България е приела над 200 000 бежанци

Страната ни е предоставила временна закрила на общо 201 794 бежанци, показват данните към края на миналата година, публикувани в годишния доклад на Държавната агенция за бежанците.

В стартиралия в началото на 2024 г. процес на пререгистрация за временна закрила такъв статут е даден на 44 400 чужденци.

През 2024 г. са получени общо 15 993 бр. запитвания за обратно приемане, поемане на отговорност и запитвания за информация от европейски държави по реда на Дъблинския регламент – с 27% по-малко в сравнение със същия период за 2023 г.

Трите държави, изпратили най-много искания за обратно приемане на бежанци и поемане на отговорност към България, са Германия (общо 5 918 бр.), Австрия (903 бр.) като за пръв път втората държава, изпратила най-много запитвания към България е Словения – 1 262 искания за обратно приемане основно за граждани на Мароко, чиито молби са отхвърлени като явно неоснователни, но са напуснали териториалните поделения преди влизането в сила на постановените решения, пише в годишния доклад на Държавната агенция за бежанците.

През 2024 г. се наблюдава 46% спад в броя на подадените молби за международна закрила.

Най-голям процент от молбите за закрила през отчетния период са подадени от граждани на Сирия, Афганистан и Мароко. През 2024 г. са издадени общо 16 831 решения по молби за международна закрила. Решенията за отказ от предоставяне на закрила (3 140) са най-големият брой решения за отказ от 2017 г. насам.

Издадени са 57 решения за отнемане на предоставена международна закрила.

По данни на Европейската система за информация и разрешаване на пътуванията (ETIAS) през първите седем месеца за 2024 г. се наблюдава променяща се миграционна обстановка в ЕС. Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex, е отчела значително намаляване на незаконните преминавания на границите на ЕС.

През посочения период броят на засечените пресичания е намалял с 36% в сравнение със същия период на 2023 г. Този спад е особено изразен в две ключови области: Маршрутът на Западните Балкани отбелязва спад от 75%, а Централносредиземноморският маршрут претърпява спад от 64%, въпреки че остава най-активният път към ЕС.

В същото време други маршрути са претърпели увеличения на пресичанията на границите на ЕС: Така например Западноафриканският маршрут, водещ до Канарските острови е отбелязал увеличение от 154% с над 21 600 пристигания. Маршрутът от Източното Средиземноморие е вторият най-активно използван с пристигания с 57% до почти 29 700.

Приблизително 4,3 милиона граждани на държави извън ЕС, напуснали Украйна, са получили статут на временна закрила.