногласие. Основният въпрос е националната идентичност.

МПО защитава историческата българска идентичност на населението, което представлява. Югославските власти налагат идеята за отделна етническа македонска нация и забраняват публичното изразяване на българска национална идентичност. Спорът не е просто за различни названия. Той засяга историята, езика, статистиката на населението и правото на хората сами да определят своята национална идентичност.

През 1956 г. отношенията между МПО и FUEN са прекратени. Защо се случва това? Моето изследване показва, че този конфликт не може да бъде разбран извън контекста на Студената война. Югославия играе важна роля в западната стратегия през този период. В резултат защитата на малцинствените права все повече се оказва повлияна от по-широки политически интереси. Тук възниква основният проблем: какво се случва, когато европейските принципи влязат в противоречие с политическите интереси?

Моята книга се основава на исторически документи, вестници, международни доклади и архивни материали. Някои от тези източници за първи път са разгледани и анализирани съвместно. Те ни позволяват да проследим как македонският въпрос е обсъждан извън Балканите.

Националната идентичност не бива да бъде създавана, променяна или отричана чрез политически натиск. Този принцип е също толкова важен днес, колкото е бил и преди седемдесет години. Може би ще попитате защо трябва да обсъждаме събития от 50-те години на ХХ век тук, в Европейския парламент, през 2026 г.?

Моят отговор е прост. Защото миналото ни помага да разберем проблемите на настоящето. Но моята книга не е само за миналото. Тя е и за настоящето. Именно затова днес заедно с мен тук присъстват трима българи от Северна Македония: Илия Стояновски, Горан Митров и Християн Пендиков. Те ще ви разкажат за своя личен опит и за проблемите, пред които са изправени заради българската си идентичност. Техните истории показват защо въпросите, разгледани в моята книга, продължават да бъдат актуални.

Днес България и Република Северна Македония са част от общоевропейския политически дебат.
Северна Македония желае да стане член на Европейския съюз.

България вече е член на Европейския съюз. Ние, македонските българи, живеещи в България, наброяваме приблизително 1,3 милиона души. Около 400 хиляди от нас имат семейни корени на територията на днешна Северна Македония.

Все още съществуват разногласия относно историята и националната идентичност. Но моята книга показва, че тези проблеми не са възникнали при днешните правителства. Техните корени са много по-дълбоки. Те са свързани с националната политика на комунистическа Югославия и с международната политическа обстановка след Втората световна война.

Тук бих искал да направя едно важно разграничение.
Моята книга не отрича правото на хората днес да се самоопределят като македонци. Всеки човек има това право. Но същият принцип трябва да важи и за хората, които се самоопределят като българи. Тяхната идентичност също трябва да бъде уважавана. А историческите документи не бива да бъдат пренебрегвани само защото не съответстват на съвременна политическа интерпретация. Това не е призив за промяна на границите. Това е призив за зачитане на човешките права, историческите доказателства и свободата на националното самоопределение.

Бих искал да завърша с три кратки послания.

Първо: историята трябва да се изучава въз основа на документи, а не на политически разпореждания. Трябва да бъдем готови да изследваме и неудобните факти, дори когато те поставят под съмнение утвърдени национални исторически разкази. Но много важни документи на бившата югославска тайна полиция - УДБА, и особено на югославското военно контраразузнаване - КОС, все още остават недостъпни за изследователите. Смятам, че Европейският съюз трябва да предприеме две важни стъпки. Да поиска от Сърбия да предостави на бившите югославски републики достъп до документите на тайните служби, които се отнасят до тяхната история и техните граждани. И втората стъпка - Европейският съюз да гарантира, че архивите на УДБА и КОС в Северна Македония ще бъдат отворени за независими изследователи, включително и за учени от други държави.
Без отворени архиви не можем да разберем напълно миналото.

Второ: националната идентичност трябва да бъде въпрос на свобода, а не на принуда. Нито едно правителство не бива да определя как човек трябва да се самоопределя.

Трето: европейските ценности трябва да важат за всички. Човешките права не могат да зависят от това дали дадена държава е политически важна или стратегически полезна.
Това е урокът, който можем да извлечем от отношенията между Македонската патриотична организация и Федералния съюз на европейските националности.

Преди седемдесет години македонските българи се опитват да поставят своите проблеми пред европейските институции. Днес обсъждаме тяхната история в Европейския парламент.

За мен това има особено значение. Европа трябва да бъде място, където историческата истина може да бъде обсъждана открито, където различните идентичности се уважават и където нито една общност не е забравена.

Силата на Европа не се състои в това, че всички имаме една и съща история или една и съща идентичност. Силата на Европа е в това, че можем да уважаваме различията си, като същевременно защитаваме едни и същи основни права.

* (Със съкращения)